Жилищните кредити в България се превръщат в проблем на икономиката*

Ръстът на ипотечния кредит става все по-обезпокоителен. За последните 12 месеца до края на декември 2023 г. общият размер на отпуснатите от банките ипотечни кредити за домакинствата нараства с 20.5%. Темпът на нарастване продължава да се ускорява в последните месеци – противоположно на случващото се в Европа. Ръстът при ипотечния кредит на годишна база преминава 10% за пръв път през април 2018 г., шокът от пандемията минимално и за няколко месеца забавя процеса, следва ново ускорение и през август 2021 г. растежът надхвърля 15%, а от началото на 2022 г. – вече и 18%. За сравнение – в еврозоната като цяло общият размер на отпуснатите жилищни кредити остава непроменен за 12-те месеца до края на ноември 2023 г.

С кредитната си политика търговските банки оказват силно въздействие върху пазара на жилища, с всички произтичащи ефекти върху строителството и свързаните с него и сделките с имоти икономически дейности. Само за последните два месеца на 2023 г. нетното увеличение на ипотечния кредит е 823 милиона лева, за цялата 2023 г. банките са „инжектирали“ допълнително 3.4 милиарда лева на пазара, а за последните 3 години – над 7.9 милиарда. Ако активността от последните месеци се запази, това ще означава нови 5 милиарда лева в увеличение на търсенето на жилища през 2024 г.

Средната лихва по жилищните кредити за домакинствата остава на исторически рекордно ниска стойност от 2.58% – дори по-ниско отпреди година. В същото време, за 24 месеца средната лихва в еврозоната се увеличава с над 2.7 процентни пункта до над 4%, като в четири страни е над 5%, в Италия е над 4.6%, в Германия е над 4.2%.

Такова състояние на пазара не може да е устойчиво в дългосрочен план. Най-малко, у нас повечето кредити са практически с плаваща лихва, като длъжникът се съгласява да плаща определена надбавка над текущата лихва по депозитите. Резонно е да се запитаме дали реалистично очакваме лихвата по банков депозит да остане 0% до 2044 или 2054 година.

Ограничаването на мащабите и скоростта на тази кредитна експанзия изглежда ще наложи допълнителни мерки от страна на централната банка. Управителят на БНБ вече даде сигнал, че може да се въведат „…на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата“. Освен, разбира се, ако самите търговски банки не променят сами стратегиите си. Алтернативата е този кредитен бум да бъде охладен рязко и болезнено от външни, и вероятно – изненадващи – фактори, с всички неизбежни макроикономически последици за българската икономика.

*Заглавието е на редакцията

Източник: Институт за пазарна икономика