„Капанът на Тукидид“: Могат ли САЩ и Китай да предотвратят сблъсъка помежду си?

САЩ и Китай продължават да се сблъскват помежду си. Новата студена война между тях може в крайна сметка да се разгорещи по въпроса за Тайван. “Капанът на Тукидид“ – в който една надигаща се сила изглежда е обречена да се сблъска с действащ хегемон – надвисва застрашително. Но сериозна ескалация на китайско-американското напрежение, да не говорим за война, все още може да бъде избегната, спестявайки на света катастрофални последици, които неизбежно биха последвали, пише в свой анализ The Guardian.

Винаги ще има поне известно напрежение, когато надигаща се сила отправя предизвикателство към преобладаващата световна сила. Но Китай се изправя срещу САЩ в момент, когато относителната мощ на Щатите може би отслабва и когато тя се е ангажирала да предотврати собствения си стратегически упадък. По този начин и двете страни стават все по-параноични относно намеренията на другата и конфронтацията в повечето случаи измества здравословната конкуренция и сътрудничество. И двете страни са частично виновни.

При Си Дзинпин Китай стана по-авторитарен и се придвижи по-нататък към държавния капитализъм, вместо да се придържа към концепцията на Дън Сяопин за “реформа и отваряне“. Освен това максимата на Дън “скрийте силата си и изчакайте времето си“, отстъпи място на военната самоувереност.

Тъй като Китай провежда все по-агресивна външна политика, териториалните спорове между него и няколко азиатски съседи се влошиха. Китай се стреми да контролира Източно и Южнокитайско море и става все по-нетърпелив да се “обедини“ с Тайван с всички необходими средства. Си обаче обвини САЩ, че следват своя собствена агресивна стратегия за “всеобхватно сдържане, обкръжаване и потискане“. От друга страна, мнозина в САЩ се опасяват, че Китай може да оспори стратегическата хегемония на САЩ в Азия – решаващ фактор за относителния мир, просперитет и напредък в региона след Втората световна война.

Китайските лидери също се опасяват, че САЩ вече не са ангажирани с принципа “Един Китай“, който е в основата на китайско-американските отношения от половин век. САЩ не само станаха по-малко “стратегически двусмислени“ по въпроса дали биха защитили Тайван. Те също разпалиха китайските страхове от сдържане, като подсилиха своите индо-тихоокеански съюзи чрез пакта Aukus (Австралия, Обединеното кралство и САЩ), QUAD (Австралия, Индия, Япония и САЩ) и азиатския завой на НАТО.

Първата стъпка към предотвратяване на сблъсък е признаването, че някои от съществуващите опасения са прекомерни. Например, безпокойството на САЩ относно икономическия възход на Китай напомня отношението им към възхода на Германия и Япония преди десетилетия. В края на краищата, Китай има значителни икономически проблеми, които биха могли да намалят потенциалния му растеж до само 3%-4% годишно, далеч под годишния темп на растеж от 10%, който е постигал през последните няколко десетилетия.

Китай има застаряващо население и изключително висока безработица сред младите хора, високи нива на дълг - както в частния, така и в публичния сектор. Също така намаляващи частни инвестиции - в резултат на сплашване от страна на управляващата партия - и ангажимент към държавния капитализъм, който възпрепятства растежа на общата факторна производителност.

Освен това вътрешното потребление в Китай е отслабнало поради задълбочаващата се икономическа несигурност и липсата на широка мрежа за социална сигурност. С настъпващата дефлация, Китай трябва да се тревожи за японизация - дълъг период на загубен растеж. Подобно на толкова много нововъзникващи пазари, той в крайна сметка може да се окаже в “капана на средните доходи“, вместо да достигне статут на високи доходи и да се превърне в най-голямата икономика в света.

Въпреки че САЩ може да са надценили потенциалния възход на Китай, те също може да са подценили собствената си преднина в много от индустриите и технологиите на бъдещето: изкуствен интелект, машинно обучение, полупроводници, квантово изчисление, роботика, автоматизация и нови източници на енергия, като напр. ядрен синтез. Китай е инвестирал значително в някои от тези области в рамките на своята програма “Произведено в Китай 2025“, но целта му да постигне краткосрочно господство в десет индустрии на бъдещето сега изглежда пресилено.

Американските страхове, че Китай доминира в Азия, също са прекомерни. Китай е заобиколен от почти двадесет държави, много от които са стратегически съперници или “врагове“ – повечето от малкото съюзници, които има, като Северна Корея, източват ресурсите му. Въпреки че инициативата “Един пояс, един път“ трябваше да създаде нови приятели и зависимости, тя се сблъсква с много предизвикателства, включително масивни провалени проекти ("бели слонове"), които водят до неизпълнение по дългове. Колкото и Китай да иска да доминира в Глобалния юг и неговите международно “колебаещи се държави“, много средни сили се съпротивляват и противодействат на тази амбиция.

САЩ с право наложиха някои санкции, за да държат ключови технологии извън ръцете на китайската армия и да осуетят стремежа на Китай за господство в изкуствения интелект. Но трябва да внимават да ограничат стратегията си до намаляване на риска, а не до отделяне, с изключение на известно необходимо технологично отделяне и ограничения на преките инвестиции в Китай и САЩ. Докато определят кои сектори да включи в своя подход “малък двор и висока ограда“, САЩ трябва да избягват да отиват твърде далеч. Търговските санкции, които Доналд Тръмп наложи на Китай, се прилагат за широка гама потребителски стоки и трябва да бъдат премахнати като цяло.

Що се отнася до Тайван, САЩ и Китай трябва да се опитат да постигнат ново разбирателство, за да обезвредят днешната опасна ескалация. Джо Байдън трябва ясно да препотвърди принципа на "Един Китай" и да приведе публичните си ангажименти и изявления към принципа на “стратегическа неяснота“.

САЩ трябва да продадат на Тайван оръжията, от които се нуждае, за да се защитава, но не с темпове или мащаби, които биха могли да провокират Китай да нахлуе на острова, преди неговата “таралежена“ защита да е напреднала твърде далеч. САЩ също трябва ясно да заявят, че се противопоставят на всеки ход на Тайван към официална независимост и трябва да избягват посещения на високо ниво от лидерите на страната.

Китай, от своя страна, трябва да спре своите въздушни и морски нахлувания близо до Тайван. Пекин трябва ясно да се посочи, че евентуалното обединение ще бъде строго мирно и по взаимно съгласие. Освен това трябва да предприеме нови стъпки за подобряване на отношенията между двете страни на пролива и да намали напрежението с други съседи по териториални спорове.

Китай и САЩ трябва да следват политики, които ще намалят икономическото и геополитическото напрежение и ще насърчат здравословното сътрудничество по глобални въпроси като изменението на климата и регулирането на AI. Ако не успеят да постигнат ново разбиране по проблемите, водещи до настоящата им конфронтация, те в крайна сметка ще се сблъскат. Това неумолимо би довело до военна конфронтация, която би унищожила световната икономика и която дори може да ескалира до неконвенционален (ядрен) конфликт. Високите залози изискват стратегическа сдържаност и от двете страни.