И Словения може да потърси финансова помощ

Най-голямата банка в страната получи 383 млн. евро

Георги Желязков Автор: Георги Желязков

Словения вероятно ще бъде шестата държава от еврозоната, която ще поиска финансова помощ от европейските си партньори, пише Bloomberg. Причината е фискалната тежест, която ще падне върху правителството, предвид нуждата да се спасява банковия сектор в страната.

"Увеличава се вероятността Словения да стане следващата малка икономика, която ще поиска финансова помощ от ЕС за своя банков сектор". Твърдението е на Михал Дъбула, икономист в BNP Paribas.

Най-голямата банка в страната Nova Ljubljanska Banka (NLB) има нужда от 381 млн. евро, за да бъде рекапитализирана. Европейската комисия (ЕК) вече е одобрила отпускането на държавна помощ за финансовата институция. Тя обаче ще бъде изцяло дадена от държавата, тъй като ЕК не разреши на втория най-голям акционер в NLB след правителството - белгийската KBC Groep да участва в капитализирането.

KBC е най-голямата банка в Белгия, но и тя трябваше да бъде спасявана от държавата със 7 млрд. евро през 2009 г.

От словенското правителство са на мнение, че решението е временно и правителството ще се опита да намали дела си в NLB до 25% плюс една акция.

По думите на финансовият министър на Словения Янез Сустерик обаче NLB ще има нужда от поне 500 млн. евро. "Смятам, че можем да се справим с рекапитализирането на банката с вътрешни средства, без да се налага да взимаме външно финансиране", добави Сустерик.

Финансовите показатели на Любляна обаче далеч не показват, че страната ще успее да се размине с външна помощ. За да свие бюджетния дефицит от 6.4% през 2011 г. правителството предприе мерки за съкращаване на бюджетните разходи на стойност 800 млн. евро.

Прогнозите на ЕК обаче са, че публичният дълг на Словения ще продължи да расте до 54.7% от брутния вътрешен продукт на страната през 2012 г. Това вдига лихвите по заемите, с които правителството се финансира от външните пазари и бута страната към търсене на спасителна помощ. В края на миналата седмица доходността по 10-годишните ДЦК на страната достигнаха рекордните 6.1%, което е най-високото ниво от февруари.

Nova Ljubljanska Banka обаче не е единствената банка с проблеми в Словения. На втората по големина банка - Nova Kreditna Banka Maribor и беше предписано да направи разчет, колко точно ще и трябват за рекапитализиране. Abanka Vipa ще има нужда от 50 млн. евро по предварителни разчети.

Коментари: 0