Еврозоната е 16-трилионна гаранция за успех на българската икономика и общество

Въпросът „готова ли е България за Еврозоната“ се задава всеки ден в медиите, а експертите, защитаващи двете противоположни позиции, като че ли винаги отговарят по инерция – със сложни обяснения, притеснени погледи и конфликт помежду си. Но защо изобщо говорим за „готовност“? Като че ли приемаме процеса като някакъв вид изпит, който трябва да издържим, или като битка с някого.

А всъщност еврозоната не е препятствие, с което България трябва да се справи, а точно обратното – награда, която ни е гарантирана и е крайно време да си я вземем. И то награда на стойност 16 трилиона евро.

С влизането в еврозоната страната ще извлече три основни ползи – стабилност на потребителските цени, финансова устойчивост на бизнеса и обществото и още по-тясно обвързване със стратегическите ни партньори – и нито един нов риск, който и в момента да стои пред нас.

Противно на най-разпространената заблуда за еврото, то, всъщност, ще стабилизира цените у нас, тъй като ще доближи българските потребители и бизнес до институцията, която създава нови пари – Европейската централна банка (ЕЦБ). Това е функция на един принцип в икономиката, забелязан от ирландско-френския икономист Кантийон и носещ неговото име – цените в една икономика нарастват неравномерно. Причината за това е, че новите пари имат една „входна точка“ в икономиката, но не се разпределят равномерно сред всички пазарни субекти. Тази входна точка е именно ЕЦБ и фискалната политика на големите държави в еврозоната – тоест, колкото един потребител, фирма, фонд или банка са по-близо до входната точка, толкова по-рано те ще придобият активи, стоки и услуги на текущите по-ниски цени, преди те да се вдигнат като цунами към периферията.

На практика, ефектът на Кантийон е перфектно видим днес в държавите с инфлационни проблеми в Европейския съюз, като Унгария (4.8% за март) и Румъния (5.1% за март). Те са извън еврозоната, опитват се да провеждат свои нетрадиционни монетарна и фискална политики и периодично биват удряни от ценови вълни, идващи от центъра на Европа.

България донякъде избягва това, но не във всички сектори – телевизиите и социалните мрежи са залети от снимки на хранителни продукти, като шоколад и краве масло, които у нас са с десетки проценти по-скъпи, отколкото в страни от еврозоната, като Франция или Германия. Българският бизнес е изправен пред същия проблем – бидейки далеч от входната точка на парите в икономиката, той купува важни производствени машини и суровини на по-късен етап и, съответно, на по-висока цена.

Влизането на България в еврозоната ще доближи потребителите и бизнеса до входната точка на парите в Европа и това ще успокои и дори ще снижи цените, а няма да ги повиши – потвърдено както от принцип в икономиката на 400 години, така и от реалността днес. Придвижвайки се по-навътре към центъра на създаване на паричната маса, България ще неутрализира веднъж завинаги ефекта на преразпределяне на богатство в полза на центъра и в ущърб на периферията. Акумулираната инфлация в страните с евро от създаването на валутата е близо 75%, докато за същия период инфлацията в България, която е във валутен борд и в периферията на единната валута, е близо 130%.

Второ, еврозоната ще осигури среда на финансова стабилност, прогнозируемост и дълбочина на капитала пред българските предприемачи. Една валута е стабилна, когато зад нея стои като гаранция голяма икономика и многобройни транзакции. Доларът е световната резервна валута не заради тайно споразумение, подписано в някой алпийски хотел, а защото делът на американската икономика дори днес е над 25% от световната; американските публични компании са с капитализация над 50% от тази на всички публични компании в света; и, логично, над 50% от всички банкови транзакции са в долари.

За да може Европа да се конкурира с американската или китайската икономики, тя трябва не просто да има приблизително същия размер, но и да постигне пълен валутен, финансов, банков и капиталов съюз, така че зад единната валута да застане ефективно целият 16-трилионен брутен вътрешен продукт на Европейския съюз. Това ще осигури възможност на българските предприемачи да получават повече и по-лесно инвестиции както от европейски, така и от световни инвеститори; българският бизнес ще се финансира с цялото доверие на втората най-голяма икономика на света зад него и без да се бори с редица пречки и проблеми с обмяна на валута и репутация (например включването ни в сивия списък за пране на пари на FATF).

Друга важна полза и сила на единната валута е, че тя отменя т.н. валутен национализъм. Преди появата на еврото имаше тенденция за конкурентна девалвация в Европа. Иначе казано, централните банки обезценяваха националните си валути, така че да придобият (краткосрочно) конкурентно предимство въз основа на евтин износ. Негативът, обаче, се стоварва както върху покупателната сила на гражданите, така и върху бизнеса, който желае да се развива чрез иновации и наука, тъй като чрез евтината валута не може да привлече висококвалифицирани специалисти, новатори, учени и рискови предприемачи.

Следователно, след влизането ни в еврозоната българският бизнес ще получи гаранция зад себе си на стойност 16 трилиона долара. Това ще привлече инвестиции в стартиращи и развити компании, ще намали разходите за финансиране и ще синхронизира рисковата премия с европейската.

На трето място, еврозоната ще обвърже България с най-важните ѝ стратегически партньори, които не са резултат на политически избор, а на числа – търговският обмен на България със страните от ЕС е над 2.5 пъти по-голям от обмена с трети страни. Това са не просто икономики, чрез чийто търговски и инвестиционен обмен България е утроила дела си от средния доход в Европейския съюз за две десетилетия, но и държави, с които имаме добре хармонизирана нормативна база, капиталови и банкови системи и не на последно място – култура за правене на бизнес. Всяка преориентация на България към друг стратегически партньор ще отнеме десетилетия в изграждане на подобни връзки, преди дори да помислим за някакви конкуриращи се (ако изобщо това е възможно) ползи.

Тоест, влизането в еврозоната ще е финалният етап на обвързване на българския бизнес със своите стратегически и най-големи партньори и инвеститори, с които споделяме култура и общи закони, с перспектива за десетилетия напред. Това ще е и един вид щит над България против зловредни икономически ходове на трети страни, които биха имали политически интерес да дестабилизират нашата икономика като част от европейската.

Но да кажем и няколко думи за най-натрапчивите аргументи против приемането на еврото, които будят само недоумение у бизнеса.

Сближаването на средния БВП на глава от населението между България и другите европейски страни не е изискване за преодоляване на някакво препятствие, за да може да функционира ефективно единната валута. Доларът, например, работи перфектно както в щата Вермонт с БВП на глава от населението от 60 000 долара, така и в Калифорния със 100 000 долара; йената работи перфектно както в префектура Нара с БВП 2 700 000 йени, така и в Токио със 7 700 000 йени; британската лира работи перфектно както в регион Лондон с БВП 180 000 лири, така и в регион Южна Шотландия с БВП 19 000 лири.

Суверенитетът на българския лев не е гаранция за ефективни политики, особено за относително малка икономика като България. За 1300 години съществуване на държавата българският лев е бил независим от световните валути и с активно управление за няколко кратки периода с обща продължителност от под 50 години – и винаги са завършвали с инфлационни, банкови или други финансови кризи. И това не бива да ни засрамва, а е просто доказателство, че валутните съюзи са много изгодни за държавите с относително малки икономики, поради гаранцията която една огромна обща икономика дава на валутата и банковата система.

Сравненията с Швеция, Чехия и особено Дания са особено подвеждащи, тъй като за разлика от нас, тези държави от ден първи са заявили, че вървят по този процес бавно и не предприемат последователни стъпки за влизане в еврозоната. България прави точно обратното – от 10 години заявява готовност, обвързва европейските институции със стъпки, анализи и реформи (ERM-2, Банков съюз и т.н.), които струват не само време, но и пари, и заявява политическо желание да приеме еврото. И да се откажем накрая означава да се отметнем от собствената си дума и да „измамим“ ресурсите, вложени в тези стъпки от европейските партньори – точно противоположното поведение, на гореспоменатите 3 държави.

И накрая – в еврозоната е възможно да има дългова или финансова криза, която България с или без валутен борд трудно ще избегне. Няма никаква пречка при неразумно управление България да отмени закона за валутния борд и отново да натрупа дългове, да влезе в хиперинфлация, да събори своите банки и да не може да разчита на помощ отникъде. Както и няма никакъв инструмент, който да ни изолира от ефектите на паричната политика на еврозоната, докато сме във валутен борд. Да, в еврозоната може да има кризи, но всяка една от тях е още по-вероятно да се материализира извън еврозоната. А почти всички възможни кризи за нас извън еврозоната са по-малко вероятни или напълно невъзможни, докато сме във валутния съюз.

КРИБ като най-голямата българска работодателска асоциация не разглежда еврозоната като проблем или препятствие, за което ние трябва да се „готвим“. България е отговорила на всички критерии за приемането на единната валута и то е въпрос само на политически, а не на икономически решения. Влизането в еврозоната ще е награда и инструмент, с който ще черпим всички ползи от членството си в Европейския съюз и ще минимизираме всички рискове, пред които сме изправени извън нея.

Да го направим.

Боян Николаев е заместник-изпълнителен директор на КРИБ. Завършва бизнес администрация в City University of Seattle и притежава докторска степен по обществени комуникации от Нов Български Университет. Преподава в катедра Национална и регионална сигурност на УНСС и департамент Медии и комуникации на НБУ. Съветник е на Президента на Ирландско-американския Университет в Дъблин.