Глад за средни специалисти у нас

Рязкото намаляване на интереса към професионалното образование, все по-малкият брой на завършващите кадри и снижаващото се качество в професионалните гимназии води до глад за средни специалисти. И въпреки че тези специалисти се реализират сравнително добре на пазара на труда, недостигът е видим в голяма част от областите в България, а една част от висшите заемат позиции, за които не се изисква висше образование. Това е разхищение на индивидуални усилия, семейни ресурси и държавни разходи.

Логично, основната реализация на завършващите професионално образование е в индустрията, а данните на НСИ и Евростат показват недостига на кадри в сектора. Традиционно за последните години най-много фирми в сектора на промишлеността посочват необходимостта от подготвени кадри като фактор, затрудняващ дейността им – над 15% от индустриалните предприятия - при около 14% от фирмите в секторите на строителството и търговията и под 8% в сектора на услугите.

В този аспект България се отличава значително от Европа. Данните на Евростат показват, че през 2014 г. средно за ЕС 7,4% от предприятията в индустрията определят недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността им. Делът на предприятията в промишлеността, които страдат от липса на кадри в България (15,2%) е двойно по-висок от този в ЕС и страната се нарежда на четвърто място по най-голяма необходимост от подходяща работна ръка след Унгария (27,2%), Великобритания (17,5%) и Полша (15,8%). С под 1% са Кипър (0,1%), Испания (0,4%), Гърция (0,5%) и Италия (0,7%), но съчетано с високата безработица в тези страни, ниските нива на необходимост от кадри само показва влошената ситуация на пазара на труда и липсата на инвестиции и нови работни места.

През последните десет години тенденциите на пазара на труда в България като цяло следват случващото в ЕС, но са много по-остро изразени. Динамичният ред данни показва различните периоди на необходимост на кадри в индустрията.

- До 2005-2006 г. необходимостта от кадри е на ниски нива със спорадични пикове и спадове. Безработицата от своя страна намалява постоянно, което показва стабилизиране на пазара на труда.

- В периода 2006-2008 г. по време на икономическата експанзия със сериозен ръст на инвестициите и икономически растеж се отварят все повече работни места. Съчетанието на ниска безработица (под 6%) и висок недостиг на кадри в промишлеността (около 18% за периода и достигащ 25% в края на 2008 г.) показва разминаването на квалификацията на работната сила и нуждите на работодателите. В допълнение, данните сочат, че трудовият пазар в България като цяло не е ефективен и ако бизнесът можеше да намери подходящите кадри, заетостта щеше да е още по-висока, а безработицата – по-ниска.

- По време на световната финансова и икономическа криза, чийто пик е през 2009 и 2010 г., необходимостта от кадри в индустрията рязко спада (до 5-6%) в съчетание с постоянно и бързо увеличаваща се безработица (над 10%) – рецесията е видима на пазара на труда. 

- След рязкото пропадане на икономиката през периода 2011-2013 г. безработицата продължава да се повишава, но и необходимостта от кадри отново започва да се увеличава. Това показва, че липсата на подходящи кадри отново се превръща във фактор, затрудняващ възстановяването на икономиката и непозволяващ своевременно намаляване на безработицата.

- След 2013 г. необходимостта от кадри все повече се засилва, а безработицата започва да намалява, което от една страна е признак на възстановяване на пазара на труда и икономиката, но показва и сериозността на проблемите със структурната безработица. Общата картина сочи, че добре подготвените кадри на професионалното образование са необходими и биха могли да са ключът към по-ефективен пазар на труда и по-бързо развиваща се икономика.

Източник: Институт за пазарна икономика