Краят на идеализма: Войната в Израел и истината за социалните мрежи

Преди малко повече от десетилетие конфликт в Близкия изток показа силата на социалните медии да информират глобалната аудитория за кризи в реално време. Начинът, по който хората използваха Facebook и Twitter по време на бунтовете, известни като Арабската пролет, доведе до вълна от оптимизъм относно важната роля, която тези услуги могат да играят за споделяне на информация, организиране на общности и дори разпространение на демокрацията.

Технологичните компании изведоха тази цел като приоритетна и я преследваха, дори когато стана ясно, че техните платформи могат да бъдат манипулирани по начини, които я подкопават. Сега обаче поредният конфликт в Близкия изток показва промяна –индустрията на социалните медии вече не възприема тази високоблагородна визия като част от основната си мисия, пише Bloomberg.

В часовете след като през уикенда „Хамас“ предприе мащабна атака срещу Израел, хората, които се обърнаха към X, както вече се нарича Twitter, бяха залети с неуместни или подвеждащи съобщения, което показа нагледно последиците от разхлабването на правилата за модериране на съдържанието от страна на Илон Мъск. Акаунти със синя отметка споделяха изображения на минали конфликти, като ги представяха за нови по търговски или политически причини. Някои постове показваха предполагаеми военни кадри, които всъщност бяха вети от видеоигри.

Под ръководството на Мъск X затрудни потребителите да оценяват информацията, която намират в своите канали, като направи проверката на акаунта достъпна само чрез платен абонамент. Отскоро линковете в платформата са скрити и на потребителите се показва само снимка от целевата страница – без заглавие за предварителен преглед.

Междувременно Meta Platforms Inc. съвсем целенасочено ограничава видимостта на новините и актуалните събития в услуги като Facebook, Instagram и Threads. Това, че се бе превърнала в основен източник на новини, причини на Meta значителни репутационни и регулаторни проблеми след президентските избори в САЩ през 2016 г. Вероятно затова компанията днес изглежда решена спре да играе тази роля. Дори премахна източниците на новини в някои държави в отговор на разпоредби, които биха я задължили да споделя приходите си с медиите.

Промените са истински проблем за хората, които години наред са разчитали на тези социални медийни платформи, за да разберат какво се случва в света. „Това е малко обезпокоително“, казва Кейти Харбат, бивш ръководител на отдел „Изборна политика“ във Facebook.

Хората знаеха, че могат да отидат в Twitter за това или във Facebook за онова. Сега хората не знаят къде да отидат.“

Платформите никога не са били идеални източници на новини в реално време, казва Даниел Крейс, професор по политическа комуникация в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. От 2016 г. насам ръководители на технологични компании бяха призовани няколко пъти пред американския Конгрес, за да обяснят разпространението на дезинформация по време на избори, а социалните медии изиграха роля за акумулирането на насилие в множество държави. Но в продължение на години компаниите поне приемаха, че потребителите се обръщат към тях за актуализации по време на криза, и работеха, за да интегрират такива функции в продуктите си. Според Крейс подходът им се е променил дори след нахлуването на Русия в Украйна в началото на миналата година и това предизвиква сериозни затруднения за потребителите.

Информационният пейзаж е коренно различен“, казва той.

През 2019 г. главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг усилено промотираше секцията „Новини“ в приложението на Facebook, допълнена с парични стимули за издателите. През 2021 г. и Twitter, и Facebook осъзнаха, че хората са толкова зависими от платформите, че съдържанието, свързано с президентските избори в САЩ, се нуждае от етикети с връзки към информация с необходимия контекст. Като цяло компаниите действаха така, сякаш приложенията им ще служат като помощно средство по време на важни обществени събития; във Facebook например можете да се отбележите, че сте в безопасност по време на бедствие.

Meta премина през „период от години, в който се залагаше много повече на глобалния градски площад и на местния и общностния аспект на социалните медии“, отбелязва Мат Навара, консултант по социални медии. „Предполагам, че вече не сме в този период.“

В стремежа си да се конкурират с TikTok, алгоритмите за препоръки на Facebook и Instagram сега дават приоритет на забавните видеоклипове и показват на хората повече съдържание от акаунти, които те може да не следват.

От социални медии към алгоритмични медии

Компаниите за социални медии се стремят да намалят скъпите инвестиции, които са направили в опитите си да се справят с усложненията при управлението на глобални информационни мрежи в реално време. След като създадоха големи отдели за модериране на съдържанието, в които хора преглеждаха купища публикации, те вече се насочват към системи с изкуствен интелект.

Така например по време на пандемията Meta започна да автоматизира по-голяма част от модерирането на съдържанието и прилагането на стандартите на общността и премахна някои работни места, фокусирани върху въпросите на политиката и безопасността.

Мъск пък е освободил по-голямата част от служителите на X, занимаващи се с доверието и безопасността. Въпреки това след началото на войната в Израел компанията се опита да даде знак, че все още има сериозно отношение към този въпрос. На 9 октомври главният изпълнителен директор Линда Якарино се оттегли от участие в конференцията WSJ Tech Live с мотива, че заради глобалната криза тя и нейният екип „трябва да останат изцяло фокусирани върху безопасността в платформата X“.

В същия ден тя публикува и съобщение, че макар да е предприела действия по „хиляди“ от 50-те милиона публикации по темата с Израел и Хамас след атаките, тя предложи на хората, които не искат да виждат чувствително съдържание, да променят настройките си.

X не отговори на искането за коментар. Meta не предложи изявление, но отбеляза, че разполага с ивритски и арабски говорители, които модерират платформата за съдържание, нарушаващо правилата.

Преминахме от социални медии към алгоритмични медии“, обяснява Крейс. „Не става въпрос толкова за това, което хората казват, колкото за забавление, напълно откъснато от това, което се случва в момента.“

Наскоро, когато университетът, в който преподава, беше блокиран за часове, защото на свобода се намираше въоръжен мъж, Крейс се убеди от личен опит в неефективността на социалните медии в кризисни ситуации. В миналото много хора в тази ситуация биха получили актуална информация, като превъртат социалните медии; сега Крейс казва, че студентите разчитат на групови съобщения и комуникация на четири очи.

Ако не знаете кого да следвате, за да получите извънредни новини, няма да знаете как да ги намерите“, коментира той.

Според Харбат, бивш изпълнителен директор на Facebook, този момент разкрива напрежението между начина, по който социалните мрежи желаят хората да използват услугите им, и реалността. Искането потребителите да се отучат от навика да разчитат на социалните мрежи ще отнеме време, а може и изобщо да не проработи.

Колкото и да се опитват платформите да избягат от политиката и новините, те не могат да се скрият“, казва тя. „Когато настанат такива времена, хората все още ще искат новини и информация и ще публикуват за тях.“