Q&A: Какви са предимствата на новото Дружество с променлив капитал?

(р)Еволюционна промяна, която обещава да подобри бизнес климата и поне частично да спре отлива на български компании към чужди държави. Така накратко изглежда визията за светло бъдеще, която чертае новата правна форма в българското търговско законодателство – дружеството с променлив капитал (ДПК), чието създаване депутатите приеха този юли.

Дългоочакваният инструмент мина на първо четене в двата предходни парламента, преди сегашният да успее окончателно да го прокара. Той трябва да отговори най-вече на нуждите и спецификите на иновативните, ориентирани към растеж и експортна дейност, стартъп компании. Затова и разговорно новата правна форма стана известна като „дружеството на предприемачите“. Характерно за ДПК е, че за регистрацията му няма почти никакви изисквания по отношение на капитала и управлението му, като той може да бъде и едва 1 стотинка.

Инициаторите му от BESCO го описват като революционно не само защото ще осъвремени възможностите на фирмите за започване и управление на бизнес, но и защото прокарването на подобни реформи в Търговския закон досега винаги са тръгвали по линия на присъединяването на България в Европейския съюз.

Обратно, новият тип дружество тръгва като идея отдолу нагоре, следвайки линията „дефиниране на проблемите пред стартиращите предприятия в България – измисляне на решение за тях – запознаване на политиците с казуса“. Намесата на законодателите на толкова късен етап обяснява по-бавното прокарване на нормативните промени, за които иначе се говори от години.

Проблемите, които ДПК решава…

… се коренят в характера на новопоявилото се бизнес разклонение на стартъпите, движени от бурното експериментиране с иновативни технологии и набирането на рисково финансиране. През последните години тези компании започнаха да допринасят и да дават все по-голяма стойност към развитието на икономиката. Новият вид предприемачество по органичен начин си проправи път в България, но нормативната уредба забуксува – форматът на дружествените форми не е променян от 20-те години на миналия век, а само през последните 30 или дори 10 години икономическите отношения се промениха неимоверно. 

Затова, въпреки подема си, българската икономика изостана значително в предлагането на рисково капиталово инвестиране. И това се вижда особено красноречиво в проучване на Techcrunch, според което през 2021 г. в САЩ са насочени над 330 млрд. долара рисков капитал, в Азия – 165 млрд. долара, в цяла Европа – 116 млрд. долара, в централна и източна Европа – 4 млрд. долара, а в България сумата е 30 милиона евро (данни за 2020 г.).

Една от причините западните инвеститори да странят от местната екосистема са разнородните законодателни изисквания, което пък накара много вече разрастващи се компании да се пререгистрират в чужбина. От друга страна, тромавата правна рамка допълнително спъва предприемачите изобщо да дадат воля на идеите си поради невъзможността да стартират бързо, лесно и предвидимо свои стартъпи.

Всичко това доведе до логичен отлив на компании и кадри от България.

Гъвкавостта на ДПК

Дружеството с променлив капитал е алтернатива на съществуващите капитални дружества – ООД и АД – съчетавайки някои от предимствата им и премахвайки тромавите изисквания. Накратко, ДПК върви ръка за ръка с няколко ключови характеристики, които го правят подходящо за стартиращите микро- и малки фирми:

• нисък начален капитал и липсата на изискване за вписването му в Търговския регистър;
• гъвкавост при избора на управителни органи;
• възможности за привличане на инвеститори и лесното предлагане на дялове.

С ДПК се загърбват и редица други утежняващи изисквания, като уредените в Търговския закон правила за формирането, структурата, дейността и взаимодействието на органите на акционерното дружество, които са твърде сложни и скъпи за малките иновативни компании в началния етап на развитието им. Няма да има нужда и от вписване на съдружниците, като ще се вижда само кой е управителят.

Най-ярката особеност на ДПК са облекченията около изискванията за капитала и промените по него, откъдето идва и името на новото дружество. За разлика от съществуващите корпоративни структури, размерът на капитала на ДПК не се обявява в Търговския регистър, а само се записва и отчита счетоводно всяка година.

По-рано това правило служеше като форма на защита за кредиторите, които така преценяваха дали въпросната фирма е „сериозна“. През последното десетилетие обаче това нещо на практика изчезна като гаранция с предоставянето н възможност да се учреди ООД/ЕООД с 2 лв. капитал (б.р. – най-предпочитаната правна форма от стартиращите компании).

При ДПК прагът за първоначалния капитал пада до още по-символичната 1 стотинка.

Идеята да отпадане изискването за непрестанни вписвания в ТР при промени в капитала дава възможност за лесно и многократно прехвърляне на дялове. А намаляването на административната тежест е ключът към по-свободното и лесно привличане на инвеститори. 

Дялове и прехвърляния

По-добрата форма за разпределяне на дялове в компанията при досега действащото законодателство беше акционерното дружество, но изискването за минимален първоначален капитал от 50 000 лв. го правеше на практика неизползваемо за стартъпите. Затова те масово избираха ООД вариантът, който обаче нормативно остана крайно неудобен.

Подобно на него, в ДПК капиталът се разпределя в дялове, но при много по-гъвкави и леки правила. Експертите разговорно наричат ДПК „опростено акционерно дружество“, защото като права и възможности се доближава до АД.

За стартъпите е от ключово значение набирането на капиталови средства да се случва по бърза и лесна процедура при прехвърлянето на акции и дялове. Ако вземем за пример необходимите 2 лева капитал за учредяване на ООД, те могат да се разделят само на два дяла от по един лев, докато при ДПК тези два лева могат да се поделят на 200 равни части от по една стотинка.

Дружеството с ограничена отговорност, най-често ползваната правна форма за стартиране на бизнес досега, не предоставя възможност и за емитиране на акции и други инструменти за набиране на средства, нито пък начини за предоставяне на дружествени дялове като стимули за задържане на служителите.

За да облекчи това, новото ДПК дава възможност за разпределянето на различни класове дялове – по подобие на различните класове акции в АД. Дяловете ще могат да бъдат и различни по размер за отделните класове. Ще има:

• привилегировани дялове с допълнителен дивидент;
• привилегировани дялове с право на повече от един глас;
• привилегировани дялове с право на вето при решенията на общото събрание;
• дялове без право на глас и т.н.

Всичко това е добре дошло както за компанията, така и за служителите. За фирмата означава по-лесно привличане на инвеститори, а за наетите в нея е шанс да получават пари по още начини, освен заплатата, като реално взимат част от печалбата. А в случай на продажба на компанията – в момент, когато техните първоначални дялове за няколко стотинки или лева вече са нараснали многократно – човек би могъл да получи значителен приход.

Това не само отваря финансовите хоризонти, но и дава възможност за промяна на културата. Опитът показва, че служители, участвали с дялове в компании, от една страна се ангажират повече с развитието им, а от друга – след продажбата им в даден момент често решават да инвестират получените средства в свои стартиращи бизнеси. С други думи, добавената стойност е обогатяването на цялата екосистема.

Правейки отново препратка към популярното досега ООД, прехвърлянето на дялове там е строго формализиран процес, изискващ участието на нотариус, което го прави бавен и скъп. При ДПК това ще се случва свободно, освен ако предварително не бъдат заложени ограничения за това. 

В допълнение законът предвижда и възможността за отпускане на заеми, които след това могат да се превърнат в дялове от капитала („конвертируем заем“). Такива може да се дават включително и от някой съдружник, например при необходимост от покриване на възникнали оперативни разходи, който заем по-късно да се трансформира в увеличаване на дела му в компанията.

Начало и край на ДПК

Дружество с променлив капитал може да бъде учредено както от физически, така и от юридически лица. Изискването е то да отговаря на критериите за микро- или малко предприятие. Ако впоследствие прерасне в средно, т.е. достигне 50 служители и 4 млн. лв. капитал, то тогава вече ще бъде длъжно да се преобразува в АД или ООД.

От BESCO обясняват, че ще се борят това да се промени, след като ДПК се валидира като успешен модел. Според тях новият тип дружество може да се превърне в основна форма на сдружаване – както това се случи със сходното опростено АД във Франция, което няколко десетилетия след приемането си вече е монополист в тамошния правен мир. 

Интересното е, че ако това не се случи до следващата финансова година, ДПК може да бъде закрито с решение на Окръжния съд по искане на прокурор. Последният може да бъде сезиран, например, от съдружниците в компанията, ако някой не е доволен от това, че дружеството не се преобразува. Подобна хипотеза за прекратяване на фирма по такива причини обаче остава по-скоро в сферата на екзотиката и далеч от практиката. 

Що се отнася до сега съществуващите фирми, те биха могли също да се преобразуват в ДПК – стига да отговарят на условията за микро- и малки компании. 

Кога ще влезе в сила ДПК?

Новата правна форма вече е приета на законодателно ниво, но преди да стане достъпна за бизнеса, електронната система на Търговския регистър трябва да бъде надградена, за да позволи регистрацията на новия тип дружества. Агенцията по вписванията има срок от една година, през която да проведе обществена поръчка за това.