Интервю | Ясни условия, бързи решения и по-малко бюрокрация – това търси бизнесът

От 2019 г. Камелия Минева e изпълнителен директор на ПроКредит Банк България и член на Управителния съвет, а от 2025 г. е и негов председател. Тя е част от екипа на банката повече от 15 години, започвайки като експерт „Кредитиране“ и последователно заема ключови управленски роли, включително управител на клон и ръководител бизнес направление „Големи предприятия“. Има и международен опит – като част от екипа по кредитен риск в ПроКредит Холдинг, Германия.

В личен план вярва, че човек трябва да се предизвиква и да учи постоянно, а като професионалист – че банките трябва да се научат да „стъпват в обувките на клиента“.

Следвайки тези свои разбирания, Камелия Минева развива стратегически подход, който поставя потребителите в центъра на управленските решения. Убедена е, че иновациите в банковите услуги и опростяването на процесите скъсяват дистанцията с хората, а най-добрите продукти и услуги се създават благодарение на обратната връзка от клиентите.

Под нейно ръководство ПроКредит Банк играе ролята на двигател на дигитализацията и положителната промяна в сектора, като продължава да се отличава със стабилност, предвидимост и индивидуален подход.

Камелия Минева завършва London School of Economics, специалност „Икономика“, и Executive MBA от University of Sheffield. През 2017 г. е завършила и ПроКредит Академията във Фюрт, Германия.

Г-жо Минева, ПроКредит Банк отбелязва 25 години в България. Кои са най-важните уроци от този четвърт век работа с българския бизнес и домакинства и как се промени ролята на банката през този период?

Тези 25 години са четвърт век и стабилна история. Минават много бързо от днешна гледна точка, но връщайки се назад, осъзнаваме колко много сме постигнали и сме се променили. Уроците ги учим всеки ден – те не са едно голямо нещо, което се случва веднъж, а непрекъснат процес, през който минаваме.

Да имаш време да анализираш и да прецениш къде трябва да промениш посоката, да поставяш приоритети – за нас това е много характерно... Умеем да вземаме смели решения и да правим промени, като в годините изградихме експертиза как да управляваме умело всяка промяна.

Две са важните неща, които винаги са ни помагали – първото от които е екипът и хората в банката. Без тях нищо нямаше да бъде постигнато. Това важи за всяка една компания, която иска да се развива – трябва да инвестира в обучение, да гради устойчива култура и да разчита на едно стабилно и средноуправленско ниво.

И второто е това, че заедно не се отказваме и не даваме назад при първите трудности, когато правим промяна, дори секторът и клиентите да не са готови за нея. Например – при намалението на клоновата ни мрежа преди 10 години и създаването на 24/7 зоните. В човешката природа ни е да отхвърляме новите и непознати неща и първата реакция на част от клиентите ни беше точно тази. Инвестирахме много време да ги обучим и да им покажем ползите от зоните и машините. В ситуация като Ковид, ние бяхме подготвени и силно конкурентни именно поради този модел на работа.

С течение на времето ролята на банката се разви. От институция, която осигурява достъп до финансиране, а преди 25 години дори учеше фирмите, особено микро- и малките, да водят първата базова отчетност, ние постепенно се превърнахме в партньор на бизнеса – подкрепяме компаниите не само с кредити, но и с експертиза, дигитални решения и иновативни продукти. Предоставяме им дългосрочни решения – за 10 години напред – които им осигуряват свобода да планират и им оставят време за истински бизнес. На компаниите им трябва предвидимост и ние искаме да им осигурим точно това.

Утвърдили сте се като „банката на бизнеса“, особено за малките и средни предприятия. Как се разви този модел на партньорство и какво отличава вашия подход към МСП от този на други банки?

Още от самото си стъпване на българския пазар сме фокусирани върху малките и семейни компании, които тогава не бяха във фокуса на банките. В онзи момент повечето от тези бизнеси нямаха финансови отчети. Ние ходехме на място и се научихме да гледаме отвъд числата. Буквално отваряхме тефтера със записките на собственика и гледахме „взел това, дал това“. Запазихме модела на посещение при компаниите, който ни дава възможност да сме близо до предприемачите и да „влезем в техните обувки“ – да разберем как е организиран бизнесът, как се вземат решения във фирмата, кои са доставчиците, партньорите и т.н.

Всичко това провокира у нас различен модел на експертиза, която с годините ни спечели признанието „банката на бизнеса“.

Познаваме различните сектори и с какво се сблъскват, дискутираме предизвикателствата, пред които бизнесът е изправен, и предлагаме решения. Новите регулации за устойчивост и липсата на кадри са болката за всеки бизнес в България при текущата ни демография. Към това прибавяме липсата на пазари и трудните вериги на доставка, както и бюрокрацията, която все още съществува и в банковия сектор.

Стремим се да отговорим на всички тези предизвикателства, като създадем улеснения за компаниите – с ясни и разбираеми условия, кратки договори, по-малко документация, бързо вземане на решения – всичко, което е важно за бизнеса. Следим дори новостите в законодателството и информираме фирмите за мерките, които трябва да предприемат – например CBAM от началото на тази година. Още преди две години създадохме и специален инструмент – безплатен калкулатор за отчитане на въглеродните емисии, с който компаниите могат да проверят „тесните“ места в своята дейност и да я подобрят, но и освен това да използват анализа за своята отчетност.

Заедно с всички банки от групата ПроКредит създадохме и мрежата за бизнес контакти ProConnect. Тя е безплатна за всички наши клиенти и чрез нея те могат да се свързват с утвърдени компании в повече от 10 страни в Европа, където банката развива дейност. 

Експертизата ни, разбирането кое е важно за бизнеса и създаването на работещи решения и услуги с добавена стойност ни правят истински партньор.

Имате силен фокус върху дългосрочното финансиране и инвестиции в модернизация, енергийна ефективност и „зелени“ проекти. Какви са основните инвестиционни тенденции в тази посока, които наблюдавате сред българските компании днес?

Наблюденията ни са, че обикновено външен фактор подтиква този тип инвестиции. За зелените инвестиции най-честата причина е решението за независимост от енергийните ресурси или намаляване на разходите за тях. Модернизацията и автоматизацията на производството пък често е свързана с липсата на работна сила.

Друга важна причина, която води до този тип инвестиции, е необходимостта от повишаване на ефективността на производството и съответно конкурентоспособността на компаниите. Истината е, че българското производство все още догонва европейските компании в този показател. Не можем да се сравняваме дори с някои държави, които не са в Европейския съюз, например Турция.

Увеличаващите се разходи за труд всяка година, предизвикателствата с доставката на суровини, цената на електроенергията карат бизнеса да търси решения. Силен интерес продължаваме да виждаме към инвестиции в енергийна ефективност и възобновяема енергия – особено фотоволтаични системи за собствено производство, електрически транспорт и решения за оптимизация на енергийните разходи.

Все пак, веднъж направили тази крачка, виждаме, че ефектът се мултиплицира. Собствениците на бизнес разбират всички ползи и постепенно преминават към модел на развитие, основан на по-висока ефективност и добавена стойност.

Всъщност, ESG принципите са интегрирани в политиките на банката от години. Ще продължите ли усилията си в посока устойчиво финансиране, тъй като темата като че ли леко се измести на фона на геополитическите сътресения?

За нас устойчивото финансиране е култура, която не е свързана само с еднократно финансиране на една компания. По-скоро се стараем да създадем цялостен модел за подражание сред компаниите и подходящи продукти и услуги за тях, които да ги мотивират да продължат с инвестициите. Не е тайна, например, че всичките ни „зелени“  продукти и услуги са първо внедрени и изпитани от нас самите – за да усетим от първо лице истинските ползи за бизнеса.

Нещо друго много важно в тази посока – вслушваме се в посланията на клиентите ни, в пулса на пазара и също се стараем да реагираме по адекватен начин. Така се раждат и идеите ни за нови ESG продукти. Един такъв пример е кредитът ни „Инвестиция в служител“, който е нов продукт за нас и съвсем скоро ще представим на пазара. Той се роди в тясно партньорство с нашите клиенти и в търсене на решение за едно от важните за тях предизвикателства в момента – наемането и задържане на хора.

Всъщност, именно в периоди на икономическа и геополитическа несигурност теми като енергийна независимост, ресурсна ефективност и устойчиво производство стават още по-важни, нищо че на ниво държавни политики и бюджети се забелязва обратната тенденция. На микроикономическо ниво, за индивидуалните фирми зелените инвестиции осигуряват по-голяма независимост и предвидимост на разходите, а това носи стабилност на компаниите в несигурни времена като днешните.

ПроКредит беше сред първите банки, които въведоха 24/7 зони за самообслужване и силна дигитализация на услугите. Как виждате следващия етап в развитието на дигиталното банкиране?

За нас технологиите не трябва да заменят личния контакт, а да го допълват.

Когато рутинните операции са дигитални, нашите екипи могат да се фокусират върху консултативната роля – да помогнат на клиента да структурира инвестиция, да оцени риска или да планира развитието на бизнеса си.

Именно този баланс между технологии и персонално отношение е важна част от нашата идентичност като банка. Дигитално банкиране с човешко лице.

Предизвикателство в това отношение е съчетаването на удобство и сигурност за клиентите – търсим лесни и бързи решения, искаме да е лесно, от друга страна сигурността изисква повече сложност в стъпките. Тези два аспекта понякога се „бият“. Да направиш нещо с 1 – 2 клика, за да е интуитивно и бързо, но в същото време да има достатъчно проверки и индентификации, които да са превенция за потенциална злоупотреба. Затова и се увеличават регулациите в тази посока, които не са пречка за дигитализацията в бъдеще, но я правят по-трудна.

Как ви се отразява конкуренцията от страна на големи финтех играчи, като Revolut например?

Финтех компаниите ускоряват иновациите във финансовия сектор и това е позитивна тенденция. Те са силни в определени сегменти – например ежедневните плащания и потребителските услуги. Банковият модел обаче включва много по-широк спектър – управление на риска, кредитиране на физическите лица, финансиране на бизнеса и инвестиции.

Със сигурност силната конкуренция кара и нас банките да бъдем по-иновативни и да отчитаме промените в навиците на потребителското поведение. От друга страна – трябва да отчетем и факта, че Revolut наскоро получи лиценз за банка в Англия, а се опитваше от дълго време. Със сигурност компанията също е предприела действия за приближаване на структурата, отчетността си и регулациите към тези на банките. Бих казала, че двата вида индустрии взаимно се учат от силните си страни и това води само до ползи за потребителите в посока сигурност и подобряване на клиентското преживяване.

Затова по-скоро виждаме финтех компаниите като част от една по-широка екосистема на финансовите услуги.

България вече е част от еврозоната и процесът по преминаване към новата валута беше обявен за „приключен“ от държавата. Какви обаче са първите ефекти, които виждате върху банковата система и финансовия сектор в страната от тази нова валутна реалност?

Това беше голяма трансформация за всички и мисля, че се справихме добре. Знам, че за потребителите банките винаги са „необходимото зло“, но истината е, че никой не разбра колко много усилия и ресурси ангажирахме всички ние.

Членството в еврозоната преди всичко означава доверие – видяхме как реагираха почти веднага на новината миналата година световните агенции за кредитен рейтинг. При равни други условия, това се отразява положително на банковата система чрез по-широк достъп до външно финансиране, по-ниска цена за него. В момента голяма спънка за нас е нестабилната политическа обстановка, геополитическата несигурност и други фактори, извън банковата система. Затова не могат да се усетят всички положителни ефекти.

Другият важен ефект е намаляването на минималните резерви – те освобождават огромен ресурс, с който вече банките разполагат за инвестиции, кредитиране и други подходи за доходност.

Ако погледнем към първата година на България в еврозоната – кое ще бъде най-голямото предизвикателство за банковия сектор и кое е най-голямата възможност?

Преминаването към еврото намали приходите на банките, тъй като отпаднаха таксите за превалутиране и нуждата на клиентите да поддържат две сметки – в лева и евро.

Едновременно с това административните разходи за този преход бяха поети от банките – например разходите, направени за превалутиране на парите в брой, зареждането на търговците с кеш, подготовката на системи – всичко това са преки разходи за нас или загуба на приходи и осезаеми ефекти, макар да не се говори за тях.

Най-голямото предизвикателство ще бъде да се възползваме от привилегията да бъдем член на еврозоната въпреки всички негативни външни фактори, които изброих. Когато си част от стабилна общност, като еврозоната, това ни дава допълнителна стабилност и предвидимост.

Как членството в еврозоната ще промени достъпа до финансиране за бизнеса – ще видим ли реално по-ниски лихви и по-голяма конкуренция сред финансовите институции, а от там и засилване на кредитната активност на предприятията?

В момента ситуацията е много динамична и трудно може да се направи прогноза. Ликвидността на банките се повиши значително поради освобождаването на минималните резерви и при равни други условия, кредитирането би продължило да бъде фокус при много конкурентни лихвени нива. В края на миналата година видяхме и засилено желание за инвестиции от страна на компаниите.

Глобалните сътресения, обаче, може да променят поведението на всички играчи на пазара. В несигурни времена компаниите задържат инвестициите и се ориентират към оборотни средства за финансиране на текущите нужди и презапасяване с ресурси.

В такава ситуация на несигурност, на по-големи държавни бюджети, свързани и с военна дейност, на покачващи се цени на горива е нормално да очакваме по-висока инфлация, затова не е изключено да видим и леко покачване на основните лихви. Въпреки че на този етап ЕЦБ продължава да държи основната лихва на 2%.

Очаквате ли приемането на еврото да доведе до по-голям интерес на чуждестранни инвеститори и банки към българския пазар?

Като цяло, приемането в еврозоната води до пълно елиминиране на валутния риск, който и до момента беше силно ограничен поради наличието на валутния борд в България – около 28 години. Голямото предимство за чуждите компании е елиминирането на разходите за превалутиране, лесното отчитане само в една, позната за тях валута, лесната съпоставимост на цените на ресурси, продукти и услуги и оперирането с една от най-стабилните световни валути. За навлизането на чуждестранни инвеститори обаче има и други ключови фактори – наличие на работна сила, стабилна политическа обстановка, по-малко бюрократични пречки. За съжаление това са фактори, които накараха през последните няколко месеца чуждестранни инвеститори да излязат от пазара ни.

Относно навлизането и на други банкови институции – еврозоната не е решаващ фактор. Българският пазар и в момента е силно конкурентен. Тенденциите са за окрупняване, което не изключва интерес от навлизане на нов играч.