Как повлияха ограниченията върху заетостта в България през 2020 г.

На регионално равнище най-сериозен удар понасят областите, чиято икономика зависи най-много от туризма

Как повлияха ограниченията върху заетостта в България през 2020 г.

Снимка: Pixabay

684 ~ 3 мин. четене
Автор: Адриан Николов

Кризисната 2020 г. постави пазара на труда под сериозно напрежение, а седмиците след въвеждането на ограничителните мерки доведоха до рекорден брой регистрации на  нови безработни в бюрата по труда. Досега именно динамиката на безработицата беше основният индикатор, чрез който мерехме удара върху пазара на труда, но публикуването на годишните данни от Наблюдението на работната сила позволяват и поглед през призмата на заетостта.

Графика 1: Коефициенти на заетост и динамика на заетостта на населението на 15 и повече години по области

 

Източник: НСИ, собствени изчисления

Спираме се по-подробно първо на заетостта на населението на 15 и повече години, тъй като обхваща всички работещи и съответно пълната загуба на работни места. Между 2019 и 2020 година  заетостта в тази възрастова група се свива с 111,4 хиляди души до 3,12 милиона заети в цялата икономика; в относително измерение коефициентът на заетост спада с 1,5 пр.п. до 52,7%. В общи линии, годишната динамика на заетостта отразява ръста на безработицата в пролетните месеци на 2020 г., периодът на най-сериозни ограничения и несигурност, когато в рамките на няколко седмици броят на безработните нарасна с над 100 хиляди души.

На регионално равнище, най-сериозен удар понасят областите, чиято икономика зависи най-много от туризма. Спадът на заетостта в Бургас е с 4 пр.п. в рамките на годината, в Добрич - 3,4 пр.п., в Благоевград – 3,3 пр.п. В този контекст интересен случай е Варна, която успява дори да увеличи броя на заетите през кризисната година. Причината за това най-вероятно е от една страна по-диверсифицираната местна икономика, която освен туризъм разчита както и на много други услуги, така и на силна преработваща промишленост, а от друга – насочването на български и румънски туристи към Северното Черноморие след ограниченията за посещение в популярните Турция и Гърция. В абсолютно изражение водещите икономически центрове губят най-много заетост – спадът в столицата е с почти 30 хиляди заети, в Бургас – 14 хиляди, в Пловдив –  9,9 хиляди. Тук на преден план излиза Благоевград, където заетите са намалели с 10,1 хиляди души, но по-слабата икономическа динамика от последните години насочва и към по-бавно възстановяване на пазара на труда след кризата.

Графика 2: Динамика в броя на заетите между 2019 и 2020 г. по икономически дейности

Източник: НСИ, собствени изчисления

Очаквано, предвид характера на кризата и ограниченията, сред икономическите дейности най-тежкият удар е понесен от туристическия сектор – в него загубената заетост в рамките на годината е над 37 хиляди души, или 20% от всички заети в тази дейност през 2019 г. Въпреки относително бързото възстановяване на преработващата промишленост, в рамките на годината предприятията свиват заетостта  с почти 30 хиляди души. Доколкото това е отрасълът с най-много заети в страната, в относително изражение спадът не е толкова чувствителен. Прави впечатление и значителното свиване на заетостта при административните и спомагателни дейности – с почти 15% - което също най-вероятно е свързано с рязкото прекъсване на туристическите потоци и свитото търсене на свързаните с тях услуги. На този фон редица дейности успяват дори да създават нова заетост, или поне да запазват пред кризисните си равнища.

На този етап данните за свиването на заетостта дават повод за умерен оптимизъм за следкризисния период. Големите спадове в броя на заетите са концентрирани най-вече в отраслите, пряко засегнати от ограничителните мерки, въведени както в България, така и в чужбина. Съдейки по  динамиката в рамките на годината, възстановяването на заетостта зависи най-вече от два фактора – връщането на международните туристически потоци (свързано най-вече с масовата ваксинация) и повишаването на външното търсене на българското индустриално производство. Едновременно с това, цифровият сектор – с необходимото уточнение, че влиянието му е ограничено почти изключително в столицата – остава почти незасегнат.

Източник: Института за пазарна икономика

Коментари: 0