Какви промени да очакваме в професионалното образование

През последните няколко години правителството започна реформа в професионалното образование. Целта е повишаване на качеството и имиджа на средното професионално образование, което въпреки че не произвежда кадри с необходимите знания и умения, все още привлича близо половината ученици в страната, а връзката му с пазара на труда остава сравнително силна. Важна стъпка към качественото професионално образование е включването на обучение чрез работа в образователния процес. Дуалното образование има безспорни предимства и вече започна да се утвърждава и в българската система.

Миналата седмица правителството внесе и одобри нови промени в Закона за професионалното образование и обучение. Новостите засягат редица аспекти в принципите и практиките на системата и докато някои са напълно логични и необходими, ефектът на други е доста спорен.

Основните нови промени в системата за професионалното образование са:

• Засилване на ролята на дуалното образование. Въпреки че повсеместното въвеждане на дуалното образование продължава да предстои, новите промени предвиждат и средните общообразователни и помощните училища, които имат професионални паралелки, да бъдат включени в ученето чрез работа. През 2017 г. общо 120 училища (или около ¼ от училищата за професионална подготовка) са именно такива и учащите в тях (близо 4 хил. ученика) не трябва да са ограничени по отношение на дуалната система на обучение.
• Актуализация на учебните програми най-малко веднъж на всеки 5 години. Тази мярка е повече от необходима предвид факта, че професионалното образование е в тясна връзка с пазара на труда и трябва да подготвя младежите за директно включване в заетостта. В допълнение, учебните програми би трябвало да са ориентирани именно към подготовката за заетост, а не към подготовката за конкретно работно място, което може и да не е възможно или достъпно след завършването на учениците. В този смисъл професионалното образование следва да е по-широко поне в първите няколко години на обучение и да включва подготовка по универсални умения (например чужд език, компютърна и обща технологична грамотност и т.н.) за сметка на силно специфичните за дадена длъжност знания и умения.
• Създаване на информационна база данни за работодателите, които искат да участват в дуалната система на обучение. Законопроектът предвижда базата данни да се поддържа от Министерството на икономика. Възможностите за информиране и създаване на връзка между професионалните училища и работодателите е важна предпоставка за оптималното въвеждане на дуалното образование. Биха могли да се предприемат и още по-смели стъпки като въвличане на местните институции (училища, регионални инспекторати, общини, областни администрации); създаване на подобна база данни и за училищата, които искат да участват в дуалното образование; включване на информация за вече осъщественото сътрудничество, което би популяризирало положителните ефекти и възможностите, които създава дуалното образова, както и би улеснило избора на училище за родителите и учениците.   
• Регламентиране на работата и изискванията за наставниците. Тъй като в действащия Закон за професионалното образование мястото и функциите на наставника в дуалното обучение са неясни, законопроектът предлага регламентация на задачите и изискванията към него. Промените се изразяват във въвеждането на редица условия пред работодатели, които искат да осигурят практическо обучение на учениците. Предприятието трябва да има точно определен служител, който да е наставник в дуалното образование и той трябва да притежава професионална квалификация по съответната професия (не може просто да е добър специалист), да има най-малко три години доказан професионален опит по същата професия (не може по-малко или по друга професия и трябва да е доказуемо, независимо от качествата му), да е преминал обучение за наставници (платено от работодателя). Всичко това би усложнило значително работата на работодателите заради изпълнението на изисквания, поради финансови причини и заради цялата загуба на време и ресурс за осигуряването на документацията. В много случаи това дори напълно ще откаже работодателят да участва в системата на обучението чрез работа. Подобни изисквания се въвеждат и към учителя-методик в училището и към преподавателя-методик в професионалния колеж или център за професионално обучение, което пък ще затрудни и работата на образователните институции. Добрата практика е сътрудничеството между работодателите и училищата да е максимално улеснено и бързо, като се остави всяка страна да следва интереса си, което всъщност е смисълът на доброто дуално обучение.
• Приемане на списък със защитените специалности. Министерският съвет ще приема списък от защитени специалности от професии и специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда. Това нововъведение не е обяснено и обосновано нито в законопроекта, нито в мотивите, нито в предварителната оценка на въздействие към него. В същото време повдига много въпроси. Каква му е целта и има ли някакъв анализ на недостига и на методите за предвиждане на бъдещ такъв? Как ще се актуализира и с кого ще се координира и консултира? Как ще се привличат учениците и в кои училища ще се осъществява? За тези специалности няма ли да се прилага готвената реформа за финансиране според резултатите (системата за оценка също се чака скоро)? Може ли централизирано държавата да определя кои специалности за защитени или това води до централизирана грешка и повишаване на дела на нереализиралите се и неадекватни спрямо пазара средни специалисти?

В заключение трябва да се каже, че постоянните промени следва да са ограничени и да се правят след подробна оценка на въздействието и консултация със заинтересованите страни. Разширяването на обхвата на дуалното образование и до СОУ, предоставянето на информация за работодателите, които искат да участват в дуалното обучение и задължението за актуализиране на учебните програми са относително леки за изпълнение, но нужни промени. В същото време въвеждането на нови и повече изисквания към работодателите може да се отрази негативно на прохождащата система за обучението чрез работа, а приемането на списъци със защитени специалности - още повече да спъне модернизирането и повишаването на качеството на професионалното образование.