България изостава в настигането на страните от ЕС

След осем години в ЕС, България продължава да изостава в процеса на сближаване с по-развитите страни в Европа, сочи изследване на Институт "Отворено общество" - София. В „индекса на настигане“ страната ни е на дъното на класацията сред страните-членки на ЕС и при четирите основни категории на индекса: Икономика, Демокрация, Качество на живот и Добро управление.

От общо 35 страни в класацията, България се нарежда на 29 място, което е с една позиция по-долу от индекса за 2011 и 2013 г. и е на нивото от 2012 г. В отделните категории страната се представя сравнително най-добре в Икономика, където заема 28 позиция, следвана от Демокрация (28 позиция) и Добро управление (28 място). Най-лошо е положението е категория Качество на живот, където се нареждаме на едно от последните места (30 от общо 35). В тази категория се измерват индикатори като образование, здравеопазване и потребление.

При отделните индикатори страната ни се представя най-добре при ниво на държавен дълг, където е втора в класацията след Естония. Сред най-лошите ни индикатори са енергийна ефективност (35 място), корупция (34 място), върховенство на закона (31 място), свобода на медиите (30 място).

Процесите на сближаване и раздалечаване в Европа се следят от Институт "Отворено общество" – София, който използва "Индекс на настигането" (The Catch-up Index). Той измерва и класира постиженията на 35 държави в Европа – страни членки и кандидатки - по 47 индикатора, разделени в четири категории: Икономика, Демокрация, Качество на живот и Добро управление.

Основният извод, който се налага от "Индекс 2014" е положителен: настигането работи и дава резултати, но някои страни се възползват по-добре, а други – по-слабо от членството си в ЕС. Няколко страни от ЦИЕ се справят много добре като настигат референтната група от "западни държави" - стари страни-членки.

Най-динамично и успешно настигащата страна е Естония, която е на 13 място от 35 страни, като се изкачва с по три места спрямо 2011 и 2012 г. Полша и другите две балтийски държави – Литва и Латвия, също показват положителни тенденции на развитие. Това показва, че навременните и решителни реформи се отплащат и водят до успешно настигане на по-развитите европейски държави. Но има и обратни примери - когато страни с високи стартови позиции (като Унгария или Словения) влошават положението си, пише БГНЕС.

България и Румъния остават на последните места и в четирите издания на Индекса. За утешение на изоставащите страни се вижда, че все пак страните-членки на ЕС се справят по-добре от страните, които са още извън ЕС и че членството има много голямо значение.

По отношение на процесите в Европа Индексът регистрира ефектите след края на икономическата криза на континента и очертава възможните групи в "Европа на няколко скорости". Най-развитите групи включват страни в северните и северозападните части на континента. Най-изоставащите групи са в югоизточната част на Европа – Балканите.

"Индекс 2014" потвърждава тенденцията за задълбочаващо се разделение Север-Юг, която постепенно измества предишното разделение между Източна и Западна Европа, след като редица от бившите комунистически държави и нови страни членки догонват вече и най-развитите западни държави по редица индикатори.

Изследването потвърждава наличието на корелация между ключови индикатори, като например качеството на образованието (измерено чрез PISA) и нивото на свобода на медиите в една държава, посочват от "Отворено общество" - София.