Работодателите гледат уменията, а не дипломата

Работодателите поставят на първо място уменията на бъдещите си работници пред дипломите. Това каза ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара Томчо Томов. На пресконференция днес той обяви резултатите от непредставително проучване на БСК, реализирано по проект "Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони" (MyCompetence)."

"Работодателите наемат знания и умения, а не дипломи, към които, за съжаление, се стремят младежите.", допълни Томов.

Изследването, проведено сред 405 фирми от цялата страна, показва, че на работодателите им се налага да правят компромиси с изискваната квалификация при назначаването на кадри в проучените области.

40% от участниците в допитването имат квалификация, която не отговаря на изискваната от работното място. Всеки четвърти зает има по-висока от изискваната квалификация, а 12% са с по-ниска от изискваната. Масово по-квалифицирани от изискваното са инженерите в производството. В ИТ сектора 18% са по-квалифицирани кадри за длъжността, която заемат. "ИТ браншът е по-склонен да прави компромис с образователната квалификация на заетите, но там се търси талант и креативност.", коментира Томчо Томов.

Той обясни още, че поради липсата на адекватно кариерно (професионално) ориентиране и система за прогнозиране на потребностите от квалификация, държавата изразходва неефективно огромни средства за образование. По данни от одита на Сметната палата само 25% от завършилите университети започват работа на позиция, изискваща висше образование. Процентът на тези, които заемат позиция, изискваща специалността, която са завършили във ВУЗ, е още по-малък. Оставането без работа за продължителен период, липсата на опит, невъзможността да се усъвършенстват знанията и уменията в реална практическа среда водят до деквалификация при не малък брой дипломирани специалисти.

Почти всеки трети от участниците в допитването заявява, че придобитите в резултат на образованието знания и умения не са му полезни в работата. Напълно удовлетворени от придобитите знания и умения са 15% от участниците в проучването. Най-неудовлетворени (в сравнение с ИТ специалистите и финансистите) са инженерите в производството. Най-неудовлетворени (в сравнение с останалите възрастови групи) са младите специалисти с трудов стаж до 5 години. Над 60 на сто от анкетираните лица смятат, че качеството на получената теоретична и практическа подготовка в университетите не отговаря на потребностите им в процеса на тяхната професионална реализация. Най-силна е неудовлетвореността по отношение на материалната база (91%), методите на преподаване (90%), възможностите за работа по проекти и научни изследвания (87%), актуалност на учебните програми (86%), компетентност и ангажираност на преподавателите (85%).

Всеки втори от анкетираните лица посочва, че при постъпване на работа е имал потребност от въвеждащо обучение и бизнеспроцесите във фирмата. Основните предизвикателства, с които са се сблъскали 89% от анкетираните при постъпване на работа, са свързани с липсата на практически умения, несъответствие между наученото и реалните изисквания на работното място, липса на познание за техниката и технологиите в предприятието. Дефицитите в практическите умения се чувстват най-остро в секторите Мебелна промишленост, Месопреработване, Консервна промишленост, Металургия, Млекопреработване, Фасилити мениджмънт, Електроника, Електротехника, Търговия.
 
Почти всички (99%) от анкетираните лица посочват, че им се е наложило да усвояват допълнителни знания и умения на работното място. За тази цел всеки трети е ползвал самостоятелно специализирана литература и информация от интернет, както и помощ от колеги, а всеки четвърти се е включвал във фирмени и други обучения. Сравнително нисък (10%) е броят на анкетираните, които са се включвали във форми на следдипломна квалификация и продължаващо обучение, организирано от университетите. Това е показателно за извода, че висшите училища стоят встрани от процеса на продължаващо обучение.

Новите технологии, нормативната уредба и добрите практики са областите, в които най-често се налага обновяване на знанията. Над 80% от анкетираните твърдят, че практиката им изисква непрекъснато обновяване на знанията и уменията, веднага след придобиване на съответната квалификация и образование. Жизненият цикъл на компетенциите е най-кратък при IT специалистите - 4 г., при инженерите в производството е 7 г., при икономистите - 9 г.