Страх от нова петролна криза заради Сирия
Експерти определят ситуацията в страната като „най-големият геополитически риск, поеман след войната в Ирак”
Цената на петрола в момента е най-високата за последните две години, а на финансовите пазари цари страх, че конфликтът в Сирия може да застраши снабдяването на западните страни с една от най-ценните суровини. Това отбелязва в свой коментар германският вестник “Süddeutsche Zeitung”.
Конфликтът в Сирия и опасността от евентуална военна намеса на страните от НАТО срещу режима на Башар ал-Асад постепенно изстрелват цените на петрола нагоре. Цената за барел от американския тип West Texas (WTI) достигна 112,24 щатски долара в сряда, най-високата за последните две години. Подобна е и ситуацията с важния за европейските пазари петрол от Северно море – Brent. Стойността на един барел вчера достигна 117,34 долара.
Седмица след предполагаемата атака с химическо оръжие в столицата на Сирия, Дамаск, военната интервенция от страна на Запада изглежда много вероятна. Рик Спунър, пазарен анализатор в английската брокерска компания CMC Markets, прогнозира повишение на петрола Brent до цена от 126 долара. WTI пък би стигнал до 115 долара, в случай на удар от страна на Европа и САЩ.
Политическите размирици и войни разтърсват и световните пазари
Египетските вълнения първи доведоха до сътресения на пазара тази година. Северноафриканската държава изживява най-дълбоката политическа криза от 60 години насам. И макар че Египет и Сирия не са сред най-големите производители на петрол, експерти се страхуват, че ситуацията в тези две държави може да се отрази на други страни, сред които и Саудитска Арабия .
През последните години все по-често се повтаря един и същи ужасен сценарий – войните и безредиците в стратегическия за световната дистрибуция на петрол Близък и Среден Изток, имат шоково въздействие върху пазарите. Дори и съмнението за възможно ескалиране на напрежението в някои от тези райони, води до значителни повишения в цените на суровината. В региона се добиват около 35% от световния петрол.
Според анализатори, най-застрашени в момента са петролопроводите, които могат да станат обект на атаки от страна на терористични организации. В тази ситуация, позицията на Иран и поведението на страната спрямо режима Асад, са ключови. В миналото, от Техеран неведнъж са заплашвали да блокират Ормузкия проток - проливът, свързващ Оманския с Персийския залив. Стратегическото положение на залива е изключително важно за износа на петрол в Япония, Западна Европа и САЩ, а петролни танкери всекидневно превозват през него около 17 милиона барела на обща стойност над 800 млн. щатски долара. Ако линията бъде блокирана, това неминуемо ще повиши рекордно цените на суровината, а последиците за лабилната конюнктура на много индустриални държави са непредвидими.
Опасността регионът да се превърне в буре с барут, е напълно реална. Ситуацията напомня на петролната криза от 1973 г., която бе предизвикана именно от военен конфликт – войната от Йом-Кипур, част от серията израелско-арабски конфликти, в която Израел воюваше срещу Сирия, Египет, както и редица други арабски държави. Тогава ОПЕК реагира с блокада на експорта на петрол за Западния свят.
Сирия не е член на Организацията на страните износителки на петрол, а страната отговаря за едва 0,4% от световния добив на суровината. Делът на Египет също не е голям – около 0,9%. Въпреки това, промените в добива на петрол от началото на конфликта никак не са пренебрежимо малки – ако допреди кризата в Сирия страната произвеждаше 380 000 барела дневно, то сега количеството е намаляло до 20 000 барела на ден. В същото време, кризата около режима на Асад доведе до нуждата от внос на енергия в страната, което предизвиква разходи от около 500 млн. долара месечно.
Инвеститорите се преориентират към пазара на злато и сребро
Капиталовложителите започват да залагат на по-сигурни инвестиции, а това се усеща най-вече на борсата. Немският индекс DAX загуби 1,4% от стойността си и достигна ниво от 8131 пункта в сряда, а във вторник спадът беше с 2,4%. Борсата в Турция пък регистрира спад от нови 2,4% вчера, след като през последните дни бе достигнато най-ниско ниво на показателите от година насам.
Най-голям е интересът към инвестиции в злато и сребро. Благородният метал поскъпна с 1,2% до 1433,31 долара за унция – стойности, които за последно бяха регистрирани през май миналата година. Среброто пък се изкачи с 2,5% до четиримесечен връх от 25,08 долара.
„Неясната до момента позиция на Русия и ислямския свят относно възможна атака срещу Сирия от страна на Запада изнервя пазара”, коментират ситуацията борсовите брокери. Според известния американски инвеститор Джим Роджърс, конфликтът в Сирия може да предизвика хаос на световните пазари, а последствията биха били катастрофални. „Винаги когато по света е имало конфликти, а те първо са се отразявали на цените на хранителните суровини, енергията и металите”, завършва Роджърс.