Реформите ще поддържат растежа през 2015 г.

На експорта не бива да се възлагат високи очаквания, посочва кредитната институция в икономическата си прогноза за следващата година

Булбанк:

Реформите ще поддържат растежа през 2015 г.

Ускоряването на структурните реформи в някои ключови сектори ще допринесе за запазване темпа на растеж в българската икономика през 2015 г. Това посочва Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк в икономическата прогноза на банката за следващата година.

Въпреки първоначалния негативен ефект от някои мерки, институцията очаква те да дадат своя резултат в края на годината, посредством повишаване доверието на бизнеса и инвестиционната активност. Други фактори, които основно ще благоприятстват стопанството ни ще са по-доброто усвояване на средства от Европейския съюз, спадът в цените на горивата и отказът от прекалено затягане на фискалната политика.

Икономическият екип на банката очаква ръст на брутния вътрешен продукт от 1,5%, сходен с този през 2014 г. Показателят на глава от населението ще нарасне с 2,2% до 5798 евро. Икономическият сценарий на Булбанк включва продължаване на спада в безработицата до 11,3% за настоящата година и 10,4% за 2016 г. Очакванията са, че дефлация ще има и през тази година, но поевтиняването ще е с по-нисък темп (-0,5%), при първоначални оценки за -1,4% през 2014 г. Според кредитната институция, инфлацията отново ще има положителна стойност през 2016 г. – 0,7%.


В анализа се посочва, че след изборите през октомври средата за провеждане на непопулярни мерки изглежда по-благоприятна, като са налице нарастващ брой сигнали, че България е на път да отбележи напредък по отношение на някои дълго отлагани структурни мерки. Така например, управляващата коалиция изглежда решена да предприеме някои от трудните решения, нужни за балансиране на пенсионната система, да реформира системата за спешна медицинска помощ, както и да подобри връзката между резултати и финансиране в сектор образование. Налице са амбиции за трансформиране на бюджетни разходи в посока намаляване на разходи за заплати и издръжка, за да се запазят капиталовите разходи на достигнатото през миналата година ниво без особена промяна.

Това, на практика, представлява отказ от политиката на прекалено агресивно фискално затягане от периода 2010-2012 година, което при това беше извършено по възможно най-вредният за растежа начин – чрез изтласкване на инвестициите на публичния сектор от по-високи текущи разходи, без това да се обвързва с постигането на напредък в провежданите реформи. Даден беше заден ход и по отношение на популистките понижения на цените на електроенергията за домакинствата, като има амбиции да се въведе работещ механизъм за насочване на европейски средства към проекти за подобряване на енергийната ефективност на жилищата и да се предоговорят цените, по които НЕК изкупува електроенергия от ТЕЦ в Маришкия басейн и от свързаните с най-големи разходи производства на електричество от вятър и слънце. Преди всичко, оформя се консенсус по отношение на някои дълго оспорвани мерки за промени в сектор правораздаване, които се очаква да допринесат за утвърждаване на независимостта на съда и за по-добра превенция на корупционните практики.        

С известно забавяне, всичко това би трябвало да подкрепи икономическия растеж към края на 2015 година през канала на подобряване на очакванията на бизнеса и домакинствата. Но докато ускоряването на структурните реформи трябва да бъде приветствано, тъй като ще помогне на икономиката да се използват по-добре съществуващите ресурси и да се произвеждат повече стоки и услуги в дългосрочен план, то в краткосрочен план част от тези реформи ще бъдат свързани и с известна допълнителна болка за икономиката, що се отнася до ръста на икономическата активност и заетостта, която трябва да бъде взета предвид от архитектите на стопанската политика.  

Известно забавяне на корпоративния кредит през 2015 година също изглежда вероятно. Редица икономисти, включително тези на Европейската комисия в есенната си прогноза за България, правилно отбелязват, че кризата в сегмента на банките с български частни собственици ще има негативни последици за условията, при които фирмите от реалната икономика получават достъп до кредит. Това е така, защото приносът на сегмента на банките с български частни собственици към ръста на кредита в икономиката от последните няколко години надминаваше, на моменти значително, този на чуждестранните банки. Забавянето на кредита през 2015 година, според Булбанк, ще бъде по-малко, отколкото повечето външни анализатори смятат. Две са причините за това. На първо място, то се дължи най-вече на слабото търсене, докато капацитетът на българските банки от гледна точка на предлагането непрекъснато се подобрява в последните няколко години, и особено след февруари 2013 година, когато съотношението кредити-към-депозити слезе под ключовата граница от 100%. В края на тази година очакваме въпросното съотношение да падне под 90%, с което България ще бъде в група със още три други страни (Румъния, Чехия и Словакия) от региона на ЦИЕ 10 плюс Русия, Турция и Украйна, които имат стойности по-ниски от 100% за съотношението кредити/депозити.

На второ място, забавянето в предлагането на кредит от сегмента на българските частни банки, вероятно поне частично ще бъде компенсирано от чуждестранните банки, чиито капацитет да предлагат нови кредити или е останал неувреден или дори се е увеличил, след като в хода на кризата от юли са отчели ръст на депозитите.

Все пак известно забавяне на кредита, ще бъде трудно да се избегне, тъй като преди кризата някои от играчите в сегмента на банките с български собственици имаха по-висок апетит за поемане на риск и прилагаха по-ниски стандарти за доказване на кредитоспособност в сравнение с останалите участници на пазара. Това предполага, че дори банките с чужда собственост да са в състояние да компенсират спада в сегмента на банките с местни собственици, те няма да са готови да го направят изцяло, тъй като някои от потенциалните кредитополучатели няма да са в позиция да отговорят на стандартите им за кредитоспособност. На този фон, забавянето на кредита се очаква да има известен, макар и скромен, негативен ефект върху инвестициите през 2015. В същото време негативни ефекти за индивидуалното потребление и сектора на домакинствата като цяло не се очакват, тъй като юнската криза остана концентрирана върху банки с незначителна роля в кредитирането на дребно.

Все пак банковия сектор ще помогне на процеса на възстановяване през 2015 година чрез очакваните още по-ниски лихви по депозитите. По-ниските номинални лихви по депозитите са част от всички прогнози за банковия сектор за следващата година, които съм виждал до сега, и в комбинация с известно отслабване на дефлационният натиск, ще трябва да редуцират екстремно високите реални лихви, наблюдавани през предходната 2014 година. реалната лихва на 100 лева срочен депозит на дребно се очаква да се редуцира до 3.05% средно през 2015 година (номинална лихва от 2.65% и дефлация от 0.4% средногодишно според  прогнозите на УКБ), при 4.90% през 2014 година (номинална лихва от 3.50% и дефлация от 1.4% средногодишно). С това ще се премахнат част от стимулите за спестяване, като резултатът ще бъде по-ниска норма на спестяване, което на свой ред би трябвало, макар и във все още скромни пропорции да подкрепи инвестициите на бизнеса и потребителските разходи на домакинствата. 

Както през изминалата, така и през 2015 година фискалната политика ще има ключова роля за растежа. Но докато през 2014 година бяхме свидетели на умерено фискално разхлабване, най-вече през канала на увеличаване на капиталовите разходи, което предизвика значим положителен импулс за възстановяването на вътрешното търсене, през 2015 фискалната политика се очаква да остане неутрална по отношение на растежа. Бюджетът за 2015 предвижда свиване на дефицита с 0.6% от БВП. Положителното в случая е, че в голямата си част редуцирането на дефицита ще се извърши чрез намаляване на текущи разходи, в частта на разходите за заплати и известно подобряване на събираемостта на приходите. Предвижда се и редуциране на капиталови разходи, но неговият принос към намаляването на дефицита е скромен (0.2% от БВП). Това е важно, защото голямо количество академична литература сочи, че редуцирането на капиталовите разходи не само че тежи на дългосрочния потенциал на икономиката да произвежда повече, но също така, че отнема повече от икономическия растеж в краткосрочен план, отколкото намаляването на текущите разходи или дори увеличаването на данъците.

Важно е да се посочи, че ефектът от перманентно по-високите инвестиции на правителството не се изчерпва с първата година след повишението. Това е и причината да смятаме, че положителният ефект от значимото увеличаване на инвестициите през 2014 година (с 1.4 п.п. от БВП) ще се пренесе и върху растежа на БВП през следващата година, като ще компенсира в една голяма степен негативният ефект от заложения в бюджета за 2015 година малко по-нисък дефицит. Добрата новина тук е, че правителството не просто се е отказало от идеите за агресивна фискална консолидация, която в условията на все още много висока безработица и широко базиран спад в цените рискува да доведе икономиката до нова рецесия, но и ще се стреми към постепенно свиване на бюджетния дефицит по начин, който във възможно най-малка степен тежи на възстановяването на БВП и заетостта.

Ускоряването на брутото капиталообразуване през 2014 година до очакван ръст от 4.5% годишно почти изцяло се дължеше на ръста на капиталовите разходи на правителството с близо една четвърт. Като се има предвид заложения 2% спад на капиталовите разходи на правителството в комбинация със скромно забавяне на корпоративния кредит, като последица от банковата криза през юни 2014 година, известно забавяне на бруто капиталообразуването за цялата икономика през 2015 година ще бъде трудно да се избегне. Ннашата прогноза е за забавяне на брутото капиталообразуване до 1.9% реален ръст през 2015 г.

За съжаление, въпреки прогнозите за по-слабо евро, и през 2015 година не можем да очакваме твърде много по отношение на темповете на възстановяване на експорта. Няколко са причините за това. Една от тях е, че икономиките на основните ни търговски партньори от ЕС продължават да се възстановяват твърде бавно. В част от развиващите се икономики растежът изглежда ще се забави, тъй като нормализирането на лихвите в САЩ се очаква да набере скорост и това ще предизвика забавяне на онези развиващи се пазари, които в прекалено голяма степен разчитат на притока на чуждестранни спестявания, за да финансират ръста на потреблението и инвестициите си. В същото време търсенето на инвестиционни стоки в Китай показва признаци на отслабване, което е лоша новина за Германия, а с това и за България, доколкото у нас съществуват компании, които са част от немските производствени вериги за създаване на високотехнологични инвестиционни продукти. Нарастването на геополитическите рискове също ще продължи да тежи на темповете на възстановяване на глобалната търговия, а с това и на положителния принос на експорта към процеса на възстановяване на българската стопанство. Все пак нетният експорт се очаква да бъде с малък положителен принос за растежа през 2015 година, най-вече поради забавянето на бруто капиталообразуването, което ще доведе и до по-ниски темпове на ръст на вноса.

Спадът в цените на суровия петрол ще има осезаем положителен ефект за ръста на БВП и за платежния баланс. Нашият глобален сценарий предвижда средни цени на суровия петрол тип брент от 82 долара на САЩ за барел през 2015 година, при средно ниво от 99.2 долара на САЩ година по-рано. Всеки път, когато цените спадат, е в ход трансфер на богатство от страните производители към странните консуматори на суров петрол. Когато спадът в цените е значителен, трансферът на богатство също достига значителни пропорции. Като се има предвид, че енергията възлиза на около 13% от разходите на домакинствата, а делът на енергоемките производства от произведената брутна продукция в промишлеността е около 30%, спадът в цените на горивата се очаква да има осезаем принос към растежа през 2015 година, който ще се материализира основно през канала на увеличаване на покупателната способност на доходите на българските домакинства.

Намаляването на цените изглежда ще се задържи и през 2015 година (очакванията ни за инфлацията в края на периода и средно за 2015 г., съответно са -0.3% и -0.5%), но не и в степента наблюдавана през 2014 г., когато дефлационният натиск в края на периода и средногодишно се очаква да се е увеличил до -0.7% и -1.4%. Ако цените на суровия петрол спаднат в степента, заложена в глобалния ни сценарий само първичните ефекти ще отнемат 0.40пп от средногодишната и 0.05пп от инфлацията в края на 2015 година. На фона на високата зависимост на страната от внос на енергийни суровини, по-ниските цени на суровия петрол също така се очаква да намалят търговския дефицит с около EUR 400 млн. или 1% от БВП, което ще спомогне за това текущата сметка в края на 2015 г. да е отново с положителен баланс (2.8% от БВП) за трета поредна година.

Неувереното възстановяване на пазара на труда, което започна в средата на 2013 г. и набра инерция през 2014 г. ще продължи и през 2015 г., но темпът, с който се подобрява нормата на безработицата се очаква да загуби скорост поради очаквания спад на заетите в публичния сектор. Той е част от плана за фискална консолидация и усилията за ускоряване на някои структурни мерки.  
Коментари: 0