Икономическият растеж е на ръба: зависимост от потреблението и структурни рискове

Българската икономика продължава да расте със сравнително бърз темп. Реалният ръст на БВП през третото тримесечие е 3,2% на годишна база, или трети най-висок в ЕС след Кипър и Полша. Най-големите икономики в единния пазар – Германия, Франция и Италия – имат ръст от под 1%. Основен фактор продължава да бъде вътрешното търсене, като крайното потребление нараства с 9,5% спрямо същия период на миналата година.

Задълбочаващата се зависимост на икономиката от вътрешното потребление се проявява и в други ключови показатели. Износът на стоки продължава да спада, като през третото тримесечие е с 8% по-нисък от година по-рано, докато вносът нараства с 2,7% при относително стабилни и дори намаляващи цени на ключови суровини на глобалните пазари. Заедно с това реалният индекс на продажбите на дребно в България отчита трети най-висок ръст в ЕС за септември (след Малта и Кипър) от 5,7%.

Потреблението се подхранва от продължаващото нарастване на заплатите при висока заетост и особено от политическите решения за наетите в обществения сектор – към септември разходите за персонал в бюджета са с над 21% повече от деветмесечието на 2024 година. Не бива да игнорираме и вече сериозния в макроикономическо измерения ефект на кредитната експанзия, която никак не се забавя, след като към септември ръстът на банковия кредит към домакинствата е 20,9% и още по-висок при жилищните заеми  – 27,6%.

Безработните намаляват, а заетите остава сравнително много и през третото тримесечие на 2025 година. Коефициентът на безработица за 15-64-годишните достига 3,4% (спад от 0,2 пр. п. спрямо третото тримесечие на предходната година), а този на заетостта – 71,4% (спад от 0,3 пр. пункта).

Дотук всичко звучи добре – безработицата като цяло е на естественото си дъно, а заетостта е около пика си. Огромен обаче остава броят на икономически неактивните. През третото тримесечие те са над един милион, като близо 600 хиляди от тях не са в образование и обучение. Предвид ниското участие в учене през целия живот, неефективността на активните политики на пазара на труда и буксуването на Националния план за възстановяване и устойчивост, включително в амбициозните проекти за обучения, липсата на умения и участия в квалификация и преквалификация ще продължават да спъват по-нататъшното развитие на трудовия пазар.  

Същевременно делът на работната заплата от доходите на домакинствата отбелязва огромен скок (от 54,6% до 58,1%), което е пряко свързано с високите нива на заетост, но и с административно увеличените в началото на годината размери на минималните и максимални доходи и осигурителна база. Последните пък водят до рязко повишаване на разходите за данъци и осигуровки (от 13,3%  до 14,9%) и това е третият по големина разход на домакинствата.

Най-високите заплати остават в IT и във финансовия сектор. В същото време увеличенията на заплатите в публичния сектор (основно в Образование и в Държавно управление) продължават да разширяват разликите и заетите в обществения сектор вече са трайно и значително по-добре заплатени.

И доколкото структурата на икономиката постепенно се адаптира към по-високата покупателна сила на доходите и допълнителните стимули през фиска и банковата система, движеният предимно от потребление растеж ще срещне своите естествени ограничения. Заетостта не може да расте без решаване на проблемите със структурната безработица и качеството на наличните умения на работната сила. Едновременно с това планираните увеличения на минималната заплата и максималния осигурителен доход, както и повишаването на осигуровките ще „изядат“ още по-голяма част от доходите на домакинствата. Без нови инвестиции и технологична трансформация частният сектор ще започне да изпитва все по-сериозни проблеми с конкурентоспособността, което в съчетание със задълбочаващите се проблеми на традиционните индустрии в европейските икономики ще потиска износа. Фискалната експанзия също ще срещне неминуем край, когато дефицитите и нарастването на дълга станат прекомерни, а банките в някакъв момент охладят кредитирането.  

Източник: Институт за пазарна икономика