От днес за утре: Депутатите окончателно забраниха хазартната реклама в медиите

Работата на 49-ия парламент завърши с единодушното приемане на пълна забрана за хазартна реклама в медиите. Предизборните поправки бяха приети в Закона за хазарта за по-малко от седмица и на практика забраняват рекламата на хазарт по телевизии, радиа, печатни и онлайн медии. Освен това депутатите въведоха още по-строги ограничения и санкции за казината и онлайн залаганията.

Хазартната реклама ставаше все по-агресивна в последните две години с навлизането на нови играчи на пазара и привличането на популярни личности в рекламите. Срещу тази вълна неведнъж се обявяваха родители, като темата дори стана обект на дискусия в парламента преди около година. Но едва на 25 април ГЕРБ и ДПС внесоха законопроекта, който по техните думи отлежавал отдавна, и то след като само две седмици по-рано подобен проект на „Възраждане“ бе отхвърлен.

Окончателното приемане на поправките премина без никакви дебати, като единственият коментар по същество бе на „Възраждане“, които описаха промените като „една голяма крачка в правилната посока“ и които също посочиха като „учудваща“ промяната на позициите на останалите групи.

С пълно мнозинство в пленарна зала забраната бе официално утвърдена. Изключение се прави единствено за излъчването на тиражите на Българския спортен тотализатор по Българската национална телевизия и тяхното анонсиране.

За евентуални нарушения ще следи Съветът за електронни медии (СЕМ) и при наличие ще сезира Националната агенция за приходите (НАП) за провеждане на административно наказателно производство.

Забраната за хазартната реклама влиза в сила веднага – три дни след обнародването на закона в Държавен вестник, което значи още следващата седмица.

Къде ще бъде рекламата сега?

Очакванията на медийния бизнес е сега рекламата на хазарт да прелее в социалните мрежи, като Facebook, Instagram, LinkedIn, където регулацията от българските законодатели е по-трудна.

Тя остава позволена и на билбордове, но на минимум 300 м от училища. Позволена ще бъде и върху спортни екипи, спортни зали, стадиони и други. На всички места, на които рекламата остава позволена, се забранява тя да съдържа цифри.

Рекламният залог

За медиите в България – телевизии, радиа, печатни издания и уебсайтове – хазартната реклама представлява приходи от около 170 млн. лв. и настоящата забрана обърква бюджетите им. Сред най-големите бенефициенти са двете частни медийни групи около bTV и Nova.

Въпреки бързото приемане на поправките в Закона за хазарта десетки медии надигнаха глас срещу тях. Мотивите им бяха, че без приходите от хазартна реклама качеството в медиите ще падне, ще се наруши финансовата стабилност, ще се закриват работни места, а националната телевизия, водена от Емил Кошлуков, дори обяви, че ще бъде затруднена да придобива права за излъчване на спортни събития, като Олимпиадата или Европейско и Световно първенство по футбол, при липса на приходи от хазартния бизнес.

Именно Летните олимпийски игри и Европейското първенство по футбол са следващите два големи спортни форума след няколко месеца, а хазартната асоциация посочва, че предвид тях

телевизиите вече са планирали своите бюджети“ и „са налице сключени договори и поети ангажименти“.

Групата около „24 часа“ и „168 часа“, например, дори посочва, че от забраната „ще спечели Путин, защото много от нелегалните псевдо новинарски сайтове са регистрирани в Русия“.

Медиите порицаха политиците с аргументи, че всичко това се прави в предизборна ситуация и с цел печелене на гласове.

А какво е хазартната реклама?

Депутатите създадоха и определение за рекламата на хазартни игри:

"Реклама на хазартни игри е разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, вкл. като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби. Реклама на хазартни игри е и всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименованието на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри, както и фирма или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки."

Още спирачки за хазартния бизнес

Депутатите забраниха и казината в населени места с под 10 хиляди души. Вече съществуващите такива трябва да затворят до 3 години, а разрешителни за нови няма да бъдат давани. Изключение се прави в курортите и в населените места на 30 км от ГКПП.

Депутатите разшириха и регистъра с лица, които не могат да играят хазарт, но от 1 януари 2025 г. В него вече ще влизат хората, които получават месечни социални помощи, като те ще бъдат добавяни в списъка от НАП. В регистъра ще влязат лица с психични разстройства и такива, поставени под запрещение, за което ангажимент ще има Министерство на здравеопазването.

Ако игралният оператор все пак им позволи, той вече ще получи и по-солидна глоба – 5000 лв. за първо нарушение, 20 хил. лв. за второ и отнемане на лиценз при трето.

По данни на НАП към края на март в списъка присъстват около 36 хил. души.

Депутатите задължиха министрите на финансите и здравеопазването да въведат лимит за престой на интернет страниците на хазартните компании, максимална загуба за определен период, максимален размер на залозите за определени видове хазартни игри в определени часови диапазони като след 22 ч., защото се предполага, че тогава потребителите може да са под въздействието на алкохол. Прието бе и намалени максимални стойности за лица под 24 години. Тези предложения бяха внесени от бившия министър на електронното управление Божидар Божанов и също влизат в сила от 1 януари 2025 г.

Депутатите задължиха още хазартните компании да направят минимум 750 хил. лв. инвестиции в регионите, на които отварят игрална зала.

Депутатите одобриха още бонусите, които хазартните компании предоставят, да не се отчитат като разходи, които са освободени от данъци. Това бе вратичка досега, с която бизнесът намаляваше данъчната си основа.

Опит за отпор

Компаниите от хазартния бранш в България – лидерите, а и по-малките играчи, които навлязоха на пазара в последните няколко години – се опитаха да предотвратят забраната с мотиви, че това няма да доведе до искания резултат, а именно – по-малко деца и млади да играят хазарт.

Те направиха редица предложения като по-големи хазартни такси, които да се внасят в бюджета, а органи като НАП и СЕМ да преглеждат медийните планове и съдържание и да решават дали е допустимо.

По отношение на ограничението в броя на казината браншът предлагаше това да засегне само населени места с под 1000 или 2000 души, както и да има изключение, ако те се намират на главен крайградски път.

Хазартният бизнес предложи и да бъде забранена хазартната реклама между 6 и 19 ч., което на практика щеше да остави прайм тайма свободен.