Публични финанси
Какво ще се промени в Турция след референдума
Президентът ще назначава министри и ще разполага с повече власт
~ 4 мин.
На Великден в южната ни съседка Турция се проведе дългоочакваният референдум за промяна на конституцията и разширяване на правомощията на президента. Референдумът мина с малка преднина и беше обявен за успешен от инициатора му - сегашният турски президент Реджеп Ердоган.
94 години след основаването на съвременна Турция от Мустафа Кемал Ататюрк, допитването на народа дойде като забележителен вот, който ще се даде отражение върху отношенията със Запада, мирния процес с кюрдите и динамиката вътре в обществото.
Според информация на в. "Хюриет" 51,3% от над 58 млн. избиратели са гласували с "да". Това е с около 1,3 млн. гласа повече от отговора "не". Вотът "не" печели в Истанбул, Анкара и Измир с 51,3%, 51,1% и 68,8%. При вота от чужбина 59,27% подкрепят референдума и Ердоган, 40,73% са против. Само в Германия подкрепата за "да" е още по-висока - 63,19% (269 036 гласа) срещу 36,81% (157 467 гласа). В Холандия "да" взема 69,93% (47 911 гласа), а "не" - 30,07% (20 602 гласа). В САЩ обаче 83,26% от турците са казали "не", но това са само 16 719 гласа. Избирателната активност на референдума е над 84%.
Съществуват пет насоки, по които положителният вот на референдума може да оформи Турция по нов начин.
Повече или по-малко сила?
Реджеп Ердоган ще се наслади на по-големи правомощия, ще може да назначава министри и ще разполага с цялата бюрокрация централизирано в рамките на президентския дворец. Противниците му се притесняват, че при новата система ще липсва "контрол и баланс", заради даването на еднолична държавна власт.
Новата система ще бъде въведена през ноември 2019 година, когато президентските и парламентарни избори ще се проведат едновременно. И макар часовникът да тиктака на обратно, тъй като Ердоган встъпи в длъжност през 2014 година и би могъл да се задържи на тази позиция най-късно до 2024 година според досегашните законови правила, измененията ще му позволят да остане на власт до 2029 година.
Въпреки многократните сигнали на критиците, че е опасно изпълнителната власт да е в ръцете на един човек, турският държавен глава не допусна перспективата за отрицателен вот. И спечели, макар и не с невероятно голяма преднина, както предполагаше пропагандната му машина.
Интеграция или дезинтеграция на ЕС?
Отношенията между Турция, дългогодишен кандидат за членство в Европейския съюз, и партньорите от блока, удариха дъното по време на агитационната кампания. Пример са действията на Германия и Холандия, които забраниха турските митинги, а Реджеп Ердоган обвини европейските власти в нацизъм. Той вече каза, че отношенията със Стария континент ще бъдат сложени на „масата“ много скоро след 16 април.
Междувременно се закани за връщане на смъртното наказание в страната, което автоматично би сложило край на процеса по присъединяване.
В спора с ЕС Ердоган облече дрехите на жертва и обвини страните-членки в ксенофобия. Според него Турция никога няма да влезе в общността, защото не е християнска. Сега остава да се види дали Турция ще се включи в създаването на алтернативни на ЕС стратегически организации, включително с Русия.
Мир или война?
Ердоган е първият турски лидер, предприел мирни преговори с обявената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК). Прекратяването на огъня обаче остана в историята през 2015 година и оттогава се води нова кампания за унищожаване на формацията не само в Турция, но и в Близкия Изток.
При повече правомощия, президентът би могъл да предприеме крачка към ново примирие или пък точно обратното – да започне по-агресивна битка. Според анализатори като Аслъ Айдънтабаш от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), по-вероятното е сега Ердоган да се чувства принуден да отстъпи и да върне страната си към мирния процес. Други предричат отварянето на нови фронтове за унищожаване на ПКК, особено по отношение на лагерите ѝ в Северен Ирак.
Помирение или поляризация?
Изключително разнообразното общество на Турция беше ярко поляризирано по време на мандата на Ердоган като министър-председател и президент от 2003 година насам. Той има навика да демонизира опонентите си и вероятно ще обвини гласувалите с "не" в подкрепа на ПКК и живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен. Точно него Анкара вини и за проваления опит за преврат от 15 юли миналата година.
Според автора на предстоящата книга „Новият султан“ Сонер Чагатай, „половината страна го мрази, а другата половина е влюбена в него и тъкмо тук се крие кризата на днешна Турция“.
Икономически растеж или упадък?
Пазарите предпазливо очакват „да“ и се надяват това да донесе така необходимата на страната икономическа стабилност. Финансовите експерти прогнозираха растеж при благоприятен за президента изход от референдума. В средносрочен план обаче перспективите са много по-несигурни и някои икономисти се опасяват, че това ще доведе до още по-дълбоки демографски дефицити в Турция, по-осезаема поляризация в обществото и пропаст между бедни и богати, загуба на ентусиазъм за реформи.
Положителният вот вероятно ще "утеши" пазарите в най-близко бъдеще, но турските ценни книжа няма да се търгуват на по-високи цени и растежът ще остане слаб. „За дългосрочните последици можем само да гадаем“, казват специалистите от BGC Partners в Истанбул.
