ГЕРБ предлага ателиетата да получат статут на жилища

Целта на предложените промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които са внесени между първо и второ четене, е „да се преодолее порочната практика в сградите да се предвиждат обекти за ателиета като нежилищни обекти, които след въвеждане в експлоатация се ползват като жилища, без сградата да отговаря на изискванията“, пишат в мотивите си вносителите на промените.

За да бъде един имот жилище, той трябва да отговаря на редица изисквания – трябва да има най-малко едно жилищно помещение, да има баня-тоалетна, складово помещение-килер, таван или мазе, което може да е извън очертанията на имота. Жилищните помещения и кухните трябва да са с прозорци. Освен това поне едно от помещенията да не е с изложение север, северозапад или североизток.

Докато единственото изискване към ателиетата е да имат самостоятелен санитарен възел. Освен това в ателиетата се заплаща ток на промишлени цени и самите имоти са доста по-евтини от истинските жилища.

Ползването на обектите „ателиета“ за жилищни нужди не е забранено от закона, ако в тях се допуска съчетаването на упражняването на професионални и/или стопански дейности с постоянно обитаване. Макар и да не е разрешено едно ателие да се ползва изключително за жилищни нужди, практически трудно би било доказано, че в него никога не се е полагал някакъв труд, който да оправдае присъствието в него.

Накратко казано в сега действащото законодателство няма ясна дефиниция на думата „ателие“, което прави възможно това лавиране между законите и разпоредбите и използването на тези помещения за жилищни.

В края на миналата година Столична поиска законовата поправка, с която да отпадне имотният статут „ателие”, а някои от мотивите за това бяха липсата на възможност за адресна регистрация. Живеещите в ателиета нямат право на адресна регистрация, а само на административна. Освен това ателиетата не могат да бъдат вписани като основно жилище.