Измамите с банкови карти са скочили повече от три пъти

Финансовите щети от източване на банкови карти през последните две години са  увеличили повече от три пъти. Това каза в интервю за БТА началникът на сектор "Икономическа полиция" в СДВР Румен Тенжов. По неговите думи това не е напълно реална картина, тъй като голяма част от пострадалите не сигнализират в полицията.

 Тенжов посочва, че броя на издадените в България банкови карти е около четири милиона. Той съветва ползвателите да скрива с ръка въвеждания PIN код и по никакъв начин да не го казват на никого, да не го записват и през известен период от време да го променят. Също така той съветва да се следят по-често движението на суми по сметките.

Експертът обяснява и какви са начините, по които измамниците успяват да се доберат до личните данни и да теглят пари. "Най-"първобитният" метод, който преди пет - шест години беше много популярен, но вече почти не се прилага в България, е така наречената ливанска примка", посочва Тенжов.

При него в отвора на банкомата се поставя примка, която задържа картата на клиента при опит да изтегли пари. Докато човекът се чуди какво да прави, извършителят се появява, представя се за услужлив гражданин, който разбира от банкомати и предлага помощта си.

За да извади картата, извършителят иска ПИН кода от притежателя на картата. После симулира неуспешни опити да реши проблема. Човекът се отчайва и тръгва да търси помощ другаде и да звъни до съответната банка издател. Щом си тръгне, крадецът вади картата от банкомата и я използва по предназначение с току що научения ПИН код.

По-модерен и разпространен напоследък у нас метод е така наречения скиминг. При него в отвора за карти на банкомата се поставя устройство, което копира магнитната лента на картите на клиентите. Данните се записват на самото устройство или се изпращат по електронен път до близко стоящ лаптоп на извършителя. Някъде на банкомата се монтира мини-камера, която снима клавиатурата на банкомата с цел записване на набрания ПИН - кода и го запаметява или отново изпраща по електронен път до близкостоящия извършител.

За кражбата на ПИН може да се използва и т.н. двойна клавиатура, която представлява клавиатура поставена от извършителите, върху истинската такава на банкомата, като не пречи на работата на самия банкомат и истинската клавиатура, а запомня натиснатите от клиента клавиши или ги предава по електронна връзка в реално време на близкостоящия извършител.

Данни за карти и ПИН кодове се крадат и чрез фалшиви сайтове за поръчки на стоки и услуги по интернет. Предпочитат се сайтове за стоки и услуги, при които клиентът иска да скрие своята самоличност и има по-малък риск да огласи проблема впоследствие, дори и да разбере, че е излъган.

Най-често се изработват страници - дубликат на известни други сайтове (така нареченият фишинг). Много клиенти по грешка влизат във фалшивия сайт, вместо в истинския, и поръчват стоки и услуги от него. При попълване на формуляр за доставка, неистинският сайт изписва съобщение за проблем, поради който се налага клиентът да си напише данните от картата и ПИН-кода. Така измамниците получават нужната информация. После препращат заявката на клиента до истинския сайт, човекът си получава поръчаното и дори не разбира за измамата.

Друг престъпен метод за придобиване на данните от банковите карти е чрез плащане на ПОС-терминали в магазини, бензиностанции, ресторанти и други търговски обекти. Ако служителят на касата участва в престъпното деяние, той може да прекара картата и през устройство за копиране на данните.