Бизнесът иска да договаря минималната заплата с новия кабинет
Работодателските организации със забележки по предложен от служебното правителство механизъм за определянето на възнагражденията
~ 2 мин.
Работодателските организации искат преговорите за механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) да се отложат до встъпването в длъжност на новия кабинет. Това се казва в тяхно становище до министъра на труда и социалната политика, изпратено и до медиите.
В него те изразяват редица несъгласия с предложението на служебното правителство по механизма за определянето на МРЗ и се обединяват около мнението, че предложеният текст не отразява постигнатия напредък в хода на досегашните обсъждания със социалните партньори.
В него те изразяват редица несъгласия с предложението на служебното правителство по механизма за определянето на МРЗ и се обединяват около мнението, че предложеният текст не отразява постигнатия напредък в хода на досегашните обсъждания със социалните партньори.
Подчертава се, че липсват критерии за диапазон на МРЗ и съответно - долна и горна граница.
Сред другите забележки на бизнеса е създаването на възможността за ежегодна актуализация на МРЗ, докато от работодателските организации посочват, че в страните от ЕС това се прави на 2-3 години.
Сред другите забележки на бизнеса е създаването на възможността за ежегодна актуализация на МРЗ, докато от работодателските организации посочват, че в страните от ЕС това се прави на 2-3 години.
Ето и 7-те аргумента на работодателите срещу предложението за определяне на МРЗ:
- Липсват критерии за диапазон, съответно за долна и горна граница на размера на МРЗ, на чиято основа да бъдат провеждани консултациите и предговорите между социалните партньори.
- Създава се почти императивна възможност за ежегодна актуализация на МРЗ. В повечето ДЧ на ЕС вкл. новоприсъединилите се, актуализацията върви през 2-3 и повече години. Това дава предвидимост на средата и сигурност за текущото и инвестиционно планиране.
- Стъпката на нарастване зависи изцяло от надеждността на прогнозата на МФ, като даже не е ограничена от тях. Допълнително може и следва да се изготви анализ за посоката и степента на отклоненията на прогнозираното и отчетено нарастване за последните години /например след 2008 г./.
- При значително надхвърляне на прогнозния спрямо отчетения ръст на компенсацията на един зает /СРЗ/ се залага трайно и повишаващо се съотношение на МРЗ към СРЗ значително над ЕС-22 с МРЗ /41-42%/.
- Това на свой ред създава риск за икономически необоснован ръст на СРЗ поне по две линии – като се увеличава СРЗ в браншове с висок дял на изплащани МРЗ /търговия, строителство, туризъм, услуги, шивашка промишленост и др./ и като се оказва натиск върху останалите възнаграждения по линия на индивидуалното и колективното трудово договаряне. Дори да не се актуализират КТД, ако в тях са договорени параметри, свързани с МРЗ, се задейства ежегоден автоматизъм за икономически необоснован ръст на разходите на труд.
- Изложеното в т. 1-4 създава условия за генериране на допълнителна инфлация, индуцирана от правителството. С оглед на евентуално влизане в ERM II, спазването на критериите от Маастрихт за ценови ръст и за дългосрочен лихвен процент ще се окаже проблематично или най-малкото затруднено и следва да бъде компенсирано с допълнителни фискални ограничения.
- Остават валидни и рисковете за натиск върху заетостта /включени в Конвенция № 131 на МОТ/ особено за уязвимите групи на пазара на труда – младежи, жени, необразовани, неквалифицирани, дългосрочно безработни лица и др.
Според тях изложените аргументи налагат отлагане на обсъжданията до формиране на нов Министерски съвет.
