Пламен Генчев: 4G мрежата ни вече има 17% покритие, стартира при 65%

Българският телеком сектор се развива изключително динамично през последните месеци, а някои от най-интересните промени са свързани с плановете на Булсатком. Компанията, която през годините се наложи в сегмента на сателитна телевизия, сега планира своето навлизане в някои от най-перспективните сегменти на телекомуникациите – мобилните услуги от четвърто поколение по стандарта LTE (Long Term Evolution) и сателитните комуникации. За 2016 г. е планирано изстрелването на собствен спътник. Изпълнителният директор на Булсатком Пламен Генчев се съгласи да разкаже пред читателите на Икономика за плановете на компанията в тези иновативни сектори и визията му за бъдещето на сектора.

Г-н Генчев, как се развива проектът за извеждане на телекомуникационен сателит – на какъв етап е, кога ще бъде изстрелян в орбита и за какво ще се използва капацитетът му?

Изработването на нашия спътник - България Сат-1 (BulgariaSat-1) се изпълнява от Space System/Loral (SSL). Очакваме в средата на следващата година да бъде изстрелян от друга американска компания – SpaceX, с ракета Falcon 9 от Кейп Канаверал, Флорида. Планираме освен за нашите клиенти, да предлагаме капацитет и на други оператори на Балканите и в Европа. С 1/3 от техническите спецификации на спътника можем да покрием нуждите на “Булсатком”, а останалите 2/3 ще предлагаме на други оператори от региона на Централна и източна Европа и Балканите. Ще използваме капацитета на спътника не само за разширение на каналите, но и за увеличение на броя на тези с HD качество.

Как планирате да се конкурирате с големите международни играчи на пазара на сателитни услуги?

Историята на нашия бизнес ни показа, че въпреки различията и особеностите на пазара, сърцевината на успеха е константа – хората винаги избират по-доброто съотношение цена - качество и все по-често залагат на иновативните и гъвкави услуги.

Защо се спряхте на компанията SpaceX за изстрелването на сателита? Какви са нейните предимства?

SpaceX е най-иновативната частна компания, работеща в сферата на космическите полети.

А в какъв етап от развитието си е изграждането на мобилната мрежа на Булсатком, базирана на стандарта LTE?

Изградено е ядрото на мобилната мрежа от четвърто поколение (4G, LTE). В момента сме в процес на изграждане и въвеждане в експлоатация на мобилни базови станции, които към момента вече покриват около 17% от населението на страната с телекомуникационни услуги за достъп до данни. В момента в който постигнем поне 50%, ще бъде възможно да предложим първоначални услуги за данни, след което ще надградим системата и за услуги за разговори.

Целта ни е при търговския старт на проекта покритието на мрежата да е 65% и да расте динамично до 80% на втори етап, и след това до достигане до 98% покритие.

Как планирате да се позиционирате на пренаситения пазар на мобилни услуги у нас, за да се откроите от конкуренцията?

Пакетни услуги, отлично отношение цена/качество, високоскоростен мобилен достъп до данни, мобилни телевизионни услуги на мобилни телефони и таблети.

Бихте ли разказали как се развива основната ви дейност с предлагане на сателитна телевизия – какъв е броят на абонатите, какъв ръст отчитате през последните месеци (ако има такъв)?

Ние сме най-големият доставчик на сателитна телевизия в страната и пазарният ни дял е над 30%. По отношение на клиентите ни – не гледаме на тях като брой, а като взаимоотношения между хора, които са лоялни едни към други.

Какви новости да очакват потребителите на вашите телевизионни услуги през тази година?

Вече стартира IPTV услугата, чрез която могат да се гледат нашите телевизионни програми на мобилни устройства – телефони и таблети, базирани на операционни системи Android и iOS. Всеки абонат на Булсатком може да изтегли приложението от интернет и да ползва абонамента си, за да гледа телевизия на мобилното си устройство.

Каква е визията ви за развитието на телеком пазара в България и по света през следващите няколко години?

Бъдещето принадлежи на интерактивните услуги и personal TV на всички устройства за лично ползване – смартфони, таблети. Като цяло – глобализация на достъпа чрез интернет и миграция на абонатите.

Повече четете в брой 46 на сп. "Икономика" - вече на пазара