Малкият бизнес в България ще спечели от ТПТИ

„Малките и средни предприятия със сигурност ще спечелят от това споразумение“, заяви Десислава Николова, старши икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ) по време на кръгла маса, посветена на потенциалните ефекти от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), предаде репортер на Economic.bg.

В събитието участваха водещи икономисти, представители на бизнеса, на неправителствени организации, служители на европейските институции, политици, дипломати и медии. Беше отбелязана актуалността на темата, която напоследък е обект на засилените дебати, включително и на парламентарно ниво.

Според ИПИ споразумението ще благоприятства развитието както на големите компании, така и на малките и средни предприятия. В определени сектори малкият бизнес превъзхожда едрия такъв и е значително по-конкурентен.

Бяха изнесени данни за българския внос и износ към САЩ, на базата на които експертите представиха своя икономически анализ на ефектите, които би имало ТПТИ за България.  

От ИПИ прогнозираха, че преките положителни ефекти от премахването на митата засягат 50% от износа ни, а липсата на митнически и нетарифни бариери благоприятства дори и по-неконкурентните стоки.  

Експертите коментираха, че с евентуалното сключване на споразумението износът ще стане още по-силно диверсифициран, т.е. все повече български стоки и услуги ще се предлагат на американския пазар.

Петър Ганев заяви, че ако искаме да се развиваме, са ни необходими нови пазари. Той прогнозира, че сключването на ТПТИ до голяма степен зависи от съдбата на друго голямо търговско споразумение – това между САЩ и азиатските му партньори от Тихоокеанския регион.

На въпрос на Economic.bg относно ролята на търговските арбитражи (т.нар. ISDS), П. Ганев отговори, че за него те са механизъм за защита на инвеститорите от произволно и дискриминационно отношение от страна на държавите. Икономистът вижда в тях гаранция за безпристрастно третиране на всяка компания.

Макроикономистът Георги Ганев изрази опасения от отслабващата роля на Европа в световната икономика. „Европа расте по-бавно от останалия свят, стопански става все по-незначителна, което в дългосрочен план неизбежно води до маргинализиране.“ Той заяви, че в перспектива ключова е скоростта на развитие на дадена икономика, не толкова настоящата й значимост. Ганев вижда в ТПТИ начин да се преобърне тази негативна тенденция.  

Борислав Сандов от ПП „Зелените“ акцентира върху негативните страни на споразумението и рисковете, които крие то. Той отбеляза различните регулаторни стандарти в Европа и САЩ и трудностите пред уеднаквяването им. Сандов изрази опасения относно механизма и ролята на арбитражите, както и евентуалното навлизане на опасни американски храни на европейския пазар. Той призова за обективен и експертен дебат, лишен от прекалена емоция.      

Представители на ЕК в България коментираха, че преговорите са напрегнати и всичко се уточнява до най-малките детайли. През юли предстои да се проведе 10-ти кръг от тях. Те гарантираха, че ЕК няма право, нито намерение да престъпва стандартите за качество на храните, нито пък планира каквито и да е нерегламентирани действия в ущърб на потребителите. Напротив, Комисията се стреми към прозрачност, публикувала е официалния мандат за преговори, както и информация за резултатите от всеки техен кръг.

Представители на работодателски организации отбелязаха нуждата от повишаване конкурентоспособността на българското производство, особено в областта на храните.   

Представители на Американската търговска камара заявиха, че страховете за занижаване на стандартите съществуват и от двете страни на Атлантика, тъй като критериите на регулаторните органи в Европа и САЩ са твърде различни. Те отбелязаха, че споразумението е перфектна възможност за интензифициране на търговията. „Интересът на американските фирми към европейския пазар постепенно отслабва, затова Европа трябва да разглежда ТПТИ като възможност и да се възползва от нея“, заявиха от браншовата организация.

Участниците в дискусията отбелязаха, че след завършването на преговорите и изготвянето на официалния вариант на ТПТИ, държавите и европейските институции трябва поотделно да ратифицират споразумението. Предвид полярните обществени нагласи, това ще е дълъг и труден процес.