Ердоган, Гюлен и демокрацията в Турция

Турция наскоро бе разтърсена от бурна кавга между активната по света мюсюлманска общност – движение „Гюлен” и Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която е на власт от десетилетие насам.

Западната и местна общност са били зашеметени от интензивността на сблъсъка, който достигна своя връх през последните няколко месеца, пише в коментара си за Al Jazeera доцентът по социология и международни отношения в Североизточния университет на САЩ Берна Турам. 

Според авторката преди това повечето наблюдатели са били на мнение, че двете ислямистки групировки са съюзници, защото се основават на един и същ религиозен мироглед. В рязък контраст с това погрешно схващане обаче е реалността – двете враждуващи сили са със съвсем различно минало и имат различна политическа ориентация, "въпреки че споделят общ интерес в свободната пазарна икономика и заветната нагоре социално- икономическата мобилност".

В действителност, тези две мюсюлмански групировки не са си сътрудничили, с изключение на петгодишен период по време на първия мандат на ПСР (2002-2007 г.). Исторически погледнато те идват от два различни клона на ислямизма в Турция. Лидерът на опозиционното движение Фетхулах Гюлен и неговите последователи никога не са били признати или приближени до по-радикалния ислямизъм на Неджметин Ербакан, олицетворявани от Мили Горуш.

Въпреки че „Гюлен” като цяло измества гласовете от дясноцентристките партии на ПСР на изборите през 2002 г., Гюлен никога не е бил истински привърженик на традицията на Ербакан и неговото протеже Реджеп Тайип Ердоган, който е министър -председател от 2002 г. насам.

Въпреки това, подобно на либерал-демократите на Турция, „Гюлен” беше близък до ПСР по време на първия им мандат, когато управляващите все още провеждаха последователна политическа реформа и зачитане на принципите на светската демокрация . Това крехко партньорство започна да отслабва след изборите от 2007 г., спечелени от ПСР и превърнала се в самоуверена и авторитарна сила на фона на липсата на силна опозиция. От лятото на 2013 г. двете мюсюлмански групи са въвлечени в една непрекъсната и порочна борба за власт.

Налице е невъзможността да си поделят властта, която се подхранва от противоречащи си политически и икономически интереси. Следователно, те имат ограничен подход откъм политиката на силата и биха могли да играят напълно законно, стига правилата на демокрацията да са защитени. Въпреки това, в сегашната ситуация сме свидетели на продължаващите нарушения на тези правила - чрез увеличаване на скоростта и честотата на взаимните атаки.

Без съмнение, това е болезнено за младата демокрация на Турция и нейните сравнително крехки демократични институции. Случаи на корупция, извършени от членовете на правителството, са разкрити често чрез публикуване на записи, някои от които са били незаконно направени чрез неправомерно подслушване.

Тази ситуация премества обещаващия модел на положително взаимодействие в полето на война до пълно унищожение - тя унищожава стъпките, направени в политиката, икономиката, изкуството и други области на обществения живот.

В продължение на десетилетия лидерът на „Гюлен” и последователите му изразяваха ясна позиция срещу смесване на религия и политика. Въпреки това, когато отделни членове на „Гюлен” започват да оглавяват важни кабинети начело на държавата, двете стават част от политиката на страната и дори според управляващите се изгражда „паралелна държава”.

Но двете страни не трябва да бъдат ангажирани в политиката за сметка на други. Правилното решение е „Гюлен” да допринесе за по-силна демократична опозиция срещу авторитарното управление на ПСР чрез активност пред избирателните урни. Местните избори в края на март 2014 г. и национални избори в рамките на няколко години ще предоставят възможност на „Гюлен” да илюстрира своите намерения и цели.

В най-близко бъдеще ще стане ясно дали „Гюлен” ще преобрази тази борба за власт и обедини гласовете си със светската опозиция за Републиканската народна партия (РНП). Гласуването за РНП е труден избор не само за благочестивите мюсюлмани, но дори и за някои либерални и леви демократи, тъй като партията исторически не е култивирала демократична легитимност като политическа практика.

Напротив, партията е била тясно свързана с военни преврати и нарушения на човешките права. Предстоящите местни и национални избори ще са предизвикателство както за движение „Гюлен”, така и тест за РНП дали й е по силите да се отърве от „старите си навици”.

Със сигурност обаче настоящият политически хаос не изскочи хаотично от нищото. Преди протестите на площадите „Таксим” и Гези”, Турция вече  бе затънала в „експериментите си върху земя”. В резултат на протестите, едно нещо стана ясно: Ако Турция излезе победител от тази политическа криза, тя ще е добър исторически пример за мюсюлманския свят. Тя ще бъде витрина на изместването на оста от конфликт между вечното ислямистко-светско разделение към борба между тези, които защитават демокрацията и тези, които я нарушават в Близкия изток.