„Инженер трябва да звучи секси“: Какво е бъдещето на работните места в енергетиката

Енергийният сектор преминава през безпрецедентна трансформация – от въглища и традиционни мощности към възобновяеми източници, батерии за съхранение и дигитализирани мрежи. Заедно с технологиите се променят и изискванията към хората, които ще работят в енергетиката. Въпросът не е само кои умения ще са нужни след 5 или 10 години, а и как още днес можем да започнем да ги развиваме – в университетите, в компаниите и чрез партньорства между държавата и бизнеса.

Именно върху тези въпроси се съсредоточи дискусията „Енергийна закуска: какви умения ще се търсят в енергетиката на бъдещето и как да ги изграждаме“, част от програмата на тридневния кариерен форум TOP JOBS в Стара Загора. Участниците се фокусираха върху образованието и как то да отговори на новите реалности на пазара на труда; как зеленият преход може да се превърне във възможност за нови работни места и др.

В нея се включиха: Божидара Стоянова, главен HR специалист в SUNOTEC; Олег Стоилов, председател на ТПП – Стара Загора; Никола Газдов, пpeдceдaтeл нa Acoциaциятa зa пpoизвoдcтвo, cъxpaнeниe и тъpгoвия c eлeĸтpoeнepгия; Ивайло Стефанов, основател на Училището за соларни специалисти; и Нено Ненов, икономически съветник към Представителство на Европейската комисия в България.

Общата позиция бе, че трансформацията е неизбежна, но може да се превърне във възможност за развитие, ако бизнесът, институциите, образованието и хората работят заедно.

ВЕИ секторът е „гладен“ за кадри

Експоненциалното развитие на възобновяемата енергия води не само до ръст на инсталираните мощности, но и до огромна нужда от хора, които да изградят, управляват и поддържат тези системи.

Председателят на АПСТЕ Никола Газов представи данни на Международна агенция за възобновяема енергия и Solar Power Europe, които илюстрират ускорението. В момента по света са инсталирани 4.4 теравата (TW) ВЕИ мощности, а прогнозите показват, че в рамките на едва пет години – до 2030 г. – този обем ще нарасне повече от два пъти, до над 11 TW. Това означава милиони нови работни места по целия свят – от инженери и проектанти, през монтажници и електротехници, до специалисти по управление на мрежи и дигитални системи.

68 години отне на тази индустрия, за да може през 2022 г. да се инсталира първият терават солари. Вторият терават отне по-малко от две години. Очакванията са до 2030 г. глобално да се инсталира по 1 терават годишно – ускорение, невиждано в историята на енергетиката.“

По думите му, във вятърната индустрия в Европа днес работят между 370 000 и 400 000 души, като до 2030 г. ще са нужни поне още 200 000. В соларния сектор вече има над 850 000 заети, но през следващите години ще са необходими още между 1 и 1.2 милиона.

По данни на Ember, само за последните 10 години делът на въглищата в енергийния микс на Европейския съюз е намалял от близо 30% през 2015 г. до близо 6% през 2025 г.

Това се случва навсякъде в Европа. Това не е нещо, което се случва само в България. Не е нещо, което трябва да ни плаши. Да, промяна е. Голяма промяна е, но кой е по-добре подготвен от хората в Стара Загора, които имат качествата, уменията, опитът да се адаптират към тази промяна?”, попита реторично той.

Експертът заключи, че хората трябва да разберат, че това може да е нещо ново, може да е нещо непознато, но е възможност.

Глад за кадри има, умения са необходими, разбира се, но те се натрупват в хода на работата“, добави Газдов.

Пример за такава компания, която успява бързо да интегрира хора и да ги развива, е Sunotec, представена от Божидара Стоянова. Тя разказа за развитието на фирмата и нуждата от кадри в сектора. Компанията стартира преди 13 години, като първите десет работи изцяло в чужбина. През последните три години Sunotec се утвърждава като пазарен лидер както в България, така и в Европа, предоставяйки цялостни соларни решения.

Днес в централния офис в България работят над 350 души, а разполага с офиси и в Мюнхен и Лондон, които активно се разрастват. Допълнително над 2000 колеги са заети на терен – от строителни дейности и електроработи до ръководни позиции. Sunotec държи около 11% от пазарния дял в изграждането на соларни централи в Европа.

Стоянова подчерта, че „гладът за кадри“ се усеща на всички нива – както в офисната администрация, така и на терен. Най-търсени са електротехници и строители с практически опит. В същото време, за да се поддържа растежът, в администрацията ще са нужни специалисти с добри комуникационни умения и способности за управление на проекти и процеси, обясни още тя.

Да затворим ножицата

Ивайло Стефанов от училището за соларни специалисти разви темата за разминаването между образователната система и бизнеса.

Според него големият проблем е тази ножица между образование 1.0 и индустрия 4.0., която вместо да се затваря, тя все повече се отваря.

„В България се води дискусия дали да имаме религия в образователните ни часове, дали да забраним телефоните и куп други неща, които не казвам, че са маловажни, напротив. Разберете ме правилно, аз съм си християнин. Религията е важна, но ако вървим в тази равнина, през 2030 г. ние ще имаме хора на терен, които няма да знаят как да пуснат инвертора, но ще се молят добре да може централата да тръгне“.

Според него младите трябва да бъдат насърчени към инженерните специалности: „Инженер да звучи секси – това е най-важното, което ние трябва да направим“.

Ивайло Стефанов даде пример с младежи, които имат нужда от ментори и финансиране, за да развиват идеи и да поръчват части от чужбина за своите проекти. Според него, „дребните стъпки“ са ключови – именно от тях започва пътят към бъдещи компании „еднорози“. По думите му, до 3D принтерите и оборудването в училищата, което стои неизползвано, младите трябва да получат достъп и свобода да експериментират – дори и да счупят нещо. Само така инженерните специалности ще станат атрактивни, а иновациите ще се развиват органично, отдолу нагоре.

Таланти има, но нямаме смелост като възрастни да подкрепим тези таланти“, категоричен бе той.

Липсата на връзка между образованието и бизнеса бе подчертана и от Олег Стоилов от Търговската палата в Стара Загора:

Трябва да има много по-добра връзка между бизнеса и образованието – те са на отсрещния бряг, общо взето мостовете са малко“.

Той посочи, че обучението трябва да бъде процес през целия живот, а не да приключва в училище или университет.

Според Стоилов не може да се разчита единствено на университетите да подготвят кадри – хората трябва да могат да придобиват нови умения и по-късно, „след 40, след 50“. В случая обаче има една устойчива база – работещите в комплекса „Марица изток“ – и именно към тях се правят активни усилия, включително чрез картографиране на интересите и желанията им.

Той допълни, че през миналата година са проведени четири форума за директна връзка между бизнеса и търсещите работа, на които работодателите са откликнали изключително активно, дори повече от очакваното. Въпреки това резултатите показват, че проблемът е не в липсата на възможности, а в липсата на мотивация у самите хора.

Някак си и тук липсва сериозната мотивация и интерес да си търсят работа. Всъщност това е личен ангажимент преди всичко“, подчерта той.

Стоилов допълни, че професионални организации за подкрепа има достатъчно, но без вътрешно желание за промяна процесът на преквалификация е невъзможен.

ЕС е зад всеки проект и човек

Нено Ненов от Европейската комисия акцентира върху ключовата роля на ЕС в реформите и трансформацията на пазара на труда. Той подчерта, че една от най-важните реформи в Плана за възстановяване е именно в областта на професионалното образование. Списъкът с професиите вече е модернизиран, във всички програми са заложени зелени и дигитални компетентности, а при приема ще се отчитат и заявките на работодателите за нужните кадри.

Въпреки че 59% от учениците у нас са в професионални училища, подготовката не отговаря на реалните нужди на икономиката – за 15 от 20 най-търсени професии подготвените кадри са под 1%, а само 9% от обучаващите се са в дуална форма. Новите промени целят това да се промени, включително чрез инвестиции в STEM – половин милиард лева по Плана за възстановяване са насочени към създаването на лаборатории във всяко училище и национален STEM център, който ще подготвя методологии и обучения за учители.

Ненов даде пример и с проектите за батерии (RESTORE) – финансирани отново чрез Плана – които иначе биха се реализирали след години.

В целия разговор европейската подкрепа е там. Не винаги трябва да е водещото и не е самоцелна, за да се сложи европейското знаме, но тя е там.“

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.