Държавата ще гарантира 215 млн. лв. заем за строежа на газовата връзка с Гърция
Останалите средства за построяването на интерконектора ще дойдат по линия на европейските фондове
Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков
Министерският съвет одобри на днешното си заседание гаранционно споразумение между България и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). То дава възможност на „Българският енергиен холдинг“ ЕАД да сключи договор за държавно гарантиран заем с ЕИБ за изграждането на междусистемната връзка Гърция-България. А при невъзможност холдингът да върне парите, те ще се възстановяват от държавния бюджет, т.е. с парите на данъкоплатците.
Предстои министърът на финансите Владислав Горанов да подпише гаранционното споразумение.Прогнозните инвестиционни разходи по проекта възлизат на 240 млн. евро (470 млн. лв.) без ДДС.
Заемното финансиране, обезпечено с държавна гаранция, е на стойност 215 млн. лв. Средствата ще се усвояват 3 години, а срокът на погасяване е 25 години. Останалата част от средствата, които ще са необходими за завършване на проекта, ще се осигурят чрез безвъзмездно финансиране от Европейската енергийна програма за възстановяване и от Оперативна програма „Иновации и Конкурентоспособност, както и чрез собствен капитал на акционерите от проектната компания „Ай Си Джи Би“ АД.
Министерският съвет изтъква, че със свое решение от 8 ноември 2018 г. Европейската комисия постанови, че източниците за финансиране на проекта „Междусистемна газова връзка Гърция- България“ са съвместима държавна помощ съгласно чл. 107, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Тоест ЕК няма да санкционира страната заради неправомерна държавна помощ.
Предоставянето на държавна гаранция по заемните споразумения във връзка с финансирането на интерконектора е предвидено със Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г.
Проектът „Междусистемна газова връзка Гърция-България“ предвижда изграждането на газопровод, свързващ националните газопреносни мрежи на България и Гърция. Интерконекторът ще има стратегическа роля за постигането на реална диверсификация на източниците за доставка на природен газ за България и Югоизточна Европа. Чрез неговото изграждане, като част от развитието на Южния газов коридор, България и съседните ѝ страни ще имат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион, както и до съществуващи и бъдещи терминали за втечнен природен газ.
