Коритарова одобрява силно завишените критерии в новите мегапоръчки на АПИ

Служебният регионален министър Виолета Коритарова не вижда никакъв проблем в, меко казано, завишените критерии за подбор на фирми, които да изпълняват основни ремонти по пътната мрежа в следващите 4 години. Основният мотив за откриване на процедурата е проектната готовност, която Агенция „Пътна инфраструктура“ има. Нещо повече – подобна поръчка е трябвало да бъде стартирана още през 2023 г. Най-вероятно е била възпрепятствана от смяната на служебното правителство с редовно такова.

Това става ясно от отговор на въпрос по темата, зададен ѝ от Ивайло Мирчев („Продължаваме промяната – Демократична България“). Той е публикуван в понеделник в сайта на Народното събрание.

Поръчката за над 2.2 млрд. лв. без ДДС бе стартирана в края на октомври и предизвика много въпроси – от една страната заради пускането ѝ тихомълком, а от друга – заради новостите в нея, които навеждат на мисълта само за привидна конкуренция между участниците.

Припомняме, че е заложен нов принцип на „райониране“ на пътищата в страната, като те вече са 9. При предишните си търгове за поддръжка пътищата бяха разделени по области, като магистралите бяха отделени. Така се сключваха договори с по един изпълнител за всяка една област.

Новата идея на АПИ сега е да сключи рамкови споразумения с трима потенциални изпълнителя за всеки от 9-те нови района, а след това, чрез вътрешен конкурентен избор, да избира изпълнител за всеки един основен ремонт. На практика това означава, че АПИ би трябвало да сключи рамкови споразумения с 27 фирми. При нужда от основен ремонт, Агенцията ще уведомява компаниите и ще им дава определен срок, в който да изготвят оферти. Комисията ще разглежда и класира офертите и едва след това ще бъде избиран изпълнител. До момента всеки един основен ремонт в страната се правеше с отделна обществена поръчка.

Изискванията към участниците обаче са доста завишени. Те трябва да са реализирали оборот не по-малък от 500 млн. лв. през последните 3 години. Припомняме, че именно през последните 3 години АПИ имаше затруднения да реализира докрай поръчките за текущо поддържане и на практика такова почти липсваше. Освен това критерият за оборот е достижим за някои от най-големите фирми в бранша, тъй като повечето са изпълнители по големите инфраструктурни обекти.

Именно върху оборотът акцентира и депутатът на ПП-ДБ Ивайло Мирчев. Във въпроса си към Коритарова той цитира статия на „Капитал“, според която само 7 фирми в България може да отговорят на изискването за оборот. Това са „Трейс Груп Холд“, „ГБС – Инфраструктурно строителство“, „Хидрострой“, „Европейски пътища“, „Главболгарстрой“, „Евро Строй Кънстракшън“ и държавната „Автомагистрали“.

За държавната компания от години е ясно, че няма капацитет дори да изпълнява вече подписаните договори за строителство. Именно заради това превъзложи дейностите по автомагистрала „Хемус“ на трети фирми под прикритието на договори за наем на техника и доставка на материали.  

Другите компании вече изпълняват големи инфраструктурни обекти в страната. Не е ясно доколко ще може да отделят капацитет, така че и работата по основните ремонти на пътища да върви гладко, при това в следващите 4 години.

Тук трябва да уточним, че към момента процедурата все още тече и не е ясно кои фирми са кандидатствали. Първоначалният срок за подаване на документи бе 20 ноември, но впоследствие е удължен до 9 януари. Заявленията ще се отварят на следващия ден и тогава ще стане ясно кои фирми имат желание да се включат в процедурата и за кои области в страната.

Друг проблем, според Мирчев, е свързан с оценяването на офертите. Освен цената, която ще е водещ критерий с 60% тежест, е включен и качествен показател – „Оценка на нивото на изпълнение на поръчката, предложено във всяка оферта“. Първо ще се разглежда той и едва след това ще се отваря предложената цена.

Не смятате ли, че подобна процедура би била противопоказна за поддържането на конкурентен пазар в сектора?“, пита Мирчев.

Освен това той иска да знае защо в условията на търга не са включени фирми с опит в строежа и ремонта на общинска пътна мрежа и как Коритарова би обяснила гореописания проблем с методологията по оценяване на участниците.

Нереализирана жалба в КЗК

Интересен момент е това, че малко след старта на процедурата, в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) постъпва жалба от „Парсек Груп“ ЕООД. Компанията се оплаква от високите критерии за оборот, но и от изискването през последните 5 години фирмите да са изпълнявали сходни по обект и обем дейности. „Парсек Груп“ дори настоява търгът да бъде временно спрян заради особено големия размер на обществения ресурс от над 2.2 млрд. лв. без ДДС. 

На 28 ноември миналата година КЗК излиза с решение, с което отказва да стопира търга. Като мотив посочва обществената значимост, свързана с поддръжката и безопасността по пътищата в страната.

Само ден по-късно – на 29 ноември – изненадващо „Парсек Груп“ входира молба, че оттегля жалбата си и моли тя да бъде оставена без разглеждане, а производството по преписка КЗК –  да бъде прекратено. Не е ясно защо компанията взима такова решение.

Така на 12 декември миналата година КЗК излиза с окончателно решение, че оставя без разглеждане жалбата на компанията. „Парсек Груп“ трябва да плати на АПИ и разноски в размер на 240 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Какво е мнението на служебния регионален министър?

От отговора на служебния регионален министър става ясно, че всъщност още от началото на 2023 г. Управителният съвет на АПИ е възложил изготвяне на документация за поръчка, свързана с основен ремонт на републикански пътища по 6 обособени позиции. Коритарова казва, че последващи действия обаче не са предприети и процедурата не вижда бял свят.

Припомняме, че именно в този период бяха стартирани мегапоръчките за над 3.6 млрд. лв. за текущ ремонт и поддръжка, при които обаче за първи път бяха включени и някои дейности по основни ремонти. Това се случи по времето на бившия служебен регионален министър Иван Шишков. Те отново бяха стартирани тихомълком и въпреки, че редовният кабинет „Денков“ се опита да прекрати част от тях заради пропуски, последваха жалби в Комисията за защита на конкуренцията. Впоследствие голяма част от търговете бяха докарани докрай и договорите с фирмите бяха сключени миналата година.

По думите на Коритарова в АПИ е

налице обезпеченост от технически проекти за основен ремонт на участъци от републиканската пътна мрежа“.

Тази проектна готовност, която е рядкост за АПИ, е налична в резултат от възлагано проектиране през 2022 – 2023 г., допълва Коритарова. Тогава председателят на АПИ издава заповед до 25-те областни пътни управления да проведат процедури за изработване на технически проекти за основен ремонт на пътища с голяма дължина, включително над 30 км. Според служебния министър голяма част от тези проекти вече са преминали през съгласувателни процедури, а екологичните и устройствените „са приключили или са в ход към момента и могат да бъдат процедирани и възложени за изпълнение от АПИ.

Основен мотив за провежданата процедура по реда на ЗОП е съкращаването на сроковете за възлагане и оптимизиране в голяма степен на управлението и контрола по време на изпълнението на обектите“, посочва Коритарова.

Деветте нови райони пък са обособени с цел „разширяване кръга от потенциални изпълнители и осигуряване на възможност за извършване на едновременни ремонтни дейности върху повече участъци“.

По отношение на процедурата Коритарова казва, че тя е открита и че рамковото споразумение ще се сключва въз основа на нея. Според служебния министър така процедурата осигурява

в най-голяма степен свободна конкуренция при провеждането ѝ“.  

Коритарова очаква обект на възлагането да бъдат „сериозни като обем пътни участъци“, тъй като състоянието на републиканските пътища е влошено, а през последните няколко години не са провеждани такива процедури.

По отношение на въпроса защо в условията на търга не са включени фирми с опит в строежа и ремонта на общинска пътна мрежа, Коритарова отговаря, че републиканските пътища се различават по експлоатационни характеристики и натовареност на трафика от общинските пътища. Освен това отделни републикански участъци са включени в трансевропейската транспортна мрежа.

В този контекст от потенциалните изпълнители се очаква да имат капацитета и възможностите не само да изпълняват обекти от републиканската пътна мрежа, но и да имат ресурса за едновременно изпълнение на няколко обекта в обхвата на различни райони на страната, и всички те със съответните особености, отразени в конкретния проект за всеки от тях.“

По отношение на критерии за възлагане на поръчката по чл. 70 от ЗОП, Коритарова единствено акцентира върху това, че е бил обект на контрол за законосъобразност от страна на Върховния административен съд.

Допълва, че предметът на търга  касае строително-монтажни работи на републикански пътища, тоест в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Възложителят, в конкретния случай, изисква от потенциалните участници в процедурата опит в изпълнение именно на такива и сходни дейности на републиканска пътна мрежа.

Така поставеният критерий за опит за изпълнение на поръчката е съобразен с предмета, стойността, обема и сложността и с основните принципи на закона, предвидени в чл. 2, ал. 1 от ЗОП.“

Според Коритарова „изборът на вида процедура е напълно съобразен със закона и с нормативните разпоредби на действащото законодателство при извършването на строително-монтажни работи на републиканските пътища.“

Но основен мотив за провеждането ѝ остава реализирането на максимален брой ремонтни дейности по републиканските пътища на територията на страната“, завърша служебният министър.