Бюджетът на съдебната система в капана на хората

Ето фактите, посочени в доклада  на CEPEJ (Европейска комисия за ефективност на правосъдието) по данни за 2016 г.:

•  България отделя 0,56% от БВП за бюджета на съдебната власт, което я поставя на първо място в ЕС. За сравнение, следващата страна в своебразната класация е Хърватска (0,49%), следват Словения (0,47%) и Полша (0,46%). Най-ниски са стойностите за Ирландия (0,09%) и Норвегия (0,12%). Дори и да отчитаме факта, че страната ни има нужда от повече ресурси за провеждане на реформи и за догонване, разликата е значителна. За съжаление, дори и това не можем да твърдим, защото реформи, които да повишат качеството на разходите не се забелязват (такива са реформа на съдебната карта, ауторсване на определени дейности, реформа на съдебните такси и др.);

• Разходите за заплати у нас заемат висок дял от общите разходи (над 80%), докато повечето страни от ЕС отделят между 70-80%, а три от държавите (Великобритания, Ирландия и Унгария) отделят малко над 50% от общия бюджет за заплати;

• За преминаване към електронни услуги и достъп повечето страни отделят около 3% от общия си бюджет за съдебната система - Дания - 8,4 %, Холандия - 8,2 % и Литва -  7,2 % са най-щедрите в това отношение, докато Кипър,Чехия, България са на дъното с под 1%.

• Разходите за поддръжка средно са около 8% от общия бюджет и по този показател България е в „нормите” със своя дял от около 9%. Най-висок дял на тези разходи има в  Дания (19,7 %), Латвия (18,7 %), Норвегия (18,7 %), Естония (13,8 %) и Ирландия (13,2 %), а най-нисък в Литва (2,4 %),Унгария (2,2 %) и Чехия (0,8 %);

• Инвестициите в нови съдебни сгради варира значително -  най-висок дял в общия бюджет тези разходи имат в Унгария (8,72 %), Кипър (8,6 %), Великобритания (7,4 %) и  Ирландия (4,15 %), а най-нисък – под 1% в Чехия, Италия, Словакия и Словения.

• Броят на несъдебните служители в системата на човек от населението в България за 2016 г. е 86,9 човек на 100 хил. души население, което ни поставя в групата с най-високи показатели по този индикатор (заедно със Словения, Хърватска, Полша, Испания, Литва, Чехия и Малта), докато най-ниските нива са в Ирландия (20,9), Великобритания (27), Дания (28,6) и Франция (33,9). За периода 2012-2016 г. най-голямо реално увеличение на несъдебните служители има в Румъния, Австрия и Холандия (над 15%), но и в трите страни броят на тези служители е под средния за ЕС. За България нарастването е от 5,3%. За други 14 ЕС страни е регистрирано намаление на тези служители в реално изражение, като най-голямото е в Гърция (-18,4%), Дания и Италия (-12%). 

Обобщението за България от този преглед звучи така:

•Отделяме най-много средства за съдебната система като дял от икономиката;

•Над 85% от тези средства отиват за заплати;

•За електронно правосъдие почти не се влагат средства;

•Инвестиции в нови сгради почти няма;

•Несъдебните служители у нас на глава от населението нарастват и са повече отколкото в останалите ЕС страни.

На този фон, изобщо не е изненадващо решението на ВСС от тази седмица „да бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение до 43.5%. Средствата в размер на 9 435 210 лв. са реализирани икономии по бюджета на ВСС от издръжка, ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи.”.

Не е изненадващо, защото работещите в съдебната система са много, а и защото това е единственият начин да се увеличават заплатите – чрез въздържане от инвестиции в активи и модернизация.

Това, обаче, означава същото качество за гражданите и бизнеса, същото неудовлетворение за работещите в нея и същите възможности за зависимости, базирани на бюджетни средства.