Как се случи най-голямата досега рекултивация на депо за отпадъци в България

Близо 16 години – толкова време са трупани отпадъци в старото депо в местност „Маркови егреци“ край Перник. Това продължава до 2020 г., когато местната власт започва процес по рекултивация, финансирана по ОП „Околна среда“ 2014 – 2020 г., чрез Европейски фонд за регионално развитие – основен инструмент на кохезионната политика на Европейския съюз.

По думите на зам.-кмета Стефан Кръстев решението е взето по принуда, но е правилно. Градът, и по-точно депозити, стават причина Европейската комисия да стартира наказателна процедура срещу България заради неизпълнение на задължения по европейската директива за депониране на отпадъци.

Депото не отговаряше на изискванията за защита на почвата и водите от замърсяване, както и на изискванията за изграждане на депа“, разказва пред Economic.bg Кръстев.

По думите му преди рекултивацията земята под депото е била с нарушена структура и почвено плодородие заради дългогодишното натрупване на отпадъци. В него са се трупали отпадъци както от организираното сметосъбиране в града, така и инцидентни количества от граждани и фирми.

Количеството отпадъци там беше сериозно. Всичко, което подлежеше на рекултивиране, беше над 1 млн. тона.“

Рекултивация и предизвикателства

Рекултивацията на такъв тип депа прочита на два етапа – техническа и биологична. При „Маркови егреци“ първият етап започва през август 2022 г. и завършва през февруари 2023 г. Така за почти година старите гледки на купчини боклук вече са заменени от природни. Теренът е заравнен и по нищо не може да се познае, че там в продължение на 16 години са се извозвали отпадъци.

Зам.-кметът разказва, че са извършени дейности по предепониране, преоткосиране и оформяне на тялото на депото. Така е оформено за рекултивация. След това е изграден горен изолационен екран, който има за цел да спре проникването на вода при дъждове в тялото на отпадъка, която след това да се просмука в почвата.

Изгради се и газов дренаж, за да може оставащите газове от гниенето на отпадъка да бъдат отвеждани.“

Положен е запечатващ пласт, изградени са 22 газови кладенеца, система за третиране на отпадните води, съдържателния резервоар с 20 куб. метра за събиране на замърсените води, система за мониторинг на околната среда. Положен е завършващ слой от около 70 см почва и 30 см хумус. 

Във времето инфилтрата от отпадъка се е просмуквал в почвата, но освен това старото депо се възпламеняваше от газовете. Всичко това водеше до отделянето на много неприятни миризми и вредни частици във въздуха, които се усещаха най-вече в близкия квартал – Тева.“

Най-голямото предизвикателство при изпълнението на рекултивацията, според зам.-кмета, е свързана с площта на депото – цели 195 дка. По думите му депото е най-голямото и най-мащабното от всички в България, включено в наказателната процедура срещу страната. Заради неблагоприятните атмосферни условия през зимата на моменти дейностите са били преустановявани.

Едно е да се работи в участъка на платото на депото, друго е да се работи по стръмните склонове, но в крайна сметка то е рекултивирано успешно“, казва Кръстев.

Земята преди, сега и в бъдеще

Преди да започне да действа като сметище, в историята назад цялата площ е била земеделска земя с нарушена категория. В момента тече биологична рекултивация, която ще продължи поне 3 години.

Площта е затревена с подходящи видове растителност. При първото поникване на тревата напролет, тя ще се окоси, като така ще се получи и вторично затревяване. Там, където растителността не е поникнала в достатъчна степен, ще се извърши допълнително засяване.

Предвид местоположението на сметището е ясно, че земята ще се ползва за неземеделски нужди, но това е решение, което ще вземем след завършване на биологичната рекултивация“, коментира Кръстев.

По думите му теренът е достатъчно голям и има възможност да бъдат разположени фотоволтаици или други съоръжения.

Значението на евросредствата

Зам.-кметът признава, че общината не би се справила сама с подобни проекти, тъй като финансирането, нужно за рекултивация с такива мащаби, би било близо една десета от годишния бюджет на местната власт. Допълва, че европейската подкрепа за проекта носи след себе си не само положителни ефекти за гражданите на Перник и за околната среда, но и за държавата като цяло, тъй като

ако депото не беше рекултивирано, България щеше да търпи санкции.“

Въпреки това споделя, че от голямо значение за общините е процесът на кандидатстване да бъде улеснен, да се съкратят сроковете за одобрение и да се намали административната тежест при отчитането на проектите.

Въпреки това европейското финансиране ще продължава да играе ключова роля и в този програмен период.“

Общият бюджет на проекта „Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на град Перник“ е в размер на над 6.4 млн. евро, като подкрепата от ЕС е малко над 5.4 млн. евро. Проектът е финансиран по ОП „Околна среда“ 2014 – 2020 г., чрез Европейски фонд за регионално развитие.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.