„Газпром“ пада жертва на шистовия газ

Руският газов монополист, контролиран от руската държава, - "Газпром" е в криза. Това пише икономистът Андерс Ослунд в електронното издание на Financial Times. В свой коментар той пише, че е много вероятно да падне жертва на революцията на шистовия газ, която се случва в момента в САЩ. Именно тази революция вероятно ще се окаже с най-големи последици за руския държавен капитализъм и за властта на президента Владимир Путин.

Тази криза избухна изведнъж. Със скока в производството на шистов газ в САЩ, страната вече може да задоволява вътрешното си потребление и дори успя да изпревари Русия като най-голям производител на природен газ. Същественото с това природният газ в САЩ е по-евтин. Цените на горивото в Америка са едва една четвърт от тези, на които продава "Газпром" в Източна Европа. Толкова големи разлики няма как да бъдат поддържани дълго време.

Преди бума на шистовия газ в САЩ, много държави се бяха приготвяли да внасят втечнен газ в страната. Сега обаче тези обеми ще бъдат пренасочени към Европа, където цените с незабавна доставка са паднали наполовина под тези на "Газпром". В Германия руската компания беше принудена да се съгласи на големи отстъпки в цените, но в Източна Европа договорните цени все още са прекалено високи, въпреки че цените на петрола и природния газ там не са свързани.

Вторият голям удар за "Газпром" дойде на 4 септември, когато Европейската комисия (ЕК) откри официална процедура срещу компанията, заради използването на антиконкурентни практики в осем страни от Централна и Източна Европа. ЕК разследва "Газпром" за "разделение на пазарите на газ чрез възпрепятстване на свободния пренос на газ във всички държави-членки", "пречки при диверсификацията на доставките на газ" и "наложени несправедливи цени на клиентите чрез обвързване на цената на газа с цената на петрола".

Като се има предвид, че ЕК успя да спечели далеч по-малко убедителни дела срещу Microsoft и Intel, победата над "Газпром" изглежда съвсем близо. В резултат на това "Газпром" ще трябва да се откаже от ценовите си политики и може би ще намали наполовина европейските цени, като по този начин ще свие съвсем приходите си и ще изтрие печалбата си.

Любопитното е, че през 2011 г. "Газпром" е официално най-печелившата компания в света с предполагаемите нетна печалба от 47 млрд. долара, но тези печалби едва ли са реални. Анализатори изказват мнение, че около 40 млрд долара изчезват в нефективно управление и корупция.

През 2010 г. Борис Немцов и Владимир Милов, политици от опозицията, показха подробно как част от активите на "Газпром" са били източвани чрез рушвети за изграждане на газопроводи и евтини продажби на дъщерни дружества и медии приближени на Путин. След като акционерите в компанията осъзнаха, че дивидентите са единственото реално нещо, пазарната стойност на "Газпром" се понижи с две трети от 365 млрд. долара през май 2008 г. до 120 млрд. долара днес.

В продължение на години, много анализатори предупреждаваха, че Русия ще се реформира единствено когато цените на петрола паднат. Това е така именно заради "Газпром", който финансира Кремъл. Сега когато компанията е в затруднение ще се наложи да се откаже от някои от мегапроектите си.

Тя вече изостави разработването на газовото находище "Щокман" (Shtokman) в Арктика. Следващите стъпки вероятно ще бъдат отказ от "Южен поток", който е изключително скъп и излишен проект. Но това едва ли ще е достатъчно. Това доказало се нефункционално газово министерството, създадено още по времето на бившия Съветски съюз трябва да бъде премахнато и да бъдта създадени отделни фирми, които пък д абъдат приватизирани.

Смъртта на "Газпром" изглежда много близо. С нейната кончина, приходите на Русия ще се свият драстично. Моделът на Путин - държавен капитализъм ще претърпи съкрушителен удар от падането на "Газпром". Това обаче може да даде нов тласък на реформата в пазарната икономика на страната.

В първите си коментари по воденото от Европейската комисия дело срещу "Газпром", Путин отново разкри неразбирането на пазарната икономика. Той каза, че "ЕС субсидира икономиките на страните от Източна Европа. Сега изглежда, че в ЕС някой е решил да прехвърлят част от тежестта, част от тези субсидии върху нас".

Противно на доказателствата той заяви, че цените на "Газпром" са пазарно ориентирани добавяйки, че "ние имаме принципи при ценообразуването в продължение на десетилетия и те са написани в дългосрочни договори. Никой не поставя под въпрос тези принципи".

Е, Европейската комисия ги постави под въпрос. Колкото по-дълго Путин отрича реалността, толкова кризата в "Газпром" ще става по-голяма, завършва коментара си Ослунд.