КФН: Спекулациите за пенсионните фондове са изключително вредни

В своя позиция относно предложенията за изменение на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и последвалия обществен дебат, Комисията за финансов надзор (КФН) заяви, че спекулациите и твърденията в общественото пространство, че активите в пенсионните фондове са "изчезнали", "присвоени" или "изгубени" са не само неверни, но и "изключително" вредни за финансовата и социална системи.

От институцията също така представят своите виждания за усъвършенстване на Кодекса, както и методите си на работа и контрол. Пояснена е и структурата и механизма на настоящата тристълбна пенсионноосигурителна система.

 Предлагаме ви пълния текст на позицията на Комисията за финансов надзор:

КФН, при упражняване на своите правомощия, се ръководи изцяло от действащите закони, приети от Народното събрание и подзаконовите нормативни актове. Комисията е независим надзорен и регулаторен орган, еднакво отдалечен както от бизнеса, така и от изпълнителната власт. Водещ принцип в ежедневната работа на КФН, като стълб на финансовата стабилност в България, е да работи за защитата на интересите на потребителите, инвеститорите и осигурените лица и да съблюдава за спазване на законите в областта на небанковия финансов сектор.

Комисията за финансов надзор счита за изключително вредни множеството твърдения и изказвания в публичното пространство, направени от различни представители на политически партии, на синдикати, на работодателски организации и народни представители, че средствата на осигурените лица в пенсионните фондове са „изчезнали”, са „присвоени” или „загубени” и др. подобни манипулативни внушения. Подобен тип говорене не само е безотговорно и невярно, но е и вредно и опасно за финансовата стабилност у нас.

При осъществяване на дейността си по отношение надзор над пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове КФН изпълнява стриктно законовите изисквания и гарантира, че до момента средствата на пенсионните фондове се инвестират единствено и само в позволените от Кодекса за социално осигуряване (КСО) финансови инструменти при строго спазване на ограниченията за всеки един финансов инструмент, което предопределя стабилността на пенсионните фондове в дългосрочен план.

Допълнителното пенсионно осигуряване в България се осъществява чрез участие в четири вида пенсионни фондове: универсални пенсионни фондове (УПФ), професионални пенсионни фондове (ППФ), доброволни пенсионни фондове (ДПФ) и доброволни пенсионни фондове по професионални схеми (ДПФПС).

Участието в универсалните и професионалните фондове е задължително. В УПФ се осигуряват всички работещи, родени след 31.12.1959 г. В ППФ са осигурени лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, независимо от възрастта им. УПФ и ППФ образуват ІІ стълб на българската пенсионна система – допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Участието в ДПФ и ДПФПС е доброволно. Тези два вида фондове образуват ІІІ стълб – допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.

КФН постоянно и стриктно осъществява надзор над дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове с цел защита на интересите на осигурените лица. Чрез Управление „Осигурителен надзор” и ресорния заместник-председател, ръководещ управлението, в рамките на предоставените му по закон индивидуални правомощия, комисията упражнява ежедневен контрол за законосъобразност на дейността на пенсионноосигурителните дружества , фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и банките – попечители . Той се осъществява по два начина - дистанционно и чрез проверки на място, които според обхвата си са общи и тематични.

За периода 2010 г. - 2014 г., при осъществявания дистанционен надзор, извършените от КФН проверки спрямо ПОД са, както следва: през 2010 г. – 7645; през 2011 г. – 7584; през 2012 г. – 7528; през 2013г.– 7528; до 30.11.2014 г. – 6488 броя. През периода 2010 г. - 2014 г. извършените проверки на място са както следва: през 2010 г. – 7; през 2011 г. – 13; през 2012 г. - 10; през 2013 г. – 17; до 30.11.2014 г. – 13 броя. В резултат на осъществявания надзор през периода от 01.01.2010 г. до момента са съставени 328 акта за установяване на административни нарушения и са издадени 318 наказателни постановления и са приложени 100 принудителни административни мерки и са дадени множество препоръки към дейността на дружествата.

Цялата информация за дейността на КФН и поднадзорните й лица в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, която законът изисква да бъде публична, се оповестява на интернет страницата на Комисията, както и във водените от нея регистри. Ежедневно публикуваме информация за стойността на един дял на всеки пенсионен фонд за предходния работен ден. Регулярно се предоставят статистически данни за пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове – управлявани активи, осигурени лица, структура на инвестиционните портфейли и т.н. На тримесечие се определя и оповестява минималната доходност, която трябва да бъде постигната от задължителните пенсионни фондове, предоставят се данни за доходността на всички пенсионни фондове за предходния 24-месечен период и др.

Средствата на УПФ се инвестират в България и в чужбина. Към 30.09.2014 г. тези инвестиции са както следва: държавни ценни книжа 2 363 081 хил.лв (в т.ч. 1 511 930 хил.лв. чужди), корпоративни облигации – 930 635 хил.лв. (от които 622 711 хил.лв. чужди), общински облигации – 80 069 хил.лв. (71 155 хил.лв. чужди), акции, права и дялове – 1 740 636 хил.лв. (от които 925 079 хил.лв. чужди), банкови депозити в страната - 514 910 хил.лв., инвестиционни имоти в страната – 146 012 хил.лв. Освен инвестиции в тези инструменти, част от активите на УПФ са под формата на парични средства – 561 494 хил.лв. и краткосрочни вземания – 75 798 хил.лв.

Резултатите от дейността на пенсионните фондове към 30.09.2014 г. са публикувани на Интернет страницата на Комисията (http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/Rezultati_2014_Q3_0.zip).

Ролята на КФН е не само да осъществява надзор, което прави постоянно, а също и да провежда активна регулаторна политика. Дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове се регулира от Комисията чрез приемането на подзаконови нормативни актове. КФН не разполага със законодателна инициатива, но независимо от това изготвя, в диалог с всички заинтересовани страни, проекти за извършването на необходимите изменения на законово ниво.

Законопроект за изменение и допълнение на КСО във връзка с редукция на таксите и въвеждането на мултифондовете беше гласуван от КФН на 26.07.2012г., беше предоставен на вниманието на Консултативния съвет за финансова стабилност на 15.09.2012г. и на 16.12.2013г. и цялата свързана със законопроекта документация беше изпратена на вниманието на министъра на труда и социалната политика за предприемане на по-нататъшни действия, като до момента няма решение за внасянето от ресорното министерство на изготвения проект за разглеждане от Народното събрание.

През последните 2 години КФН е провела серия от срещи, включително и с представители на всички професионални асоциации, и към днешна дата е подготвила нов детайлен законопроект, с който да се промени КСО в следната насока:

- Въвеждане нa втори пенсионен продукт с по-ниско ниво на инвестиционен риск от сега съществуващия чрез въвеждане на системата на мултифондовете във втори стълб (консервативен и балансиран фонд);

- Въвеждане на гаранционен фонд, обезпечаващ запазването на размера на направените от осигурените лица вноски в универсалните и професионалните пенсионни фондове;

- Сериозна редукция с 40% на таксите и удръжките, които се събират от осигурените лица. С това намаление на таксите средствата по партидата на осигуритенотo лице биха се увеличили с 20% за период от 40 години.

Предлаганите от КФН промени в КСО значително ще повишат сигурността на инвестициите с цел защита на интереса на осигурените лица.

Всички изложени аспекти от дейността на КФН са отразени в тримесечните отчети на ресорното управление и в годишните отчети на Комисията, които са надлежно внасяни всяка година в Народното събрание. Тези отчети са публично достъпни и оповестени на уеб сайта на регулатора с цел прозрачност и максимална информираност на обществото.

Изложените факти доказват принципната и последователна политика на КФН за защита на интересите на осигурените във втори и трети стълб лица, вкл. и при подготовката на промени в нормативната уредба, в търсене на широк консенсус между всички участници и заинтересовани страни.

Принципната и последователната политика на КФН, която винаги сме спазвали до момента, видно от гореизложеното, е че всяка законодателна промяна в една или друга посока следва да се извършва след широка обществена дискусия с всички заинтересовани страни и при отчитане на всички интереси.

В качеството си на регулатор на небанковия финансов сектор, Комисията за финансов надзор винаги се е придържала и ще продължи да се придържа стриктно към действащото законодателство, такова каквото е прието от Народното събрание. Във всичките си действия КФН се ръководи от безпристрастното и принципно прилагане на закона спрямо всички поднадзорни лица.