Горанов: Рисковано е да пускаме молба за членство в Еврозоната

Една официална молба за членство би била рискована. Това каза финансовият министър Владислав Горанов в интервю за Bloomberg по повод възможността страната ни в някакъв момент да се присъедини към Еврозоната. „Ще кандидатстваме, когато разберем, че сме готови и че молбата ни няма да бъде отхвърлена", каза министърът.

„Водим постоянни консултации с нашите партньори от Еврозоната. Трябва да убедим нашите партньори, че трябва да бъдем част от този паричен съюз", казва той, като уточнява, че определен срок за това няма.
Министърът обяснява, че България отговаря на формалните критерии за присъединяване, с изключение на показателя за сближаването. „За съжаление сме далеч под равнището от 70% от БВП на глава от населението спрямо средните стойности за Еврозоната, което другите държави имаха към момента на присъединяването си към единната валута", припомня той.

Според него разширяването на Еврозоната е и политически процес. „Европа трябва да бъде по-голяма и по-единна, за да запази своята конкурентоспособност и да преодолее световните предизвикателства, идващи от Азия, Русия, Латинска Америка. Интеграцията следва да продължи с бързи темпове“, казва Горанов. Той напомня, че страната ни е една от малкото държави, които упорито се стремят към присъединяване към единната валута и, освен формалните критерии, има и множество политически аргументи в подкрепа на това.

Финансовият министър обявява, че след като станат ясни данните за второто тримесечие, е възможно кабинетът да повиши прогнозата за икономическия растеж за тази година до 3.9%. Очакванията му са бюджетният дефицит тази година да бъде по-нисък от заложената цел. „Няма никакъв фискален риск. Успяхме да убедим коалиционните партньори на правителството, че бюджетът не може да бъде увеличаван толкова, колкото биха искали те",  коментира той. Според него сме натрупали достатъчно бюджетни резерви и няма да има никаква нужда от външно финансиране за тази и евентуално за следващата година.

В отговор на въпрос министър Горанов отбелязва: „Не мисля, че банковият сектор носи някакви рискове за икономиката. Стрес тестовете и прегледът на качеството на активите през 2015/2016 г. преминаха много добре. Очаквам банките да бъдат по-активни, така че увеличеното кредитиране да осигури допълнителен потенциал за икономически растеж". Той допълва, че равнището на необслужваните кредити намалява и банковата система има капацитета да намали равнището им до средното за ЕС през следващите 3 години.

По отношение на АЕЦ „Белене" министърът на финансите уточни: „Търсим варианти за завършване на проекта чрез частни инвестиции, без никакви държавни гаранции, гарантирано закупуване на енергията или гарантирани цени на енергията. Има предварителен инвеститорски интерес." Владислав Горанов казва още, че ако проектът е жизнеспособен като частна инвестиция, той ще бъде завършен. В противен случай, ще се търсят други варианти, които биха могли да включват използване на реакторите за увеличаване на капацитета на АЕЦ „Козлодуй".

„За съжаление образователната система не отговаря на потребностите на икономиката и нейното реформиране е приоритет", обръща внимание той. В коментар за икономическата конюнктура министърът посочва: „Публичното и частното потребление ще бъдат основният източник на растеж. Имаме ниски данъци и ниски производствени разходи, но в същото време инвестициите са ограничени поради липсата на увереност, че същите ще бъдат защитени при евентуални търговскоправни спорове". Затова и той отбелязва съдебната реформа като водещ приоритет за правителството - за да се гарантира равно третиране на всички стопански субекти.