Как ще се трансформира глобалната търговия през 2023 г.?

Изминаха почти две години от инцидента с контейнеровоза Ever Given, който доведе до шестдневното затваряне на Суецкия канал. Ситуацията даде ключовото предупреждение, че глобалната търговска система не е толкова стабилна, колкото си мислехме. Оттогава кризата с доставките, предизвикана от пандемията, войната в Украйна и задълбочаващият се разрив в търговските отношения между САЩ и Китай, затвърди идеята, че светът се нуждае от по-устойчив търговски модел, пише Bloomberg.

Тъй като влиянието на тези шокове върху веригата на доставки отслабва тази година, следващата нестабилност ще разкрие колко остаряла е търговската система в епоха, в която големите нации се отдръпват от основополагащите принципи на глобализацията. Ето пет начина, по които глобалната търговия ще се трансформира през 2023 г.:

Търговската война на Байдън 

Американският президент Джо Байдън ще продължи да изостря и дефинира политиката на своята администрация към Китай по начини, които ще имат широкообхватни последици за световната икономика. Байдън продължи търговската война на своя предшественик, когато наложи износни ограничения на ключови промишлени сектори, предложи огромни изкривяващи търговията субсидии и запази митата върху китайския износ на стойност стотици милиарди долари.

Занапред САЩ вероятно ще следват двупосочна стратегия, която включва търговски напредък чрез субсидиране на американските индустрии, създаващи работни места, и забавяне на Китай чрез налагане на по-силен контрол върху износа и търговски бариери.

Въпреки че тези политики няма да разединят напълно икономиките на САЩ и Китай в средносрочен план, те биха могли фундаментално да променят отношенията по начини, които повишават потребителските цени и намаляват глобалната производителност.

Трансатлантическото напрежение

Критичен въпрос за следващата година е дали Байдън може да убеди ключови икономики, особено ЕС, да се присъединят към стратегията за ограничаване на Китай. Европейските съюзници на САЩ - особено Германия и Франция - остават скептични по отношение на стратегията на Байдън и са разочаровани от появата на протекционистични индустриални политики на САЩ, включително Закона за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act).

Разрешаването на тези различия ще бъде от решаващо значение за дългосрочната стратегическа визия на САЩ за Азиатско-тихоокеанския регион и за стабилността на трансатлантическите търговски отношения на стойност 1.1 трлн. долара.

Глобалната война за субсидии

Политиците във Вашингтон вече не стоят настрана, докато Пекин използва огромната си държавна хазна, за да субсидира ключови индустриални сектори на 21-ви век. Администрацията на Байдън премина към най-големите инициативи за федерални разходи за подпомагане на производството в САЩ от десетилетия след приемането през 2022 г. на пакет от 437 млрд. долара, насочен към климата, и програма за субсидиране на полупроводници за 52.7 млрд. долара.

Чуждестранните правителства обръщат внимание на това. Индустриалната политика на Байдън - която стимулира компаниите да преместват производството си в САЩ - подтиква Китай, Европа и други големи икономики да реагират по същия начин. Това може да доведе до глобална надпревара за субсидии, където печелившите са правителствата с най-големи възможности, а губещите са икономиките в развиващия се свят, които вече страдат от нарастващо дългово бреме.

Многостранно сътрудничество в застой

Тази година ще подложи на критичен тест Световната търговска организация (СТО) и нейната система от правила, която управлява глобалната търговска система на стойност 32 трлн. долара. Администрацията на Байдън твърди, че иска да помогне за съживяването на СТО и да я направи по-адекватна. Но в същото време САЩ безапелационно отхвърлят легитимността на организацията като неутрален арбитър на търговските политики на страната, например за митата на Тръмп върху стоманата и алуминия.

Завръщане към блоковете

Докато многостранното сътрудничество се проваля, светът ще продължи да се накланя към нова ера на отделни, но взаимосвързани търговски блокове, водени от САЩ, ЕС и Китай. Това се дължи отчасти на визията на администрацията на Байдън за “приятелски бряг“ при  веригите за производство и доставка, който да е далеч от авторитарните режими и насочен към пазарни икономики със споделени ценности.

Тъй като този модел се ускорява, той ще подобри достъпа до пазара и ще намали задграничните търговски бариери за тези вътре в блоковете, като в същото време ще увеличи разходите и неефективността за страните отвън. Тенденцията може да намали глобалното брутно производство с 5%, оставяйки света като по-бедно и по-непродуктивно място.