„Чакалнята“ за Еврозоната не е сигурна, но поне ни принудиха да правим реформи

Лъчезар Богданов и Даниела Бобева смятат, че процесът по присъединяване ще е положителен за икономиката на България

„Чакалнята“ за Еврозоната не е сигурна, но поне ни принудиха да правим реформи
1708 ~ 4 мин. четене
Георги Желязков Автор: Георги Желязков

Радостта е донякъде прибързана. Въобще не е сигурно, че до една година Европейската централна банка (ЕЦБ) ще позволи на България да се присъедини към Валутно-курсовия обменен механизъм (ERM-2). Но добрата новина е, че правителството най-после ще трябва да започне да прави реформи – в съдебната система, във финансовия сектор и по всички теми, засягани многократно в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (по-популярен в България като мониторинг).

Това е мнението на икономистите Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в консултантската компания „Индъстри уоч“ и Даниела Бобева, член на Института за икономически изследвания към БАН и бивш икономически министър в правителството на Пламен Орешарски. Те коментираха снощното решение на финансовите министри от Европейския съюз, които подкрепиха изразените с официално писмо намерения на България да се присъедини едновременно към ERM-2 и Банковия съюз. В официалното становище на Еврогрупата обаче се посочва, че ЕЦБ ще извършва проверка на финансовия сектор на страната поне една година, както и на изпълнението на мерките по Механизма за сътрудничество и проверка. Едва тогава ще вземе решение дали да допусне България в ERM-2, след което има най-много две години до присъединяване към Еврозоната.

„Радостта е донякъде прибързана. Досега подобни изисквания не са поставяни пред никоя държава, която е искала да се присъедини към Еврозоната. Дори и към държавите от Източна Европа, които преди нас се присъединиха. Това е прецедент, нова неформала процедура, която не е описана никъде в европейското законодателство. Това е форма на политическа договорка“, коментира Бобева пред БНТ.

Според Лъчезар Богданов Еврогрупата е съгласна България да се присъедини към „чакалнята“ за Еврозоната, но само ако страната ни прави реформи и докаже, че финансовият ни сектор е стабилен, че няма да създава риск за Еврозоната и да засилим надзора. „Това е вид иновация при европроцедурите. Такова нещо няма никъде и ние сме първите, които го прокарват“, каза той.

За Бобева добрата новина, освен това, че правителството ще трябва да прави реални реформи, е самата ангажираност на държавата. Според нея управлението е поело сериозен ангажимент в тази посока и прави необходимото. „Освен шестте ангажимента, които българското правителство и БНБ са поели официално чрез писмото, в позицията на Съвета се добавят и елементи, необходими да се изпълнят, за да се присъединим успешно към ERM-2. Там са добавен две неща – необходимост за сериозен прогрес по отношение на съдебната система и механизма за мониторинг“, каза Бобева.

Според нея ЕЦБ ще настоява да излезем от механизма за мониторинг, в който сме от присъединяването ни към ЕС през 2007 г., но почти не изпълняваме препоръките в него. „Аз си мисля, че ЕЦБ ще иска да излезем от Механизма. Също така в позицията на Съвета се посочва, че трябва да се борим с прането на пари и организираната престъпност. Еврогрупата и Съветът са поставили тези много тежки условия, които България се е съгласила да изпълни. Очаквам в рамките на тази година да бъдат изпълнени голяма част от тези условия. И това е добрата новина“, каза Бобева.

Тя обаче смята, че има и лоша новина, а тя е, че при поставените условия в крайна сметка процесът отново може да се бави неопределено време, а тази една година, спомената в позицията на Евогрупата, е най-оптимистичния срок. „Лошата новина е, че това са неизмерими показатели. Ние се съгласяваме на едни правила и изисквания, които не са измерими. Много правилно в българското писмо са поискани писмени правила за присъединяване към валутния механизъм. В позицията на Еврогрупата обаче не се поема такъв ангажимент“, добави тя.

Икономистът Лъчезар Богданов също вижда позитивния момент, при който правителството най-после ще започне да прави реформи, а това веднага би трябвало да направи страната ни по-привлекателна за инвеститорите, както се случи в годините преди присъединяването ни към Европейския съюз. „Важното е, че правителството и БНБ поемат ангажименти за допълнителна прозрачност и стабилност във финансовия сектор – при банките, при застрахователните дружества, пенсионните компании. Това дава стабилност и е добър сигнал към инвеститорите“, смята той.

Бобева обаче напомня, че всяко сътресение при финансовия сектор се отразява и на икономиката. Тя напомня за мащабните стрес тестове, извършени през лятото на 2016 г. „Преди да кандидатстваме формално за ERM-2 трябва да се извърши оценка на качеството на активите на банковата система. Трябва да го направи ЕЦБ. Трябва да се направи и на небанковия сектор. Целият финансов сектор ще бъде подложен на поредния стрес тест. Ако си спомним 2016 г., няма да има благоприятен ефект. Не е ясно по каква процедура ЕЦБ ще прави оценката на активите на банките. Но прави чест на БНБ, че се е съгласила и означава че БНБ е сигурна в резултата на нашата банкова система. Има да извървим много път, докато ЕЦБ се убеди, че нашият финансов сектор е стабилен“, добави Бобева.

„В България огромният ръст на чуждите инвестиции започна преди членството в ЕС - през 2004-2005 г., когато беше ясно, че ще влезем в Европейския съюз. Същото се случи и с други страни, например с Балтийските републики. Има известен, не много формален, но проявяващ се ефект на допълнително доверие. Когато една страна изглежда че прави реформи, такава страна изглежда по-стабилно място за бъдещи инвестиции. Един от аргументите на рейтинговите агенции да държат нисък рейтинга на България е това, че не сме членове на Еврозоната“, каза Богданов. Според него процесът по присъединяването ни към ERM-2 е допълнителен механизъм, генериращ доверие. „Означава повече инвестиции и друг профил на инвестициите“, добавя той.

И двамата икономисти смятат, че няма реална причина да се притесняваме, че проблемите на Еврозоната ще се прехвърлят върху нас и ние ще извлечем допълнителни негативи. Дали сме вътре или вън, ако има криза, ние понасяме последиците. Бяхме вън през 2009 г., но кризата дойде и при нас - инвестициите изчезнаха, икономическият растеж рязко се сви. Това е утопия, че можем да правим този избор“, смята Лъчезар Богданов.

Подкрепи Economic.bg