Отрасли
Депутатите приеха на първо четене Закона за концесиите
Това е второ разглеждане на законопроекта, след като президентът наложи вето върху него
~ 2 мин.
Депутатите приеха на първо четене новият Закон за концесиите. За законопроекта гласуваха 124-ма народни представители, 68 бяха против, никой не гласува „Въздържал се“. Според вносителите – Данаил Кирилов и група народни представители от ГЕРБ, законопроектът има две основни цели – да прекрати злоупотребите с държавно имущество и да имплементира европейската Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, която е част от законодателния пакет на Европейския съюз за реформиране на правото в областта на обществените поръчки и концесиите.
Това е второ разглеждане на Закона за концесиите. Той бе приет окончателно в последните дни на предишното 43-то Народно събрание, но след като Румен Радев се закле като президент, наложи вето на закона. Това наложи връщането му за преразглеждане. На първо четене сега законопроектът бе приет във вида, в който беше върнат.
В мотивите на закона е записано, че с него се цели усъвършенстване на действащите разпоредби за концесиите и се предлага отмяната на сега действащите Закон за концесиите и на Закон за публично-частното партньорство, тъй като съществена част от материята, уредена с тях, е предмет на уредбата на Директивата за концесиите.
Законопроектът предлага две основни форми на концесии - публично-частното партньорство, с което държавата или общината възлага строителство или услуги на икономически оператор и концесията за ползване, която е традиционната концесия в съответствие с действащия Закон за концесиите.
Новият закон предлага и три вида процедури за възлагане: открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. Въвеждат се всички изискуеми по Директивата за концесиите процедурни гаранции, като се осигуряват изискваните от Директивата правила за обявяване, прозрачност, недопускане на дискриминация и състезателност от страна на концедентите, както и изискването концедентът да осъществява както контрол, така и мониторинг за изпълнението на концесионния договор.
Проектът на закон предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерският съвет и общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.
Предлага се всяка концесия да е за определен срок, като конкретната му продължителност не може да бъде по-дълга от максималния срок, който е предвиден при откриване на процедурата с решение на концедента. С цел гарантиране на обществения интерес се въвежда допълнителна гаранция като санкция от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок е 35 години или по-дълъг. По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е 20 години или по-дълъг, се предлага одобряването да стане с мнозинство две трети от общия брой от общинските съветници, а когато срокът е 35 години или по-дълъг, освен решение от общинския съвет е необходимо и решение от Народното събрание.
Създава се правна възможност в националния концесионен регистър да се публикува както информация относно изпълнението на договорите, така и информация относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии, с цел разширяване на публичността и превръщането му в централизирана административна информационна система. Също така се предвижда офертите и заявленията да се подават като електронни документи с цел по-плавно преминаване към електронни услуги.
Това е второ разглеждане на Закона за концесиите. Той бе приет окончателно в последните дни на предишното 43-то Народно събрание, но след като Румен Радев се закле като президент, наложи вето на закона. Това наложи връщането му за преразглеждане. На първо четене сега законопроектът бе приет във вида, в който беше върнат.
В мотивите на закона е записано, че с него се цели усъвършенстване на действащите разпоредби за концесиите и се предлага отмяната на сега действащите Закон за концесиите и на Закон за публично-частното партньорство, тъй като съществена част от материята, уредена с тях, е предмет на уредбата на Директивата за концесиите.
Законопроектът предлага две основни форми на концесии - публично-частното партньорство, с което държавата или общината възлага строителство или услуги на икономически оператор и концесията за ползване, която е традиционната концесия в съответствие с действащия Закон за концесиите.
Новият закон предлага и три вида процедури за възлагане: открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. Въвеждат се всички изискуеми по Директивата за концесиите процедурни гаранции, като се осигуряват изискваните от Директивата правила за обявяване, прозрачност, недопускане на дискриминация и състезателност от страна на концедентите, както и изискването концедентът да осъществява както контрол, така и мониторинг за изпълнението на концесионния договор.
Проектът на закон предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерският съвет и общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.
Предлага се всяка концесия да е за определен срок, като конкретната му продължителност не може да бъде по-дълга от максималния срок, който е предвиден при откриване на процедурата с решение на концедента. С цел гарантиране на обществения интерес се въвежда допълнителна гаранция като санкция от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок е 35 години или по-дълъг. По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е 20 години или по-дълъг, се предлага одобряването да стане с мнозинство две трети от общия брой от общинските съветници, а когато срокът е 35 години или по-дълъг, освен решение от общинския съвет е необходимо и решение от Народното събрание.
Създава се правна възможност в националния концесионен регистър да се публикува както информация относно изпълнението на договорите, така и информация относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии, с цел разширяване на публичността и превръщането му в централизирана административна информационна система. Също така се предвижда офертите и заявленията да се подават като електронни документи с цел по-плавно преминаване към електронни услуги.
