Икономически център „Бургас – Несебър“: Големи инвестиции, бавен растеж

Център „Бургас-Несебър“ има силно развита и разнообразна икономика. Растежът ѝ е по-бавен в сравнение с останалите центрове най-вече заради негативното влияние на ковид пандемията върху туризма. Инвестициите са високи, като по ПЧИ на човек от населението центърът се нарежда веднага след столицата. Пазарът на труда се свива бързо, но пикът на безработицата вече е преодолян. Центърът привлича значителен брой мигранти, като механичният прираст надхвърля негатив­ния ефект на отрицателния естествен прираст. Образователната структура е благоприятна, а резултатите на учениците – сред най-високите в страната.

Състав и трудова миграция

Център „Бургас-Несебър“ включва общините Бур­гас и Несебър като икономически ядра, както и Камено, Средец, Созопол, Айтос, Руен и Поморие като тяхна периферия. В сравнение с предиш­ното издание на изследването (2017 г.) Несебър вече покрива критериите за ядро, а с присъеди­няването на Поморие се разширява обхватът на центъра. Община Бургас привлича ежедневно над 6,4 хил. работници от периферните си общи­ни, а Несебър – 2,9 хил. Трудовата заетост в Бур­гас е от най-голямо значение за пазара на труда в Камено, където 35% от заетите пътуват всеки ден, а източникът на най-много приходящи работни­ци е Айтос – 1,5 хил. души. За Несебър тази роля играе Поморие, откъдето всеки ден за работа пъ­туват 1,7 хил. души, или 18% от всички заети.

Икономика и инвестиции

Общият размер на произведената продукция на общините в състава на „Бургас-Несебър“ е 7,73 млрд. лв. за 2021 г., или 23,2 хил. лв. на човек от населението. В рамките на последното десе­тилетие ръстът на добавената стойност е 53% – най-ниският след този на център „Благоевград“. Трябва обаче да се има предвид, че 2021 г. е особено тежка за туристическия бранш, ключов за местната икономика. Добавената стойност е концентрирана в община Бургас, която генери­ра 75% от създадената в центъра, други 10% са в Несебър, по 4% – в Средец и Поморие. От отраслова гледна точка икономиката е балансирана – водеща роля играят преработващата промишле­ност (21%) и търговията (19%), но значителен дял имат и транспортът и складовете (12%), туризмът (10%), строителството (9%) и здравеопазването (7%).

Трябва да се има предвид, че в „нормална“ година, без ковид-19, туризмът би заемал зна­чително по-голям дял, особено в периферията. Сред водещите работодатели са „Лукойл Неф­тохим“ с 1,3 хил. работници, който е и лидер по приходи през 2021 г., „Водоснабдяване и канали­зация“ с 1,3 хил. души, както и „Нурсан Отомотив“ и текстилното предприятия „Яна“ с по над 1000 служители. Общият размер на преките чуждестранни ин­вестиции в „Бургас-Несебър“ към края на 2021 г. възлиза на 2,21 млрд. евро, или 6,7 хил. евро на човек от населението, като по-високи ПЧИ на чо­век има само центърът около столицата. Чуждите капитали са концентрирани в двете ядра, като в Бургас са 93% от тях, в Несебър – други 5%. Разхо­дите за придобиване на ДМА през 2021 г. добли­жават 1,1 млрд. лв., като 73% от тях са извършени от предприятията в Бургас, 12% – в Несебър, и 7% – в Поморие. Основен двигател на инвестициите в дълготрайни активи е индустрията – в нея са съсредоточени 33%, както и търговията, транс­портът и туризмът с още 27%. Икономиката на „Бургас-Несебър“ е относително по-слабо ориен­тирана към експорт в сравнение с повечето го­леми центрове, с 3,5 млрд. лв. приходи от износ през 2021 г. Производителността на труда е сред най-високите в страната с 23,4 хил. лв. добавена стойност на един нает.

Пазар на труда

Две години след срива на туризма и рязкото влошаване на състоянието на местния пазар на труда безработицата в „Бургас-Несебър“ е от­носително ниска – 3,9% средно за центъра през 2022 г.; в Бургас тя е 2,5%, а единствено в община Средец надхвърля 10%. Местният пазар на труда е силно динамичен, трайно безработни практи­чески отсъстват, като делът на хората с регис­трация в бюрата по труда над година надхвърля 0,5% единствено в община Средец. Видим обаче е проблемът с младежката безработица, като в община Несебър делът на регистрираните без­работни сред хората на 15–29-годишна възраст надхвърля 2% през 2022 г. Според данните от преброяването през 2021 г. заетостта в центъра е 62%, близо до средните за страната стойности. В повечето малки общини заетостта варира около 55%, в Несебър – 63%, в Бургас – 67%.

Работещите са струпани в община Бургас – 85 хил. души, до­като в Несебър те са 9,5 хил., а в Поморие и Айтос – по 9 хил. През последните 5 години „Бургас-Несебър“ e икономическият център с най-голям спад на за­етостта, като броят на наетите намалява с 10% в сравнение с 2017 г. Това обаче най-вероятно от­разява временно състояние на пазара на труда, а не трайна тенденция, в резултат на свиването на туризма. Разпределението на наетите се отли­чава от структурата на добавената стойност, като най-много работни места създава търговията (21%), преработващата промишленост се нареж­да на второ място с 19% от наетите, а туризмът е на трето с 15%.

Ръстът на заплатите през последните 5 години е сред най-бавните за икономическите центрове в страната – 42%, като по-бавен е той единствено в център „Загоре“. Средната за „Бургас-Несебър“ стойност за 2021 г. е 1232 лв. бруто на месец. Зна­чително по-високо е обаче заплащането в разви­ващия се ИКТ сектор на община Бургас – 2490 лв. на месец, както и в здравеопазването – 2291 лв. В Несебър най-високите заплати също са в здраве­опазването – 1912 лв. средно на месец.

Човешки ресурс и работна сила

Между последните две преброявания населе­нието на „Бургас-Несебър“ намалява със 7,3% до 332 хил. души – относително малък спад на фона на повечето други центрове. Освен това центъ­рът е с относително малък дял на възрастното население, като хората над 65-годишна възраст са 21,2% от населението. По-нисък е делът на въз­растните единствено в центъра около столицата, но „Бургас-Несебър“ има малко по-благоприятни показатели за демографско заместване, които свидетелстват за по-бавни темпове на застарява­не. Същевременно делът на населението в тру­доспособна възраст средно за центъра е 63,4% и е съсредоточено в община Бургас, където рабо­тоспособните са над 125 хил. души.

Центърът е сред най-привлекателните за мигран­ти, като средният механичен прираст за 2022 г. е 7,7‰. Почти всички общини нетно привличат население, като лидер е Несебър, където ръстът в рамките на годината е 64‰. Същевременно ес­тественият прираст е –7,4‰ и е сред най-добри­те в страната, но видимо по-неблагоприятен е в малките общини, особено в Созопол (–16‰) и в Средец (–15‰).

Образователната структура на населението е от­носително благоприятна, като през 2021 г. с висше образование са 24,6% от населението на възраст 7 и повече години, а с основно и по-ниско – 28,8%. Относително висок е обаче делът на неграмотни­те – средно 1,6% за центъра, но значително по-ви­сок е в Камено (4,1%) и в Средец (5%). Постижени­ята на учениците са над средните за центровете, като на държавните зрелостни изпити по БЕЛ средната оценка е „Добър“ 3,73, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас – 37,3 от 100 точки. По-добър резултат на това изпитва­не постигат единствено учениците в центъра око­ло столицата и център „Варна-Девня“.

Източник: Институтът за пазарна икономика