Предприемчивите имат все по-добри резултати

Нивото на междуфирмената задлъжнялост остава високо - около 2 пъти БВП, твърди Милена Виденова, управител на "Кофас", клон България

244 ~ 9 мин. четене
Автор: Атанас Христов

- Г-жо Виденова, прогнозирате, че след излизането на Еврозоната от рецесия през следващата година икономическия ръст ще се ускори. Кои ще са факторите, които ще изтеглят икономиката на валутния съюз?

В Еврозоната има различни страни, които влияят на динамиката за ръста на Брутния вътрешен продукт (БВП). Основният двигател на икономиката в региона е и продължава да бъде Германия. За нея резултатите през тази и следващата година са добри. Т.е. Германия е един от факторите, който влияе на БВП на Еврозоната.

Другото важно е, че Франция успява да избегне рецесията и с малък ръст да се придвижи напред. Това е важно, защото Германия и Франция са двете най-големи икономики в Еврозоната.

Има и рискови фактори, които влияят върху устойчивостта на валутния съюз. Те са свързани най-вече със стабилността на банковата система и суверенните рискове – дали ще могат държавите да издават облигации, които да могат да се предоговарят. Социалните протести също са рисков фактор. Най-големите рискове се концентрират върху Португалия, Испания, Гърция и Италия.

Надяваме се да се намери компромисен вариант в политически и икономически аспект, за да не се стигне до натиск върху доходността по държавните ценни книжа (ДЦК). Европейската централна банка (ЕЦБ) ще интервенира, ако риска стане твърде голяма – ако примерно доходността се повиши до над 7% на годишна основа. Т.е. това е още един от аспектите, които имат значение за развитието на икономиката на Еврозоната.

Сценариите са три – оптимистичен, реалистичен и песимистичен. Зависи от развитието на социалното напрежение в държавите. А то зависи от нивото на безработица, която продължава да е висока. Страните от Еврозоната с ниска безработица са твърде малко – ако в една Германия нивото е ниско, то в други държави не е така.

Важни ще са и т.нар. "стрес тестове" и регулациите, които се въвеждат за финансовите институции и са свързани с тяхната капиталова адекватност – Solvency II за застрахователите и Basel за банките.

Стабилността на банковата система в Еврозоната ще е важна за връщането на ръста във валутния съюз. Тя би подпомогнала и преодоляването на кризата.

Ако погледнем по-широко трябва да видим и какви са очакванията за САЩ. Много скоро, съвсем краткосрочно, там беше договорено увеличаване на тавана на дълга. До 14 февруари 2014 г. очакваме да се вземе ново решение. Важно е и колко устойчиво ще е то – дали ще е на порции с краткосрочно предоговаряне на дълга или ще се вземе по-средносрочно решение. Това има много голямо значение и за позиционирането на Еврозоната.

За САЩ очакваният ръст на икономиката през следващата година е 2.2%, а за Еврозоната – 1% при очаквана рецесия от 0.4% за тази година. Решенията и в други зони ще влияят върху растежа в Еврозоната. Нещата обаче изглеждат по-оптимистично от тази година.

- Как ръста в Еврозоната ще помогне на България, в контекста на това, че основните ни търговски партньори са от ЕС?

България е открита и малка икономика, която е зависима от външнотърговските си партньори. Връщането на Еврозоната към растеж със сигурност ще окаже положително влияние, защото Германия е най-важния и голям партньор на България.

Като се има предвид, че очаквания ръст за Германия е по-висок от средното за Еврозоната, ако няма други външни фактори, това би трябвало да се отрази по-скоро позитивно на България.

Не трябва да пренебрегваме и високата междуфирмена задлъжнялост и факта, че оперираме на рисков пазар. Има потенциал в експорта, но той е със сравнително малък дял. На мен ми се иска да има много повече експортно насочени фирми. Затова се говори в момента за стратегия, която да помогне на малките и средни фирми да започнат да изнасят.

Втората тема винаги е диверсификацията – дали към страни с по-висок от средното ръст, дали към нововъзникващите пазара, или към икономики, които имат над средноевропейското ниво на ръст – като САЩ. Въпросът тук опира до това доколко сме конкурентоспособни, за да стигнем до по-далечни дестинации, които биха били по-интересни.

Очакваният ръст в Европейския съюз (ЕС) ще повлияе позитивно на България, но това не е достатъчно, защото ако експортните фирми са малко няма как цялата икономика да се задвижи напред.

От значение ще е и как ще потръгне новият програмен период при усвояването на европейските средства. В момента всичко е замръзнало. Зависи от административния капацитет.

- Какви са очакванията ви за икономиката на България през следващата 2014 г.? Изпълним ли е заложеният в бюджета за 2014 г. ръст на БВП от 1.8%?

Повишението на БВП на България не може да се извади от контекста на всички параметри, но е много важен индикатор що се отнася до търговските потоци. Обикновено, когато инвестиционната дейност не е силна търговията продължава да върви, защото предприемачите имат нужда да движат парите. От търговска гледна точка би трябвало да можем да постигнем този ръст. Не само заради експорта, но и заради нарастването на интереса към земеделието – сектор, който ще продължи да расте и да се развива, включително и чрез обработването на земите.

Туризмът също се отличава като основен двигател, разбира се, и експортът във всички сектори. Ръст на българския БВП от 1.5%, както прогнозира Европейската комисия (ЕК), дори от 1.8%, може да се постигне ако всички положат целенасочени усилия. Ако изпълнителната и законодателната власт стимулират прозрачна среда, ако има устойчивост и приемственост, тогава бизнесът не би трябвало да се страхува да действа. Можем да привлечем и повече инвеститори, защото в момента нивото на инвестициите е много ниско. И ако се направи каквото трябва можем да привлечем фирми, които да инвестират в България.

Статистика, която видях наскоро, показва, че ние и Сингапур сме с най-ниски данъци. В Сингапур обаче не е толкова лесно да се прави бизнес – спецификата на тяхната икономика изисква прескачането на бариери за правене на бизнес. Така че за един инвеститор, ако плаща само тези 10% данък – защо да не инвестира в България и да има достъп до пазара в целия ЕС. Въпрос на устойчивост е.

Може да се стимулира и инвестиционния поток. Това ще стимулира и търговията.

- Това ли ще са двигателите, които ще ни движат – земеделие, експорт, инвестиции…?

И сферата на услугите, но това е дългосрочно и зависи от реформите – в сферата на образованието и здравеопазването. Когато нивото на дадена услуга е ниско в даден момент се привличат нови играчи.

Нашата оценка обаче винаги е до 1 година, защото считаме търговският риск при отложени плащания е до 180 дни.

Структурните реформи са важни за страната и региона. Не можем да бъдем извадени от региона Централна и Източна Европа, колкото и да се опитваме да сме различни като страна.

- Каква е стойността на междуфирмената задлъжнялост в България?

Нивото на междуфирмената задлъжнялост остава високо – около 2 пъти БВП. За нейното изчистване обаче трябват много по-малко пари.

Единият инструмент зависи от фирмите – как организират своя бизнес и имат ли системен подход към управлението на риска. Т.е. интересуват ли се от превенция напр. чрез застраховане на отложените плащания, събират ли си редовно вземанията.

Темата се разглежда на различни нива. Едното е ЕС, където има директива, която ние приехме със закъснение тази година. Тя касае доколко могат да се отлагат плащанията, ако не е договорено друго – тези прословути 60 дни. Това обаче не означава, че с магическа пръчка се разрешават всички проблеми.

Вторият елемент е инициативата на правителството. Надявам се работните групи да излязат с решение за справяне с проблема, който явно е много наболял.

Ясна статистика няма. Нямаме единно кредитно бюро, а само централен кредитен регистър към Българска народна банка (БНБ). Ние също даваме бизнес информация, тъй като при застраховането на търговските вземания сме натрупали критична маса от 6 млрд. лв., които са много по-ранен индикатор от регистъра на БНБ. При нас може да се види дали фирмите се разплащат редовно. Колкото повече расте бизнеса по застраховане на търговски вземания, толкова по-прецизни са нашите данни.

Ние се базираме и на случаите на корпоративни фалити при неплащане – колкото е по-наситена мрежата, толкова по-прецизни сме. Има и резултати, които се базират на анкети.

Все още има сектори, където качеството на портфейлите от контрагенти е много лошо.

- Кои са тези сектори?

Строителство и свързаните с него сектори. Възможно е да има и сектори, в които е имало недобро управление на вземанията. Така могат да се явят транспорт, химическа индустрия…

Има и фирми, които работят много добре, защото са приели системния подход. Те признават, че са претърпели търговски загуби, но след това искат да хеджират риска. Тези фирми обаче са малко.

Междуфирмената задлъжнялост може да се реши от самите компании или чрез институционална намеса, което обаче е по-скоро пожелателно. Защото дори да има законова разпоредба за плащане до максимум 60 дни, може и да се договорим друго.

- Това ли е вашият съвет – фирмите сами да поемат инициативата?

 За мен предприемачеството е в основата на всеки успех. Фирмите трябва да поемат инициативата и колкото повече добри примери има за управление на риска толкова по-добре. Говорила съм със собственици на дружества, които казват, че са загубили средства, когато не са се вслушвали в нашите съвети и са работили с приятели и роднини, например. Ние можем да дадем мерки и решения за просрочените вземания. Много е важно и те да се събират навреме. Ако не правим нищо, няма да стигнем до нужния резултат.

Аз обаче съм оптимист, защото в последните години предприемчивите имат по-добри резултати. Фирмите, които не действат проактивно губят позиции на пазара. Въпрос и на конкурентоспособност е – доколко мениджмънтът е добър и има правилната нагласа, за да преодолее трудностите. Дори в условията на криза има компании с много добри резултати и то в трудни браншове.

- Има ли се вече положителен ефект от мерките на правителството за ускорено връщане на ДДС и разплащане на държавата с бизнеса?

Това е добра инициатива, която частично облекчава бизнеса. Все още обаче е рано да се каже дали има положителен ефект. Може би трябва да мине време и да се измери ефекта.

Важно е държавата да е добър и навременен платец. Дали по ДДС или по европейски програми, където зависи и от други органи, е важно държавата, която поема инициативата да е коректен платец. Трябва обаче времеви лаг, за да се види какъв ще е ефекта. Когато е срокът е кратък, е трудно да се оцени.

Но е добра инициатива, защото колко по-коректен платец е държавата, толкова надолу по веригата няма как да се задържат средства. Трябва да се покаже грижата на добър стопанин.

- Расте ли броят на хората, които не могат да изплащат задълженията си?

Ние се занимаваме основно с отношенията между фирми. Но донякъде това има връзка с данните за безработица, младежка безработица и дали лицата имат достатъчен доход. Защото ако фирмите са коректни платци и хората виждат устойчивост ще могат да си обслужват задълженията.

Последните статистически данни на ЕС показват, че 49% от населението е на ръба на социално изключване, което показва, че средното ни възнаграждение не се е подобрило много и може да расте.

Факт е също, че за част от дейностите в машиностроенето или IT сектора България е по-евтина дори от Китай. Това, че някои от тези дейности ще се изместят от Китай в България или от Централна Европа в България или Румъния, говори, че цената на труда у нас все още е ниска.

Въпросът е какво е качеството на образованието и какви са мерките срещу младежката безработица. Най-страшното и неприятното е държавата да инвестира в специалности и след това тези кадри да няма какво да работят. Очакванията на бизнеса и планирането на държавата трябва да се срещнат. Нужно е да има нещо много практично – да го има този среден ешелон, който да работи.

Разплащането при физическите лица обаче все още е проблем. Това може да се докаже и от последните данни на БНБ, които показват, че потребителските и ипотечни кредити все още не растат. Хората са станали по-предпазливи в решенията си. Ако има правилна политика и устойчива бизнес среда, те ще започнат да потребяват.

В бизнес секторите, които не са много регулирани от държавата няма какво да се чака. За големите фирми е лесно, но при средните и малките е по-трудно. От тази гледна точка можем да дадем решение от гледна точка на проучване на пазари и хеджиране на търговски риск, но ако е необходима институционална подкрепа тук е ролята на държавата.

Нещата не са толкова сложни. По-скоро трябва да са в практичен аспект и да има не 50 мерки, а 5, но да работят добре и да дават резултат.

Подкрепи Economic.bg