Една валута, но не и един банков пазар

На 17 юли Европейската комисия представи план за задълбочаване на единния банков пазар, чиято цел е да премахне някои от националните пречки за трансграничното банкиране. Той трябва да позволи на банките да разпределят по-свободно ресурсите между своите дъщерни дружества, да предлагат по-лесно трансгранични услуги и да се сблъскват с по-малко национални регулаторни пречки, като същевременно бъдат укрепени механизмите за защита на вложителите и действие при банкови кризи.

Така се очаква европейските банки да могат да използват по-ефективно ресурсите си, а предприятията да имат по-лесен достъп до финансиране. Така банковият сектор би могъл по-добре да подкрепи необходимите инвестиции в стратегически области като изкуствения интелект, отбраната, биотехнологиите и чистата енергия.

За България, където четирите най-големи банки по размер на активите – ОББ, ДСК, УниКредит Булбанк, Юробанк – са част от чуждестранни банкови групи, главният въпрос е дали по-свободното движение на капитал и ликвидност ще бъде придружено от съответстващо и адекватно споделяне на рисковете по време на криза. Ако интеграцията на ресурсите изпревари интеграцията на защитните механизми, част от ресурсите на дъщерните банки може да бъде пренасочена към други пазари, а отговорността при криза и последващите разходи за покриване на последствията да останат национални. 

Анализът на ЕК констатира, че въпреки общите правила и надзор европейският банков пазар все още остава силно разделен по национални линии. От отделните дъщерни банки се изисква да разполагат със собствени капиталови и ликвидни буфери, които трудно могат да се прехвърлят към друга банка в рамките на една банкова група. Например, българско дъщерно дружество на италианска банка трябва да разполага със собствен капитал за поемане на загуби и със собствен запас от ликвидни активи за посрещане на тегления. Така банката-майка не може свободно да управлява целия ресурс на банковата група. Това защитава дъщерните банки при криза, но и означава, че ресурсите по-трудно се прехвърлят между държавите. Значителен запас от ликвидни активи остава задържан в  отделните дружества, вместо да може да бъде преразпределян свободно в рамките на групата. Към това се добавят и различия в правната уредба на  несъстоятелността, реализацията на обезпеченията, данъчното облагане и защитата на потребителите.

Всички тези правила влияят върху възможността на една банка да предлага услуги в чужди държави и означават, че тя трябва да адаптира вътрешните си процедури, процеси и начина на работа като цяло за всеки национален пазар. Това прави трансграничното предлагане на банкови услуги по-скъпо. Не е изненадващо, че около 80% от банковите кредити се отпускат в държавата, в която е установена кредитиращата банка и по-малко от 2% от депозитите се държат трансгранично, докато трансграничните корпоративни заеми все още са само около 16% от корпоративното кредитиране в еврозоната (по-малък дял дори от кредитите към фирми извън еврозоната, които са 19%). Така че в Европа на практика все още няма интегриран банков пазар. 

ЕК предлага трансграничните банкови групи да могат по-лесно да разпределят ликвидни активи и капитал между дружествата си в различни държави.. Комисията иска да позволи ресурсите да се управляват по-гъвкаво на равнище група и трансграничните операции да получат третиране, по-близко до това на операциите в една държава. Според ЕЦБ, това ще улесни прехвърляемостта на около 230 млрд. евро висококачествени ликвидни активи – резерви, които лесно могат да бъдат превърнати в пари по време на финансова криза – между дружествата на банковите групи в еврозоната.

Също така, планът предвижда надзорният орган за цялата група да задължава групата майка (собственикът на местните банки) своевременно да осигурява достатъчно ресурси на дъщерните банки, включително при криза. В еврозоната ЕЦБ вероятно би имала основна надзорна роля над значимите банкови групи. Планът предвижда и нова рамка за гарантиране на депозитите и управление на банкови фалити, която трябва да съчетае националните и европейските защитни механизми и да не оставя една държава сама да осигурява средствата при фалит на трансгранична група. Но все още не е определено доколко ще бъдат споделяни евентуални загуби. 

Какво означава това за България

Реформите за задълбочаване на банковия пазар са особено релевантни за България – четирите най-големи банки у нас са част от трансгранични групи. Три от тях (ОББ, УниКредит Булбанк, Юробанк) имат собственици в еврозоната, така че ЕЦБ надзирава както българското дружество, така и групата майка. Въпреки че надзорът е интегриран, правилата за капиталови и ликвидни буфери продължават да са на равнище отделно национално дружество. Евентуална бъдеща по-дълбока интеграция на банковия пазар пряко ще засегне България. По-гъвкавото движение на ресурси може да улесни и да свие разходите за дейността на местните за България дъщерни банки, и това да е от полза за техните клиенти. Заедно с това обаче трябва да е налице действащ европейски механизъм за обща защита на депозитите, за да не оставят националния фонд за гарантиране на влоговете да поеме изцяло цената на евентуална финансова криза, засягаща една или повече банки. 

Планът на Комисията задава посока за интегриране на европейския банков пазар, но конкретните законодателни предложения се очакват през 2027. Последователността на промените ще бъде решаваща. Комисията признава, че отделни и несвързани промени няма да бъдат достатъчни. За да успее реформата, трябва по-лесното прехвърляне на банкови ресурси да бъде придружено с действаща обща система за  защита на депозитите и споделяне на отговорността при криза.

По темата работи Мартин Макелов, стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика