Бизнесът предлага банкови гаранции и видеонаблюдение при вноса на отпадъци

Предложенията са представени на министъра на околната среда

Бизнесът предлага банкови гаранции и видеонаблюдение при вноса на отпадъци

Снимка: Pixabay

Бизнесът направи няколко предложения за решаване на критичната ситуация с вноса на отпадъци. Те са представени от Българската стопанска камара, Асоциацията на рециклиращата индустрия и Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба пред министъра на околната среда и водите Емил Димитров.

Дейностите по управление на отпадъците у нас са най-строго регулирани в Eвропейския съюз. Бизнесът заплаща банкови гаранции, подлежи на целогодишно видеонаблюдение, а за тежки нарушения разрешително се отнема заедно с усвояване на банковата гаранция. Въведени през 2012 г., тези мерки дадоха своя резултат за изсветляване на бранша, защита на околната среда и ресурсната обезпеченост на преработващата промишленост. Въпреки това, някои дейности с отпадъци останаха извън обсега на регулациите.

С основание обществото е притеснено от зачестилите случаи на нерегламентиран внос и третиране на отпадъци. Подобни практики увреждат имиджа на бранша и околната среда, казват от бизнеса.

Те предлагат въвеждане на режим на банкови гаранции и видео наблюдение за извършване на дейности с всички видове отпадъци, както и за търговците и брокерите на отпадъци.

Практиката показва, че възникналите проблеми с нерегламентиран внос и третиране на отпадъци е свързан с брокери и търговци на отпадъци, оператори на отпадъци от пластмаси, хартия и др., които не заплащат банкови гаранции. След въвеждането на банкови гаранции за дейности с някои видове отпадъци, сивият сектор в тези потоци намаля драстично. Въпреки това, законодателни пропуски оставиха други потоци отпадъци и дейности без гаранции. Нелоялните практики се прехвърлиха именно натам, посочват от индустрията. Затова те предлагат еднакъв режим за всички дейности с отпадъци, както и за търговците и брокерите на отпадъци. Въвеждането на банкови гаранции през 2012 г. бе свързано със зачестили кражби на метали, сивия сектор и нелоялната конкуренция. Към днешна дата въвеждането на гаранции се доказа, като ефективен механизъм в борбата срещу сивия сектор.

Друго предложение е от 2021 г. да отпадне процедурата за облагане на доходите от продажба или замяна на движими вещи, представляващи отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), когато се предават на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със ЗУО. Данъчно задължени лица по закона в споменатия случай са платците на дохода – лицата, изкупуващи отпадъци.

Практиката показва, че администрирането на този данък от бизнеса генерира „сив“ сектор и нелоялна конкуренция. Същевременно, приходите от този данък в държавния бюджет са незначителни. Данните показват, че различните данъчни режими за юридически и физически лица създават предпоставки за сив сектор. Спадът в събрания данък само от 2014 г. (15 382 117 лв.) до 2015 г. (4 043 244 лв.) в рамките на една година е показателен. През 2012 г. данъчните постъпления са 22 664 323 лв., а през 2018 г. – 5 034 651 лв. Спадът в събрания данък е 450%. Това създава нелоялна конкуренция и сив сектор. Много субекти отчитат сделките с отпадъци като сделки между търговци. Именно този сив сектор е благоприятна предпоставка за нерегламентиран внос на отпадъци, смятат от бизнеса.

При сделките с отпадъци с физически лица съществува и изискване за безкасови плащания. Безкасовите разплащания в комбинация с утежнения данъчен режим дават в резултат сив сектор и демотивация от рециклиране в противовес с принципите на кръговата икономика, която изисква данъчни и административни облекчения за рециклиращия сектор.

Друга идея е създаването на „бял списък“ на фирми, които многократно са преминали проверки на контролните органи, завършили без предписания или с незначителни несъответствия. 

Коментари: 0