Бегачът на дълги разстояния, който превзе света с Nike

„Те носеха моите обувки. Всяка крачка, която правеха, всеки удар, който нанасяха, бяха отчасти мои. Едно е да гледаш спортно събитие и да се поставяш на мястото на играчите. Всеки фен го прави. Друго е, когато спортистите носят твоите обувки.“

- из „Изкуството на победата“ от Фил Найт

През 1962 г. един 24-годишен американец си мечтае животът му да има цел и да бъде значим, като игра, в която винаги побеждава и оставя следа. Той не се превръща в автор на бестселъри, виден политик, известен журналист или голям спортист, както си е представял, а във Фил Найт – основателят на най-популярната спортна марка в света Nike. Как ли се постига подобен успех, към който мнозина се стремят – толкова да харесват работата си, че тя да се превърне в игра?

"Така че онази сутрин през 1962 г. си казах: нека всички нарекат идеята ти налудничава… просто не спирай. Продължавай. Дори не си помисляй да спираш, докато не стигнеш там, и не се замисляй особено къде е това „там“. Каквото и да се случи, просто не спирай", пише Найт в мемоарите си „Изкуството на победата“ (изд. Locus).

"Това е онзи зрял, далновиден и неотложен съвет, който успях да си дам съвсем неочаквано и който някак си успях да последвам. Половин век по-късно смятам, че това е най-добрият съвет – и може би единственият, – който трябва да се даде", признава в книгата си Найт.

Като бегач на дълги разстояния, Найт разбира от маратонки. Курсовата му работа за обувките прераства в пътешествие до  Япония, а когато имаш „целенасочена отдаденост и воля на спортист“, нищо не може да те спре, колкото и съмнения да изпитваш. Найт започва да внася в САЩ маратонки Tiger на японската фирмата Onitsuka. За първата партида заема 50 долара от баща си. Чака маратонките няколко месеца. Когато пристигат първите 12 чифта обувки, Найт ги вдига към светлината и ги милва. Изпраща два чифта на бившия си треньор по лека атлетика в Орегон, Бил Бауърман, който впоследствие става негов съдружник в Nike. Година по-късно печалбата на компанията им Blue Ribbon достига 8000 долара. Както се казва, оттам нататък всичко е история.

Въпреки това в компанията цари суматоха и несигурност за бъдещето, защото Nike постоянно е на ръба на фалита. Причината e, че Найт непрекъснато рискува и влага обратно всеки един спечелен долар. Компанията няма капитал, но това не ѝ пречи година след година да надминава всеобщите очаквания. Бауърман допринася немалко със своите иновативни предложения за видове маратонки. В резултат приходите растат главоломно.

"За мен нямаше смисъл да разполагам с парични наличности, които да си стоят просто така. Разбира се, това би било най-предпазливо, консервативно и благоразумно. Но наоколо беше пълно с предпазливи, консервативни и благоразумни предприемачи", пише в Найт.

Найт обяснява своя успех по много простичък начин, който би могъл да бъде доста полезен на всеки нов предприемач:

"Докато шофирах към Портланд, се чудех на внезапния си успех в продажбите. Не можех да продавам енциклопедии, а освен това го ненавиждах. Продажбата на взаимни фондове ми се отдаваше малко повече, но вътрешно се чувствах празен. Тогава защо продаването на обувки беше толкова различно? Защото не беше продаване, осъзнах аз. Аз вярвах в бягането. Вярвах, че ако хората излизат да бягат по няколко мили всеки ден, светът ще бъде едно по-добро място и че с тези обувки се бяга по-добре. Хората усещаха моята вяра и искаха да притежават част от нея. Да, помислих си. Увереност. Това му трябва на човек – повече от собствения капитал и ликвидността."

Найт признава, че за него Nike никога не е била само марка – той винаги е искал да създаде култура. През годините, когато на пазара вече са стъпили Puma и Adidas (двете най-големи фирми за спортни обувки, управлявани от двама братя германци, които се ненавиждат), на моменти мечтата на Найт наистина изглежда налудничава, но той не спира да се бори. Nike постепенно се превръща в популярна дума – до такава степен, че съдружниците решават да преименуват фирмата от Blue Ribbon на Nike, Inc.

В мемоарите си „Изкуството на победата“ Найт е откровен до болка, проявява изключително чувство за хумор в точните моменти и не спестява собствените си негативни качества или лични трагедии. Разказва подробно и за възходите, и за паденията на фирмата, като невзрачното писмо от Митническите служби на САЩ със сметка за 25 млн. долара, която не могат да си позволят да платят, ако искат Nike да продължи да съществува.

Логото на Nike е измислено от Каролин Дейвидсън, студентка по графичен дизайн в университета в Портланд, където учил Фил Найт. Каролин сметнала, че се е трудила в продължение на 17.5 часа и по силата на договорката между двамата получила чек за 35 долара - смешна сума дори и в началото на 70-те години на миналия век. 

"Решихме, че този знак изглежда хем свежо, хем сякаш е от древния свят. Логото символизира безкрайността", спомня си Найт.

През 1983 г. Фил Найт организира специално парти в нейната чест, на което й подарява златен пръстен със знака "swoosh" и диамант и пакет акции на компанията. През 2016 г. Найт разкри, че те са на стойност един милион долара.

Малко хора знаят, че марката не се произнася „найк”, а „найки”, кръстена на древногръцката богиня на победата Нике. Това е, което Найт иска – победа. Победа в световния пазар, над онези, които не вярват в него и концепциите му и дори над самия себе си и ограниченията на собствените му мечти. Няма по-подходящо име за бранд, който създава именно човек като Фил Найт. В началото всичко приличало на „налудничава идея”, но скоро след това марката станала гигант.

В свята работа Найт не вижда рекламните лица като бизнес партньори, а като личности, които оставят частица от себе си в обувките. На това се дължи и личното му отношение към всеки, хора като Майкъл Джордан, Кристиано Роналдо, Тайгър Уудс, Рафаел Надал и Григор Димитров.

Четиресет години по-късно годишната печалба на Nike вече надминава 35 млрд. долара, 100 милиона от които редовно отиват за дарения. Обувките и облеклата на Nike се продават в над 5000 магазина по света, а служителите на компанията наброяват повече от 10 хиляди.

Правата за филмирането на бестселъра вече са придобити от гиганта Netflix, като самият Найт ще бъде продуцент. От излизането на мемоара през 2016 г. „Изкуството на победата“ не слиза от класацията на New York Times за най-продавани книги. 

Богинята на победата носи истински успех на Фил Найт.