Какво липсва в концепцията на Иван Гешев
Настоящият избор за главен прокурор се развива в силно специфичен контекст
~ 4 мин.
„В момента продължавам 99%, дори някой да ме предложи, да не участвам в това състезание, което се очертава изключително мръсно и кално. А като се търкаляш в калта, няма как да не се оцапаш. Аз не искам да се търкалям, ако някой иска, да се търкаля“ – каза през юни т.г. Гешев.
От качената преди 3 дни концепция на Иван Гешев като кандидат за главен прокурор не става съвсем ясно какво в крайна сметка е мотивирало желанието му да се “търкаля в калта“. Освен биографични данни, в раздел „Лична мотивация“ на представената от него концепция, като фактор с първостепенно значение, той посочва номинирането му от всички членове на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това, разбира се, е в пряко противоречие с по-ранното му твърдение, че не би участвал в състезание, дори да бъде предложен от някой. Може пък да се е съгласил, защото състезание всъщност няма.
По отношение на останалите ключови, а и противоречиви моменти в концепцията, се изписа и каза немалко, затова тук ще разгледаме по-скоро какво липсва в нея.
Слонът в стаята
Настоящият избор за главен прокурор се развива в силно специфичен контекст най-малко по две причини:
- За пръв път ще се избира главен прокурор по силата на изменените през 2016 г. правила в Закона за съдебната власт (ЗСВ);
- Това се прави в момент на упорито настояване от страна на Съвета на Европа (СЕ) България най-накрая да изпълни задължението си да приеме законодателни и институционални мерки, които да позволят ефективно и независимо търсене на наказателна отговорност на главния прокурор (делото „Колеви срещу България“). В същото време се наблюдават и зловредни опити Министерството на правосъдието (МП) да се възползва от ситуацията и да измени законодателната рамка така, че да обслужи статуквото.
Когато към горното се добави и силното медийно и обществено внимание към съдебната власт като цяло и към избора на нов главен прокурор в частност, е повече от озадачаваща защо в концепцията на Гешев липсват особено наболелите теми, свързани с прокуратурата. Такива например са:
- какво мисли за установеното по делото „Колеви срещу България“;
- има ли идеи за законодателни и институционални промени, които биха довели до възможност за реално търсене на наказателна отговорност на главния прокурор;
- смята ли, че прокуратурата следва да запази мястото си в съдебната власт или, с оглед заиграванията с изпълнителната, следва да мине под нейната шапка или да стане независим орган.
Това са основополагащи въпроси, чието разглеждане следва да предшества тези за материално-техническата обезпеченост на магистратите, разпределението на кадровите ресурси, електронните системи и регистри, медийното отваряне на прокуратурата, обученията и други, подробно разгледани в концепцията важни, но второстепенни по значение, проблеми.
Необосновано широките правомощия
Необходимостта за демократизиране на функциите на прокуратурата е неоспорима. И това е така, защото анахронизмът „прокуратура от съветски тип“ продължава да съществува, а България е една от малкото държави от бившия Съветски блок, в която прокуратурата продължава да осъществява „всеобхватен“ (по Гешев) надзор за законност. Това означава, че у нас правомощията на прокурорите могат да излизат извън типичното за държавното обвинение наказателно преследване и да влизат в разнообразни области на обществения живот под формата на контрол за спазване на законите от правните субекти в държавата. Или както се изразява Венецианската комисия: в България „прокурорите запазват елементи на правомощия, типични за традиционния съветски модел на прокуратура”[1].
Затова включването на този въпрос в концепцията на Иван Гешев на пръв поглед изглежда обнадеждаващо. При вглеждане в посветената на този проблем само половин страница обаче ясно се вижда, че той е само маркиран и то от грешна перспектива. Изглежда като мрънкане, че надзорът за законност създава прекалено много работа на прокуратурата. Липсва задълбочено разглеждане какво всъщност представлява това правомощие и по какъв начин застрашава правата на гражданите. Той не го идентифицира като възможен инструмент за натиск, който може да доведе до произвол поради липсата на съдебен контрол. Не разглежда въпроси като:
- следва ли „всеобхватния надзор за законност“ да бъде премахнат или поне ограничен;
- следва ли да има съдебен контрол над надзора;
- следва ли предварителните проверки да се премахнат;
- какво би могло да се предприеме в тази връзка на конституционно, законово, институционално ниво;
- какъв е опитът на други посттоталитарни държави в това отношение.
Единственото предложение на Гешев е да се „активизира дейността на всички контролни органи“, което наистина следва да е налице, но е крайно недостатъчно за една възприемаща се за демократична държава.
„Анализ и оценка“
Частта „Анализ и оценка“ (анализът по същността си е оценъчна дейност и в този смисъл самото заглавие е озадачаващо, но това е друг въпрос) от концепцията прелива от статистически данни, но липсва така необходимия аналитичен елемент.
Би било полезно, ако концепцията на Иван Гешев за стратегическо управление на прокуратурата наистина съдържа ясно очертана визия и стратегия за развитието, реформата и администрирането на прокуратурата. Това обаче е възможно, само ако към истински важните проблеми в нейните устройство и функции има честно, разумно и професионално отговорно отношение. Вместо това, сме свидетели на изобличаваща в своя популизъм и противоречивост концепция, която хем иска да стигне до „обикновените български граждани“ (а кои са необикновените?), хем да се отблагодари на сегашния главен прокурор, хем да демонстрира еманципиране. Накрая получаваме мълчание, където не трябва и многословие, където не е нужно.
---------------------
[1] Становище № 515 от 16 март 2009 г. на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия)
