Либерализацията на енергийния пазар е практически невъзможна

Премахването на плоския данък е полезно за определен кръг хора, докато негативите се понасят от всички, смята Цветелин Цоневски, директор по академичната дейност на американската Фондация за икономическо образование

236 ~ 3 мин. четене
Автор: Димитър Вучев

- Г-н Цоневски, как изглежда политико-икономическата ситуация у нас през погледа на човек, който живее и работи зад Океана?

- Извън България съм вече 12 години, но през цялото време следя активно как се развива страната. Личното ми мнение е, че продължават да се допускат същите грешки от миналото. Пропуска се ценно време, което може да бъде използвано за задействането на истински пазарно ориентирани икономически реформи, които да доведат до стабилен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт.

Истината е, че това, което се случва досега у нас няма нищо общо с пазара. Желанието на политическите сили да контролират стопанския живот води до лоши икономически резултати. Въпреки че на първо четене България изглежда стабилна от макроикономическа гледна точка, това не бива да се разглежда като някакво достижение. По принцип нормалното състояние на публичните финанси би следвало да бъде балансирано, независимо от това дали икономиката е в растеж или в стагнация.

- Появиха се много коментари от опозицията, че тази финансова стабилност всъщност е плод на въображението на предишните управляващи. Каква е вашата позиция?

- Самият факт, че фискалният резерв намалява означава, че има дисбаланс между приходите и разходите. Разглеждайки нещата от тази плоскост, не може да определим предишното правителство като фискално отговорно. Нека гледаме резултатите, а не изявленията.

- Популярна теза е, че за да се върнем към стабилния икономическия растеж, държавата трябва да започне да харчи повече, което ще раздвижи икономиката. Можем ли да си го позволим в този момент?

- Подобни твърдения са опасни, защото игнорират икономическата действителност. Публичните финанси са продукт на частната икономическа инициатива. Ако държавата започне да харчи повече, тя трябва да покрие този вакуум по някакъв начин. Най-популярните инструменти са по-високите данъци и пускането на държавни облигации, които в последствие трябва да се изплащат.

Реално погледнато авторите на тези твърдения се концентрират върху видимите ефекти, игнорирайки невидимите. Ползите от подобна политика са за определен кръг хора, докато негативите се понасят от всички. Липсва социалната справедливост.

- Възможно ли е да възстановим тази справедливост чрез по-високи данъчни ставки за богатите и въвеждане на необлагаем минимум?

- Само по себе си т. нар. "плоско" данъчно облагане е справедливо, защото хората плащат данъци за блага, които потребяват еднакво. Основно това са достъпът до правосъдие, вътрешна и външна сигурност. Тук разбира се може да прибавим и социалните дейности на държавата. Но е важно да се види кои са причините за този постоянен натиск за увеличаване на данъчните ставки. Единствената причина за подобно желание е увеличаване приходите в държавния бюджет и възможност на управляващите, които и да са те, да харчат повече там където те самите намерят за добре. Икономически погледнато това е форма на прахосничество.

В пазарно ориентираните стопанства натрупването на богатство е резултат от желанието на хората да използват услугите, които даден икономически играч е предложил в условията на конкуренция. Чрез увеличаването на данъците ние на практика наказваме някой, който е успял да създаде социално полезен продукт и по този начин е развил успешен бизнес. В това няма нищо справедливо.

- Последните дни сериозно се коментира въпроса за либерализацията на енергийния пазар. Възможна ли е у нас, и до какви резултати ще доведе?

- Либерализация в чистия икономически смисъл, който се има предвид, практически е невъзможна. Истинските процеси по либерализиране на дадени сектори се характеризират с конкуренция, отворен достъп до пазара на различни играчи и право на избор от страна на потребителите. Демагогия е да се говори за либерализация на енергийния сектор, тъй като секторът отново ще бъде регулиран по определен начин от държавните структури. Интересно е в каква насока все пак ще бъде насочена тази регулация - дали ще е безпристрастна или отново ще дава преференции на отделни икономически субекти, както например се случва в момента с възобновяемите енергийни източници.

При сегашните условия съм песимист да се стигне до някакво либерализиране. Икономическите играчи, с идеята да оправдаят огромните си инвестиции, ще приложат натиск върху политиците да вземат определени решения. Ако се стигне до истинска либерализация, пазарът по естествен път ще отсее неефективните производители на електроенергия. Нещо, което едва ли ще бъде позволено от политическия елит, тъй като самите те са им създали благоприятни условия за развитие. Тук отново навлизаме в територията на директна политическа намеса в икономиката. Трябва да е ясно, че ролята на държавата е да създаде ясни правила, които да се прилагат спрямо всички икономически субекти по един и същ начин и да са предварително ясни. Ако трябва да използвам спортни термини, ролята на държавата е не да бъде играч и рефер едновременно. Ролята на държавата е да бъде рефер и да следи за прилагането на правилата.

Подкрепи Economic.bg