Какво означава кризата със самолетното гориво за пътниците и авиокомпаниите?

Наближаващ недостиг на авиационно гориво в Европа и Азия, предизвикан от войната с Иран и затварянето на Ормузкия проток, може да разклати глобалните пътувания в рамките на седмици, ако доставките на петрол не бъдат възстановени скоро – като повиши цените на самолетните билети и доведе до отменени полети в навечерието на пиковия летен сезон, пише euronews

В четвъртък директорът на Международната агенция по енергетика (IEA) Фатих Бирол заяви, че Европа разполага с „може би шест седмици“ оставащи запаси от авиационно гориво и че глобалната икономика е изправена пред „най-голямата енергийна криза“.

По принцип някои европейски държави поддържат запаси от авиационно гориво за няколко месеца, според доклад на IEA, публикуван тази седмица.

Авиационното гориво – рафиниран продукт на основата на керосин – е най-големият разход за авиокомпаниите и съставлява около 30% от общите им разходи, според Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA). А цените му приблизително са се удвоили от началото на войната. Следващата стъпка може да бъде недостиг.

С всеки изминал ден, в който Ормузкият проток остава затворен, Европа се приближава до недостиг на доставки“, казва Амаар Хан, ръководител на ценообразуването на авиационно гориво за Европа в Argus Media.

„Протокът осигурява около 40% от вноса на авиационно гориво в Европа, но от началото на войната през него не е преминало никакво гориво“, добавя той.

Предпазлива реакция

Някои превозвачи вече прехвърлят разходите върху потребителите чрез по-високи такси за багаж и допълнителни услуги, включване на разходите в цените на билетите или увеличаване на горивните такси.

Няколко авиокомпании вече са съкратили полети, включително скандинавската SAS, която по-рано този месец обяви, че ще отмени „поне хиляда“ полета през април заради рязко нарасналите цени на горивото.

Експерти посочват, че и други аспекти на въздушния транспорт – като гъвкавостта на разписанията и маршрутите – вероятно също ще бъдат засегнати.

Според доклад на Tourism Economics, след затварянето на Ормузкия проток през март цените на суровия петрол са скочили с 64%, което е най-сериозното ценово сътресение от 2022 г. насам и значително засяга авиационния сектор.

Влиянието върху цените на авиационното гориво е още по-силно, като маржът достигна рекордните 80 долара за барел, удвоявайки цените за седмици поради ограничените доставки на суров петрол от Персийския залив“, пише Стивън Руни, водещ икономист в Tourism Economics и автор на доклада.

Очаква се самолетните билети да поскъпнат с 5% до 10%, като вече се появяват горивни такси, макар че по-слабото търсене ще ограничи степента, в която разходите могат да бъдат прехвърлени върху потребителите“, добави експертът.

Ето как функционират доставките на авиационно гориво и как това може да се отрази на потребителите.

Как авиационното гориво достига до самолета?

Авиационното гориво се произвежда от суров петрол в рафинерии, които произвеждат и бензин и дизел. Авиокомпаниите обикновено купуват гориво от рафинерии или доставчици – подобно на шофьорите, които зареждат на бензиностанции, но в много по-голям мащаб. Горивото се транспортира с кораби и по тръбопроводи и се съхранява на летищата.

Закупуването се извършва от авиокомпаниите. Ако в даден регион има недостиг, това не означава непременно, че няма да има полети. Някои авиокомпании може да разполагат с повече запаси от други.

Но останалите полети вероятно ще бъдат по-скъпи, отразявайки цената на горивото.

По-големите авиокомпании имат предимство в региони с недостиг, тъй като разполагат с финансови ресурси да се справят с високите цени", казва Жак Русо, управляващ директор във финансовата компания Clearview Energy Partners.

В Европа редица държави вече разполагат с по-малко от 20 дни покритие на запасите си от гориво, според доклада на IEA тази седмица. Според него запасите не са падали под 29 дни от 2020 г. Ако спаднат под 23 дни, може да се появи реален недостиг на някои летища, което да доведе до отменени полети и по-ниско търсене.

Кои региони ще бъдат най-засегнати?

Страните от Азиатско-тихоокеанския регион са най-зависими от петрол и авиационно гориво от Близкия изток, следвани от Европа. По-голямата част от авиационното гориво в Европа се произвежда от европейски рафинерии, но около 20-25% от доставките липсват заради войната", смята Русо.

За да запълнят част от недостига, САЩ значително са увеличили износа на авиационно гориво към Европа – около 150 000 барела дневно през април, или около шест пъти повече от обичайното.

Наличността на авиационно гориво е по-малък проблем в САЩ, които са голям производител на петрол. „Казвам на децата си… няма толкова да останем без гориво“, казва Русо. „Просто ще струва повече тук, докато в други части на света може наистина да се стигне до момент, в който просто няма гориво.“

Колко изостава световното предлагане?

Светът губи между 10 и 15 млн. барела петрол на ден заради затварянето на Ормузкия проток, казва Павел Молчанов, старши инвестиционен стратег в Raymond James & Associates.

„Рафинериите са на същите места в Азия и Европа, но ако няма достатъчно петрол, за да работят, това ще доведе до реални прекъсвания в доставките“, казва той.

Въпреки че IEA е освободила 400 млн. барела от стратегическите резерви, това няма да помогне в краткосрочен план. „Може да отнеме до края на годината, за да достигнат тези количества до пазара“, добавя той.

Как ще се отрази на пътниците?

Кристофър Андерсън, професор в университета „Корнел“, казва, че пътниците трябва да се подготвят за повече от просто по-скъпи билети.

Това вече не е просто история за цените на горивото. За авиокомпаниите това е въпрос на планиране на мрежата“, казва той. „По-високите разходи имат значение, но също и по-дългите маршрути, по-малката гъвкавост и несигурността в търсенето.“

Пътниците може да видят „пазар с по-късно резервиране, по-нестабилни разписания и по-малко евтини опции“, ако кризата продължи през летния сезон.

Пътуванията през Близкия изток са най-засегнати заради затварянето на въздушното пространство и пренасочването на полети. Около една пета от търсенето между Европа и Азия и 10% между Северна Америка и Азия преминава през региона и е изложено на риск.

Как реагират авиокомпаниите?

Холандската KLM и британската easyJet заявяват, че към момента не изпитват недостиг на гориво, но признават повишените разходи.

KLM обяви, че ще съкрати 160 полета следващия месец, като посочи „нарастващите разходи за керосин“. easyJet очаква значителни загуби за първата половина на 2026 г., въпреки силното търсене.

Германската Lufthansa съобщи, че ще закрие по-рано от планираното дъщерната си компания CityLine и ще извади от експлоатация 27 по-стари самолета.

Американската Delta Air Lines заяви, че следи ситуацията, но не очаква краткосрочно влияние върху операциите си.

Как се отразява на цените?

Някои авиокомпании вече прехвърлят разходите върху пътниците чрез по-високи такси и надценки.

Компании като Delta, United, American Airlines, Southwest и JetBlue вече са увеличили таксите за чекиран багаж. United предупреждава, че високите цени на горивото могат да добавят 11 милиарда долара годишни разходи.

Cathay Pacific е увеличила горивните такси с около 34%, Air India е добавила до 280 долара към някои полети, а Emirates, Lufthansa и KLM също коригират цените си спрямо пазарната ситуация.