„Само възможност“: Кабинетът ще финансира държавни фирми с дълг, но още не знае за какво

Финансирането на държавни фирми с дълг, заложено в обнародвания Бюджет 2025, е само възможност, а не задължение, като правителството своевременно ще докладва и решава за какво да използва заемните средства.

Това стана ясно от думите на министър-председателя Росен Желязков по време на петъчния парламентарен контрол.

Тези 7 млрд. лв. не са пари от бюджета, а възможен лимит на дълга, който може да се поеме“, каза Желязков.

Той уточни, че средствата ще се използват за обекти и проекти, „които ще бъдат своевременно и по най-възможно прозрачния начин обявени“.

По думите му това „не е ангажимент, но той може да съвпадне или да допълни списъка с приоритетните проекти, които миналата година следваше да бъдат извършени, но не бяха, за да се влезе в необходимите параметри на Бюджет 2024“.

Напомняме, че в опит да свие дефицита до 3% от БВП служебното правителство на премиера Димитър Главчев бавеше плащания, преструктурираше разходи, а впоследствие и прехвърли част от начислените задължения за текущата година.

Както писа Economic.bg, само по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се откриха липсващи 1.8 млрд. лв. за задължения от 2024 г. От тях около 500 млн. лв. бяха за проектите за общините, залегнали в Бюджет 2024, а останалите 1.3 млрд. лв. – за Агенция „Пътна инфраструктура“.

Трябва да финансираме и проекти, които миналата година не са били разплатени“, каза премиерът.

Той увери, че „в момента, в който и когато бъдат формулирани проекти на общините и държавните предприятия, това ще бъде своевременно артикулирано“.

Припомняме, че част от рекордния дълг от близо 19 млрд. лв. за 2025 г. ще отиде за подсилване на капитала на държавни фирми. По-конкретно, става въпрос за общо 7.2 млрд. лв., които правителството да използва за „специфични програми за капитализация на търговски дружества с държавно участие в капитала в сферите на здравеопазването, науката и образованието, отбраната, енергетиката, земеделието, спорта и икономическото развитие“.

От средствата най-голям дял – 4 млрд. лв. – ще отиде в Българската банка за развитие (ББР), която наскоро назначеният нов председател на Фискалния съвет Симеон Дянков определи като „паразитна структура“, която не е имала и един смислен проект през последните години.

Риск за еврозоната

Коментарът на Желязков е в отговор на въпрос на депутата от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Мартин Димитров, който определи 7-те млрд. лв. като „скрит дефицит“, който ще бъде налят през ББР.

Това е риск и за еврозоната, защото е възможно Еврокомисията да зададе въпроса за такъв мащабен подход за скрит дефицит“, каза Димитров.

Той заяви, че в последните години е имало „лоша практика“, при която в края на годината се правели огромни разходи без критерии, отчетност или яснота за Народното събрание, а всичко друго било „празен чек“.

Как да има контрол, като не знаем тези пари въобще къде смятате да ги насочите?“, запита Димитров.

Желязков обаче напомни, че ББР може да финансира неограничено държавни фирми, докато частните лица и фирмите – само с до 5 млн. лв.

Не търсете заек, който да изскочи от храсталака на презумирана корупция“, обобщи Желязков.