Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Европейски субсидии за „чалгата”! Тази новина разтърси социалните мрежи и предизвика вълна от коментари – повечето, разбира се, под формата на присмех и възмущение. Народното недоволство извира отвсякъде, но големият въпрос е какво всъщност го предизвиква? Кое прави цялата случка проблематична? Без да си отговорим на този въпрос е безсмислено да се плюе по чалгата и да се вие за поредната несправедливост в обществото ни.
Ако можем да говорим за нещо като „чалга” индустрия, то тя неизбежно би попаднала някъде в сферата на културата („интелектуалците” да се държат здраво) и развлеченията – общо взето говорим за правене на музика. По всичко личи, че тази индустрия е успешна – има си телевизия, разнообразие от изпълнители, голям брой слушатели, тоест има и търсене. Самият факт, че в обществото битуват подобни въпроси „за” и „против” чалгата, говори че „индустрията” е разпространена, тоест има висок пазарен дял. Да не забравяме и че когато се заговори за данъците на известни изпълнители, немалко бяха именно чалга такива.
Мнения за качеството или морала на тази музика може да има всякакви, но общо взето е безспорно, че тя печели, като предоставя продукт. Хората, които го харесват, си плащат и на практика от тях зависят печалбите в „индустрията”. Всички останали са свободни да не харесват и дори да мразят чалгата, но поне от техния джоб нищо не излиза – въпросът за тях не е финансов, а морален. Нещо повече, дори и най-заклетите противници на чалгата осъзнават, че това е обществен въпрос, тоест подлежи на дебати за ценностите, възпитанието и културата, а не е политически такъв.
Така стигаме до европейските средства и до фундаменталната подмяна на всичко, за което говорихме до момента. Нека не забравяме, че в случая нямаме някакво скандално ексклузивно решение на правителството да подкрепя чалгата. Имаме европейски субсидии, които родни чиновници раздават на различни фирми. Те не са предназначени да вдигат морала на нацията, а да направят по-конкурентни въпросните фирми – било то да произвеждат повече гайки или да правят повече музика. Абсурдно е да мислим, че това може да се промени и да се субсидира само някакъв „обществено значим” или „морален” продукт. Как въобще ще притеглим морала на гайката спрямо този на чалгата?
Проблемът с чиновническото раздаване на пари не е в липсата на морал, а в подмяната на стимулите и ролите на пазара – успехът на дадена фирма, вместо да зависи от всекидневния избор на потребителите, започва да зависи от експертната оценка на чиновниците. В някакъв доведен до крайност вариант това би означавало успехът и развитието на чалга индустрията да не зависи от представянето на изпълнителите и удовлетвореността на публиката, а от решението на чиновниците. Това вече прави въпроса политически и въвлича всички граждани, защото говорим за „общи” (било то европейски или родни) средства, общи цели и политики. Проблемът не е толкова в „морала” на чалгата, колкото в превръщането му в политически въпрос и въвличането на всички граждани в подкрепата на тази „индустрия”. За това вина няма чалгата само по себе си, а фактът, че чиновниците раздават субсидии на различни фирми. По примера на Милтън Фриман – най-кошмарно е, когато харчиш парите на другите за постигане на нечии чужди цели. Резултатът неизбежно е прахосничество и спорадични „морални” скандали.
Историята с чалгата е и симптом не просто за „морала” на обществото, но и за нещо друго – все по-голямата зависимост от чиновниците в редици сфери на живота ни. Забележете, че дори една успешна индустрия като чалгата се е „възползвала” или е „опряла” до европейските средства. Примерите от последните дни ясно показаха, че голяма част от развлекателната индустрия също е стъпила на европейски субсидии – филми, предавания и т.н. Има нещо притеснително в постепенното настъпване на държавно одобреното и финансирано забавление на уважаемия зрител или слушател. А какво да кажем за други сфери, които не просто ни „забавляват”, а се грижат за демокрацията и свободата? Каква част от приходите на медиите например идват по различни европейски програми? Или приходите в неправителствения сектор? Ако всичко важно в живота ни – от новините и критиките до забавлението и музиката – е в ръцете на разни чиновници по разни проекти, то въпросът за морала на чалгата ни е най-малкият проблем.