Агенцията по вписванията с нов директор

Агенцията по вписвания е с нов директор. Със заповед на министъра на правосъдието от 26 март, съгласувана с премиера Бойко Борисов, изпълнителният директор Венцислав Спирдонов е освободен на основание, съобщиха от Министерството на правосъдието.

Спирдонов е освободен въз основа на текст от Закона за администрацията , който позволява на назначаващия орган да извърши уволнение по своя преценка без предизвестие.

С днешна дата за изпълнителен директор на Агенцията по вписванията е назначена Елена Маркова, която до момента заемаше длъжността заместник на изпълнителния директор.

На 21 март приключи назначената със заповед на премиера Бойко Борисов проверка в Агенцията по вписванията, извършена от държавни инспектори от Главния инспекторат към МС. Докладът от проверката е получен в Министерството на правосъдието на 24 март. Направените в него констатации, изводи и препоръки недвусмислено сочат на сериозни нарушения в работата на длъжностните лица по вписванията, в организацията на работата в Търговския регистър, практиката по договорите за възлагане на обществени поръчки и контрола върху тяхното изпълнение и др. Комисията по проверката препоръчва дълъг списък от организационни мерки за отстраняване на констатираните пропуски и несъответствия, сред които търсене на дисциплинарна отговорност от длъжностните лица по регистрация, допуснали нарушения при изпълнение на служебните им задължения, както и дисциплинарна отговорност от директора на дирекция "Длъжностни лица по регистрация".

Самата проверка е назначена от премиера на 4 февруари т. г. и продължи повече от месец и половина. Задачата на комисията от четирима държавни инспектори е да провери информацията за допуснати нарушения в работата на Агенцията по вписванията относно извършване на вписвания в търговския регистър извън установеното работно време на длъжностните лица по вписванията; голям процент на откази за вписване, отменени от съда като незаконосъобразни; нарушения при възлагане на обществени поръчки, включително формално приемане на дейности по проекти, финансирани със средства от ЕС по ОПАК – без изрично произнасяне от възложителя, на принципа на "мълчаливото съгласие", немотивирано провеждане на процедури по ЗОП, класифицирани по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

Констатациите в доклада на практика потвърждават наличието на сериозни нарушения по всички проверявани направления, повечето от които са симптоматични.

"Налице е трайно утвърдена практика длъжностите лица по регистрация (ДЛР) да вписват/обявяват актове по партиди на търговци в ранните и късните часове на денонощието (между 00:36 ч. и 03:16 ч.)", пише в изводите на доклада. Установени са случаи на извършването на търговска регистрация в нощните часове на деня – между полунощ и 7,30 сутринта, както и във вечерните часове – между 19,00 и 23,49 часа, без да е обяснена причината за това. Комисията специално е отбелязала случаи на регистрирано влизане в сградата на Агенцията по вписванията между 04:40 ч. – 06:00 ч., като в този времеви период са извършвали вписвания/обявявания по партиди на търговци. "Липсата на изричен регламент, определящ началния и крайния час за разпределяне на заявленията от информационната система, създава риск от ограничаване броя на длъжностите лица по регистрация (започнали работа преди 09:00 ч. и приключили работа след 17:30 ч.), които да разглеждат заявленията на търговците, което води до нарушаване на принципа на случайно разпределение", пише в изводите.

Въведени са незаконосъобразни практики, като например срокът за вписване на заявленията в търговския регистър да започва да тече от датата на първото произнасяне на ДЛР, а не от деня, следващ деня на постъпването на заявлението, което противоречи на закона (чл. 60, ал. 5 от ГПК). Това води в някои случаи до разлика между датата на подаване на заявлението и датата на вписването в търговския регистър.

Повече от половината (52,5%) от обжалваните откази за вписване, са отменени от съда, което, според комисията, говори за липса на контрол.

В Агенцията по вписванията продължава порочната практика по договорите за възлагане на обществени поръчки да се използва т.нар. "мълчаливо съгласие" като способ за приемане на резултатите от обществената поръчка. Това означава, че без изрично произнасяне от страна на възложителя за качеството и количеството на извършената работа, само след изтичането на един определен срок (от 5, 7 или 10 дни), работата се счита за приета без забележки. Такава възможност резултатите от обществената поръчка да бъдат приемани от възложителя чрез мълчаливо съгласие се предвижда в договорите за обществени поръчки.

"Изразходването на публични средства следва да е в пряка зависимост от точното изпълнение по съответния договор, което не може да бъде установено надлежно, ако резултатите се приемат чрез "мълчаливо съгласие". Нещо повече, приемането на работата чрез "мълчаливо съгласие" изключва наличие на писмен документ, което би затруднило доказването на обстоятелства, свързани с изпълнението на задълженията по договора при един бъдещ спор между страните", пише в доклада.

Редица договори за техническа поддръжка на информационните системи на АВ са сключени без провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП, заради защита на класифицирана информация. Комисията не е получила двустранни приемо-предавателни протоколи или други документи, удостоверяващи надлежно изпълнение по договора, но пък е установено, че от изпълнителите не е изискано представянето на гаранция за изпълнение, която да обезпечава това.

Обществени поръчки са били възлагани след провеждане на ограничена процедура, без да са посочени действителните мотиви за това в решенията, сочи още докладът.

В него се правят редица препоръки за преустановяване на порочните практики, както и за възлагането на независими експерти да извършат специализирана проверка и оценка с оглед установените пропуски в информационната система на търговския регистър.