Няма фирма без несъбираеми дългове

Г-жо Миткова-Тодорова, каква е междуфирмената задлъжнялост и има ли тенденция тя да се увеличава или намалява?

По отношение на общата картина ние ползваме данните на Българска стопанска камара (БСК), които показват наистина стряскащи цифри. Междуфирмената задлъжнялост е около 200% от БВП на страната. Колегите от Кофас направиха наскоро проучване, от което стана ясно, че България се нарежда сред първите места в Европа по фалирали фирми, което е притеснителна тенденция. Голяма част от бизнеса изпитва ликвидни проблеми, не могат да обслужват нормално бизнеса си. За всеки бизнес парите са като кръвта, те трябва да циркулират, за може да функционира. За съжалeние в България това не се случва.

Нашето проучване показва, че компаниите стават все по-предпазливи - проучват своите клиенти. 30% от анкетираните казват, че винаги проучват компаниите, с които ще работят. Друг е въпросът как го правят. За съжаление в интернет има всякакъв тип информация - и вярна, и подвеждаща. Лошото е, че има един омагьосан кръг на задлъжнялост и не се правят достатъчно усилия, за да се излезе от него. Другото нещо, което казват компаниите, е че нямат достатъчно средства и затова се бави изплащането на задължения.

Как седят нещата в България спрямо Европейския съюз (ЕС)?

По отношение на несъбраните вземания ние сме в рамките на стандарта за Централна и Източна Европа - около 1/3 от фирмите не плащат на време. Тук не правим изключение. Въпросът е после какво правим с тези несъбрани вземания. Обикновено даваме до 2 месеца на клиентите си толеранс за отложено плащане. След това обаче даваме още 5 месеца време, като в някои случаи дори не поддържаме връзка с клиента, което става един много дълъг период на кредитиране към клиента.

В Германия например около 40% от компаниите ползват професионална помощ в лицето на колекторска фирма. Този процент в България е много нисък - под 20 на сто, а и компаниите идват в много късен момент, когато нашите усилия и възможни действия са много лимитирани. Задлъжнялост съществува навсякъде. Няма компания в България, която да няма несъбираеми вземания. Въпросът е как подхождаме след това към тях.

Може ли да се каже, че шансът след тези 7 месеца на събиране на вземанията клони към нула?

Да, това показва нашата практика. Времето е пари. Първите няколко месеца са ключови. Ако направим услия в първите 2 месеца по професионален начин да си съберем парите, успеваемостта е 100%.

Тъй като имиджът в страната на колекторските фирми е лош, някои компании изразяват желание да се въведат по-строги регулации, които да ограничат по-дребните колектори, известни с не толкова положителни практики.

Вие очаквате ли от държавата да предприеме подобни мерки?

Да, това е една от целите на Асоциациите на колекторските агенции, която да обърне общественото мнение и да покаже, че събирането на вземания може да се прави по един коректен и нормален начин, запазващ достойнството на фирмата.

Другите желани стъпки са законови промени, които да ограничат компаниите в този сектор в положителна насока. В момента коментираме усилено ситуацията с Българска народна банка (БНБ) и най-вече бизнеса с изкупуване на вземания, където ситуацията е много деликатна. Тогава на практика кредиторът прехвърля вземането си е много важно как изкупуващият третира компанията.

Ние сме за лицензионен режим, какъвто има в много страни. Хубаво е да има някакви критерии, които да определят кой може да събира вземания, защото има фирми, които са много непрофесионални по отношение на тази практика. Правим усилия в тази посока и чрез активни разговори с правителството.

Срещате ли чуваемост от властта?

Ние сме внимателни, защото нашият бизнес е много чувствителен и не бихме искали определени политици да се възползват от политически дивиденти. Подобна ситуация би могла да бъде използвана за популизъм от страна на политиците, а това няма да е в полза на потребителите. Ние искаме здравословна регулация.

Предвидима ли е държавата по отношение на регулациите?

Основната роля на държавата е да бъде предвидима и прозрачна и да предостави една атмосфера за работа, която да спомага както на бизнеса, така и на потребителите. За съжаление в последните години нашите управляващи дават разнопосочни сигнали и поставят в неудобно положение както родните, така и чуждите инвеститори, а те искат предсказуемост. Това е нещо, върху което управляващите трябва да се замислят. Създаването на свръхрегулиран пазар не е тяхна работа и не е в изгода на никого. Тяхната е работа е да стимулират бизнеса и да изискват прозрачност.