Бумерангът на митата

По принцип колоритността на Доналд Тръмп, умножена по огромното количество стихийност в действията му, повдигната на степен „тотална самодостатъчност“, съставят уравнение, което категорично няма само едно решение. Дори по-вероятно е да няма никакво такова. В този ред намисли много трудно може да се започне какъвто и да е коментар по темата „Митата на Тръмп и последствията за финансово-икономическата система“ в някакъв логичен порядък.

Целият този каламбур се засилва и с определено хаотичното боравене с числата по времето на всяка една негова реч. Тази констатация бе направена от журналисти от BBC и когато те установиха, че почти няма нито едно число, което да не е пълна измишльотина.

Спомняте ли си, например, как самодоволно се хвалеше, че от високите тарифи в американския бюджет ще постъпват допълнително по 2 милиарда долара на ден?! Разследващите журналисти от BBC се опитаха да открият логиката зад цитираното число, тъй като първия ден, след като високите мита влязох в сила (преди временното им отлагане, за което ще стане въпрос по-надолу в коментара), в хазната се появиха допълнително „само“ 197 милиона долара. Оказа се, че хвалбите на Тръмп се базират на прогнозните разчети на финансовия му министър Скот Бесент, на когото набързо му се привидяха 700 млрд. долара приходи на година от новите тарифи. Това допускане горе-долу прилича на нещо като любовта между неукрепнали тийнейджъри - колкото повече момчето харесва момичето, толкова повече я напада. Нещо такова би трябвало да се получи и при сметките на Бесент - колкото повече шамаросват партньорите си с вносни мита, толкова повече те ще внасят продукция в САЩ, за да ги облагат.

Не излизат сметките и за търговския дефицит с Китай. Тръмп патетично обясняваше на публично събитие как Пекин реализира търговски излишък със САЩ в размер на 1 трилион долара годишно. Брей, ние знаем, че него трилионите отдавна не го впечатляват, особено след позорния му опит с емитирането на мемекойните (дигитална валута без никакво обезпечение) точно преди да стъпи в мандата си, и чрез които буквално обра милиарди долари от заслепените му млади последователи. Да, но в този случай става въпрос за официална статистика, а тя е, че търговският дефицит на САЩ с Китай е в размер на 295 млрд. долара за 2024 г. - т.е. над три пъти по-малко от цитираното от Тръмп. Нищо, карай да върви - по-важното е, че китайците са крадци и „Шерифът“ ги залови този път.

Един трилион долара е положителното търговско салдо на Китай за 2024 г., но с всички държави по света. Но да оставим леко настрани „творческите хрумвания“ на Тръмп по време на публичните му канонади. Интересно е да направим опит да коментираме причините, поради които американският президент наложи временна пауза по отношение на новите мита. Гениална тактическа игра - ще кажат някои запалени родни тръмписти, ама надали.

Нали си спомняте, че след обявяването на митата в продължение на 10 дни фондовите борси потъваха със скоростта на потъване на двоен Биг Мак в гърлото на млад тийнейджър от Арканзас? В САЩ 35% от американците имат специален вид пенсионни сметки, така наречените 401К., които им дават правото да заделят необлагаеми средства от годишните си приходи със статута на пенсионни отчисления, които почти изцяло се инвестират на фондовите пазари. Сривът на борсите заличи средно по 104 хиляди долара от всяка една такава сметка. Настъпи истинска паника сред осигуряващите се за старини по този начин американци. Бе инициирана спешна среща между Питър Наваро - съветник по търговските политики, финансовия министър Скот Бесент и президента Тръмп, на която явно съветниците са били много убедителни, обяснявайки му (или по-скоро молейки го), да омилостиви гениалността си този път и да забави темпото, защото са близо до абсолютен рекорд по отношение на скоростта на предизвикване на тотална финансова криза, без да има сериозни предпоставки за такава. Слава Богу, Тръмп ги послуша!

Ще подчертая обаче схващането, че това е само купуване на малко време до следващите „сърдечни кризи за борсовите играчи“. По сходен сценарий се развиха и тарифните атаки с Китай. Специално с китайците ситуацията ми прилича на онези битки в бойните изкуства между боксьор от тежка категория и каратист от Шаолин. Нали си спомняте как преди срещата, пред медиите, боксьорът крещи в лицето на каратиста как ще го смачка и изяде, а той стои невъзмутимо и не помръдва. Боксьорът почти изцяло изчерпва енергийният си потенциал в крясъци, докато накрая тотално каталясва и едва произнася: „Бро, майтапя се, спокойно!“ Та, китайците са готови за преговори, но при условие, че всичко се върне на изходни позиции. Защо ли се чувстват толкова силни и защо ли Тръмп нарече китайския лидер Си Дзинпин „моят приятел“?

Разбира се, че става въпрос за пари, в този случай под формата на редки метали. Оказа се, че китайците държат почти на 100% монопол върху вноса на редки метали, които имат приложение в електронната промишленост, която пък произвежда елементи за военната индустрия. Представяте ли си каква каша? Тръмп хвърли бумеранг по китайците, а пък се върна Годзила.

Отказа се и от намерението да уволнява шефа на Федералния – просто е в разрез с Конституцията.

Нали знаете онзи виц за един българин застанал пред глобуса и показващ с пръст: „Тук не съм бил, и тук не съм бил, и тук не съм бил!“. Накрая направил заключението: „Ех, къде ли не съм бил!“. Така е и с Тръмп до този момент: „Това не направи, и това не направи“. Ех, какво ли направи?!?

Текстът е част от бр. 126 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.