След нас и пото(к): Енергетиката в хаос

Ако само допреди няколко години българската енергетика се смяташе за конкурентна и за една от водещите на Балканите, то в момента тя, наравно с гръцката и румънската, е пред фалит

След нас и пото(к): Енергетиката в хаос
Автор: Николай Марченко

След оставката на кабинета "Орешарски" и последните дни на 42-рото Народно събрание, въпросите за позитивите и негативите от решенията им са налице. В няколко части ще разкажем за основните политики в ключовите сектори, както и най-важните решения на НС и кабинета. 

Започнахме с ретроспекция - съставянето на "експертен кабинет" и анализ какво всъщност представлява той. В друга част описахме бюджета и финансите- какво (не) свършиха депутати и министри

В тази ще разкажем за един от най-потърпевшите сектори - енергетиката:

За една година на власт министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), ръководено от Драгомир Стойнев, не успя да постигне кой знае какви успехи в секторите, които управлява. Най-спорни са „постиженията” на ведомството в енергийния сектор, където кризата от 2013 г. стана още по-тежка.

Лошо наследство

След сътресенията от есента – пролетта на м.г. кабинетът „Орешарски” наистина завари жестока енергийна криза, която бе констатирана от служебния кабинет, взел спешни мерки за оценка на ситуацията. Но Драгомир Стойнев, вместо да проведе реформи и спасителни мерки, само влоши допълнително състоянието на ключовия за цялата икономика и национална сигурност енергиен сектор.

Министърът се отегчи още след първите заседания на Обществения съвет по енергетика, въведен от предшественика му – шефа на МИЕ в служебния кабинет „Марин Райков” Асен Василев. След като на първото такова за 15 минути успя да „изслуша” експертите, представителите на работодателите и синдикатите, Стойнев заряза изобщо подобни срещи и ги отмени.

След като липсва всякаква подкрепа от страна на бранша, министърът не успя да либерализира окончателно електроенергийния и газовия пазар на България. Министърът се прочу с основния си приоритет като сваляне на цените на електроенергията. Това наистина бе направено, но със съмнителен ефект – това увеличи дефицита в Националната електрическа компания (НЕК) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) до почти 3 млрд. лв.

Война с ЕРП-та и ВЕИ-та

Освен това, министерството под управление на Стойнев обяви война на трите електроразпределителни предприятия (ЕРП-та), в която крайната му цел беше Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да отнеме лицензите им. Напълно ясно е, че „битката” е загубена без реално да започне.

По искане на министъра бяха „ударени” от регулатора производителите на тока от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), от които сега се изкупува едва 50% от обемите ток, които произвеждат. Същото бе направено и с количествата от двата американски ТЕЦ-а в страната – ТЕЦ „AES Гълъбово” (Марица изток 1) и ТЕЦ „Contour Global Марица изток 3”.

В газовия отрасъл страната ни също се бави. Газовата връзка с Румъния не заработи, въпреки че е изградена още по време на ГЕРБ и служебния кабинет. Нито един нов договор за проучвания и добив в шелфа или вътре в страната не е подписан. Американският гигант Chevron закри офиса си в София, след като стана ясно, че този кабинет няма да допусне обществен дебат за ползите и опасностите от шистовата индустрия за страната.

Амбициите "Южен поток"

За сметка на това, шефът на МИЕ успя да демонстрира „от името на България” повече от други страни членки на Европейския съюз (ЕС) намерения за реализиране на газопровода „Южен поток”. „По "Южен поток" България ясно показа, че защитава не само своя интерес, но и европейските интереси и никой друг не постигна това, което страната ни постигна», похвали се веднъж пред журналисти Стойнев.

Министърът, за разлика от европейските си колеги, на няколко пъти излъга Еврокомисията (ЕК) за лобистките промени на БСП в Закона за енергетиката, които доведоха до процедура срещу България. Както и в качеството си на принципал на Българския енергиен холдинг (БЕХ) не проследи дали съвместната с «Газпром» проектна компания «Южен поток България» Б.В. спазва Закона за обществените поръчки (ЗОП) по процедурата за избор нз изпълнител, в резултат на което спечелиха близките до Кремъл и Дондуков, 1 фирми.

Усилията на борда на АЕЦ «Козлодуй» за преговори с японската корпорация Toshiba и дъщерната им американска енергийна компания Westinghouse относно изграждането на VII блок биха могли да бъдат сред „успехите” на Драгомир Стойнев и екипа му. Но преговорите се бавят, макар и да има стъпки в посока подписване на съответното споразумение, за което информира агенция „Икономика” (Economic.bg) изпълнителният директор Иван Генов. Проблемът е обаче в това, дали ще има финансиране за тази дейност, при положение че поради безотговорно управление БЕХ е декапитализиран, а приходите на АЕЦ „Козлодуй” се свиха поради социалната политика през цената на тока за електората.

Тежко „наследство” и за следващия кабинет

Ако само преди няколко години българската енергетика се смяташе за конкурентна и една от водещите на Балканите, то в момента тя, наравно с гръцката и румънската, е пред фалит. Само че, за разлика от северната и южната ни съседка, дори да я приватизира заминаващото правителство няма нито политическа воля, нито съответен инвеститорски интерес.

Новият служебен кабинет обаче ще получи още по-тежко „наследство” от настоящия. Тъй като за ресорен министър се спряга бившият заместник на Трайчо Трайков, станал след това икономически съветник на президента Росен Плевнелиев, то най-малкото по-строга фискална политика и някаква експертиза може да се очаква. Но не са за завиждане проблемите, с които ще се сблъска, а и заложените „бомби” няма да бъдат малко – националната енергетика е в твърде деликатна и крехка ситуация. 

Коментари: 0