Икономисти предлагат скок на данъците

Необходима е широка дискусия за промени в данъчно-осигуриталната система – около тази идея се обединиха участниците в кръглата маса днес, организирана от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките и Лаборатория „Управление на рискове“ към Нов български университет. В дискусията участваха учени от института, преподаватели от висшите училища и независими финансови и икономически експерти, като встъпителинте доклади бяха на доц. д-р Иван Костов – директор на лабораторията, и проф. д-р Митко Димитров – директор на ИИИ.

Решението за въвеждането на т.нар „плосък“ данък беше взето без широко обсъждане, заяви проф. д-р Митко Димитров. По отношение исканията за премахването на пропорционалното облагане и въвеждането на прогресивното подоходно облагане той подчерта, че ако се търси увеличение на приходите, не е необходимо да се променя системата, защото не е задължително да се запази ставката на плоския данък. Пропорционално данъчно облагане не означава непременно ставка от 10%, посочи проф. Димитров и допълни, че е възможно единната ставка да бъде увеличена до 13-17 и дори 20 на сто.

Директорът на ИИИ бе категоричен и за това, че необлагаемият минимум не се свързва непременно с пропорционалното облагане, а със социални функции и премахване на дефект на пазара на труда. Ако има необлагаем минимум, какво пречи да има и семейно подоходно облагане, попита той и посочи, че това само ще подобри справедливостта при облагането.

Необходимостта от сериозна дискусия в обществото по отношение на данъчната политика бе изтъкната и от доц. д-р Иван Костов, ръководител на Лабораторията „Управление на рискове“ към НБУ. Една от възможните посоки за това е преминаване към прогресивно подоходно облагане, с цел да се повишат приходите в бюджета.

Трябва да има прогресивно облагане и на бизнеса, и на физическите лица, каза бившият премиер и добави, че, за да не се претовари икономиката с увеличаването на общата данъчна тежест, може да се помисли дали да не се намали ставката по ДДС.

Въвеждането на плоския данък не изпълни заложените цели по отношение увеличаването на инвестиционната активност, смята Костов. По думите му този вид облагане няма ефект и върху приходите от данъка върху физическите лица, защото не е стимулирало потреблението. Причината е в застаряващото и все повече намаляващото население у нас, което при тази несигурна политическа и икономическа конюнктура е по-склонно да спестява, подчерта бившият премиер. 

Костов посочи още, че в средносрочен и дългосрочен план инвестициите в икономиката ще намаляват, като факторите за това са: продължаващата икономическа криза, влошената структура и здравен статус на работната сила, масовата инвалидизация, корупцията, дълговете и дефиците на банките и ЕС. Според него това означава, че приходите от корпоративни данъци в данъчно-осигурителната система са несигурни и затова тя ще нуждае от промяна.