Бавният AI напредък е по-голяма заплаха за Силициевата долина от митата

Ако има нещо, по което Белият дом, Уолстрийт и Силициевата долина са единодушни, то е, че изкуственият интелект (AI) е абсолютен приоритет, пише CNN Business.

Технологичните гиганти наливат милиарди в нови центрове за данни и инфраструктура, за да поддържат развитието на тази технология. През юли Белият дом представи план за действие в областта на AI, който да подсили лидерството на САЩ в сектора, подчертавайки важността му за администрацията. Уолстрийт продължава да изтласква нагоре акциите, свързани с AI, като тези на Nvidia (NVDA), които бележат нови рекорди.

Но търговската война на президента Доналд Тръмп повдигна въпроси дали политиките на администрацията няма да подкопаят нейния голям AI план. Някои мита биха могли да оскъпят материалите и компонентите, необходими за поддръжката на тези AI модели.

Например, на 6 август американският президент заяви, че ще наложи 100% мито върху вноса на полупроводници (но не посочи срок за влизане в сила), като добави, че компании, които са се ангажирали да разширят производството си в САЩ, ще бъдат освободени. В края на юли той вече наложи 50% мито върху медта – ключов материал за електронни компоненти като печатни платки и чипове.

Макар митата да пораждат несигурност около разходите, експертите смятат, че те няма да забавят технологичния напредък, тъй като залогът е твърде голям, за да си позволят САЩ да изостанат в глобалната надпревара за AI.

За големите технологични компании като Meta и Microsoft загубата на позиции в AI би струвала повече от всякакви допълнителни разходи заради митата. Далас Долън, ръководител на звеното за технологии, медии и телекомуникации в САЩ на PricewaterhouseCoopers (PwC), заяви, че тези компании възприемат бума около AI като „екзистенциален момент“ за бизнеса си.

Когато имаш достатъчно средства, цената не е най-важната променлива, когато ти казват, че става дума за екзистенциална заплаха“, коментира той пред CNN.

Големите технологични компании наливат милиарди в AI

Когато Meta, Microsoft и Google отчетоха резултатите си в края на юли, едно послание беше ясно: големите играчи в технологиите харчат огромни суми за AI – и вече виждат резултати.

Meta е похарчила 17 млрд. долара капиталови разходи през тримесечието до юни, като печалбата на акция е нараснала с 38% на годишна база. Капиталовите разходи обикновено се отнасят за инвестиции в центрове за данни и инфраструктура – знак, че Meta усилено инвестира в сървъри за своите AI услуги. Уолстрийт реагира положително: акциите на Meta (META) скочиха с 9% при търговия след затварянето на борсата на 30 юли и са нагоре с около 30% от началото на годината.

Microsoft (MSFT) също отчете силни резултати благодарение на облачния си бизнес. Компанията похарчи 24.2 млрд. долара капиталови разходи през последното си тримесечие и заяви в края на юли, че ще вложи още 30 млрд. в идните месеци. Миналия месец Microsoft стана втората компания, достигнала пазарна стойност от 4 трлн. долара след Nvidia. Акциите ѝ са поскъпнали с около 26% от началото на годината.

Google и компания майка Alphabet увеличиха капиталовите си разходи за 2025 г. до 85 млрд. долара заради голямото търсене на облачни продукти. Компанията посочи, че нейните облачни услуги се използват от „почти всички еднорози в генеративния AI“ – т.е. частни компании със стойност над 1 млрд. долара в сектора. Акциите на Alphabet (GOOG) са се повишили с близо 7% от началото на годината.

Тази допълнителна инфраструктура изглежда наложителна: Goldman Sachs изчислява, че глобалното търсене на електроенергия от центрове за данни ще нарасне с 50% до 2027 г. и със 165% до 2030 г. спрямо 2023 г., именно заради AI.

Ние сме едва в началото на тази Четвърта индустриална революция, която вече се разгръща по света и се води от големи технологични играчи като Nvidia, Microsoft, Palantir, Meta, Alphabet и Amazon,“ пише анализаторът на Wedbush Securities Дан Айвс в бележка след отчетите на компаниите.

Как митата могат да повлияят на AI бума

Бързо променящите се митнически политики на Тръмп затрудняват прогнозирането как точно ще се отразят митата върху разходите за изграждане и работа на центровете за данни.

Според Долън от PwC има оценки, според които митата могат да повишат строителните разходи с 5%–7%. Проучване на Националната асоциация на производителите също посочва, че несигурността около търговията и увеличените цени на суровините са основните предизвикателства за бизнеса през първото тримесечие на 2025 г.

Големите технологични компании обаче вероятно ще поемат тези допълнителни разходи, защото „търсенето е толкова силно“, каза Мишел Брофи, директор „Изследвания“ за технологии, медии и телекомуникации в AlphaSense.

Ситуацията е различна за по-малките компании, които не разполагат с милиарди за харчене за всяко тримесечие. Те обикновено имат и инвеститори, очакващи бърза възвръщаемост, докато центровете за данни са дългосрочни инвестиции, чието значение може да се прояви едва след години.

Между 2015 и 2020 г. изграждането на център за данни отнемаше средно между една и три години, според CBRE. „Един такъв център е полезен за около 25–30 години“, отбелязва Панкaдж Сачдева, старши партньор в McKinsey, през октомври 2024 г.

Поради дългия хоризонт „несигурността има много по-голямо значение, когато става дума за ангажимент към нещо, което ще отнеме години за изпълнение,“ коментира Лорънс Алес, професор по икономика в Carnegie Mellon.

Все още не е ясно дали митата върху полупроводници ще оскъпят бъдещите центрове за данни. Президентът уточни, че компании, които са „се ангажирали“ да строят в САЩ, няма да плащат такси за полупроводници.

Добрата новина за компании като Apple е, че ако строите в САЩ или сте се ангажирали да строите, без съмнение да строите в САЩ, няма да има такси,“ каза той на 6 август по време на събитие, на което Apple обяви инициатива за 100 млрд. долара за производство на части за iPhone в САЩ.

Тръмп не уточни кои компании ще бъдат освободени, но гиганти като Nvidia и TSMC вече обявиха, че ще разширят операциите си в страната.

Експертите смятат, че е възможно да последва още по-тясно сътрудничество между Белия дом и Силициевата долина, което би облекчило евентуалните допълнителни разходи от митата за технологичните гиганти. Тръмп вече показа готовност за преговори с технолидерите: по-рано тази седмица позволи на Nvidia и AMD да продават своите AI  чипове в Китай, стига да отстъпят 15% на правителството на САЩ в замяна на износни лицензи. Белият дом също така води разговори за придобиване на дял в Intel.

Изграждането на AI инфраструктура е ключова част от плана на Белия дом, който включва препоръки за улесняване на разрешителните процедури за обекти като центрове за данни и фабрики за полупроводници.

САЩ вече имат повече центрове за данни от която и да е друга държава, сочат данни на Cloudscene, цитирани от Statista. Много от най-големите доставчици на облачни услуги – като Microsoft и Amazon – са американски компании.

Трябва да сме наясно, че това е сфера, в която имаме предимство, И не бива да го губим“, заяви Мат Пърл, директор на програмата за стратегически технологии в Центъра за международни и стратегически изследвания.